Решение № 1397 от 19.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. Варна, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Г.а при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100501953 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 66447/28.07.2025г. от Община Варна, ЕИК 000093442, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43, чрез гл. юрисконсулт Г. И., срещу решение № 2578 от 08.07.2025г., постановено по гр. дело № 10853/2023г. на РС Варна, ХIV-ти състав, с което въззивникът е осъден да: 1/ премахне за своя сметка строеж „П." част от фЗОО Е тръбопровод, навлизащ в имот с идентификатор ***** по КККР, находящ се в **********, район Приморски, с.о. А.м. по иска на Б. Т. Г., ЕГН **********, н а осн. чл.109 ЗС; 2/ плати на Б. Т. Г., ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в необходимите разходи за поправяне на щетите в собствения му имот с идентификатор ***** по КККР, находящ се в **********, район Приморски, с.о. А.м., настъпили от увреждането и необходими за извършване на укрепителни и възстановителни дейности, ведно със законната лихва за забава от 23.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.50 ЗЗД и 3/ плати на Б. Т. Г., ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем собствения му имот с идентификатор ***** по КККР, находящ се в **********, район Приморски, с.о. А.м. за периода 01.06.2022г. - 01.08.2023г., ведно със законната лихва за забава от 23.08.2023г. до окончателното 1 изплащане на сумата, на осн. чл. 50 ЗЗД.

Въззивникът намира обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и неправилен в обжалваните му части. Оспорва извода на съда за наличието на периодични изливи в имота на насрещната страна, като намира че същият не е подкрепен от събраните по делото доказателства. Сочи, че при постановяване на решението, съдът не е коментирал наличието на триметров сервитут в имота на ищеца. Въззивникът сочи, че ищецът е придобил имота с тази тежест и следва да я понася.Установено е в процеса, че находящото съоръжение в имота и водопроводи се експлоатират от „ВиК - Варна“ ООД и представляват елемент от водоснабдителната система, доставяща вода за питейно – битови нужди на населението на гр. Варна, по конкретно с.о. „А.м.“, КК „Ч.“ и вилна зона преди КК „Златни пясъци“. Твърди, че „оттокът“ от резервоара представлява негов задължителен елемент, който е незаменим, поради функцията която изпълнява, и ако бъде отстранен щетите ще бъдат значително по–големи и ще обхванат много повече абонати на водоснабдителната мрежа. Сочи, че преди имотът да бъде завладян от ищеца и регулиран като поземлен имот е бил зелена площ и затова там е заустен оттока.

Оспорва и изводите на съда за доказаност на предявените искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД. Счита, че съдът не се е съобразил със кредитираното от него заключение по приетата СОЕ. Освен това липсват събрани доказателства за действително настъпили вреди и пропуснати ползи.

Отправеното искане е да се отмени съдебения акт в обжалваните части и да се отхвърлят изцяло предявените искови претенции. Претендира присъждане на сторените разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд Варна е образувано по предявени от Б. Т. Г. срещу Община Варна кумулативно съединени искове за 1/ премахване строеж - „П.“ част от фЗОО Е тръбопровод, навлизащ на четири метра в имот с идентификатор ***** по КККР, находящ се в **********, район Приморски, с.о. „А.м.“, собственост на ищеца; 2/ заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000 лв., изразяващи се в необходимите средства за за извършване на укрепителни и възстановителни дейности в имота; 3/ заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв., изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем имота за периода 01.06.2022г. - 01.08.2023г.

Ищецът излага в исковата молба, че е собственик на недвижим имот, целият с площ от 348 кв.м. с идентификатор ***** по КККР, находящ се в **********, район Приморски, с.о. „А.м.“. Преди години разбрал, че в имота му е заустено съоръжение на техническата инфраструктура, а именно фЗОО Е 2 тръбопровод, представляващ „П.". В последните няколко години, ежегодно, през няколко месеца от него в имота му се изливала вода с неизвестен състав и произход, като поради това около отвора на тръбопровода се е образувала дупка, която всяка година увеличава своя обем. Поради денивелацията на терена водата не се задържала, а изтичала и към съседните имоти, което създавало опасност от активизиране на свлачищни процеси, наводняване на съседна сграда и пропадане на пътя, с който имотът му граничи.

Притеснителен бил фактът, че водата е с неустановен състав. За възникналите проблеми е сигнализирал „ВиК - Варна" ООД, Община Варна и Областна администрация -гр. Варна, от където получил информация, че този елемент на техническата инфраструктура е собственост на Община Варна. Сочи, че процесният „П.“ генерира проблеми като уврежда собствеността на ищеца в имот с идентификатор *****. Намира, че за извършването на укрепителни и възстановителни дейности в имота ще са необходима сумата от 8000 лв. Освен това е пропуснал да реализира ползи в размер на 2000 лв. от невъзможността имотът да бъде отдаден под наем в периода от 01.06.2022г. до 01.08.2023г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни.

Твърди, че процесното съоръжение „П.“ е трета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.З, буква "б" от ЗУТ - елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории. Сочи, че съобразно чл. 222, ал.

1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 от ЗУТ компетентния орган, който може да разпореди премахването на строеж трета категория е РДНСК. Поради посоченото ответникът счита, че не е надлежно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

По основателността на исковете излага, че процесният строеж е търпим по смисъла на параграф 16 и параграф 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, с оглед годината му на изграждане - /преди 2001г./. Счита, че съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (от 2012г.), строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. По тези съображения оспорва и имуществените претенции.

С обжалваното решение предявеният негаторен иск, както и този, за заплащане на обезщететие за пропуснати ползи са изцяло уважени, а третия е уважен частично.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно 3 разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С КНА № 143, т. I, рег. № 2663, дело № 122/2022г. по описа на описа на нотариус Л. Г.а, Б. Т. Г. е признат за собственик на поземления имот, целият с площ от 348 кв.м. с идентификатор ***** по КККР, находящ се в **********, район Приморски, с.о. „А.м.“ по обстоятелствена проверка.

При съставянето на констативния акт е представена скица № 151130216-18.10.2021г., която е приложена и по първоинстанционното дело, от която е видно, че като собственик на имот с идентификатор ***** е записана П.Я.В. въз основа на решение на ПК № 1171 от 01.12.2004г., издадено от ОС „ЗГ“ Варна.

С предварителен договор от 09.05.2022г. Б. Т. Г. се е задължил да учреди на Е.Г.М. право на строеж върху собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***** срещу задължението на приемателя да извърши за своя сметка строителство на жилищна сграда, разположена в описания имот при условие, че прехвърлителят получи 40 % обезщетение от разгънатата застроена площ от всички части на сградата.

На 11.05.2023г. Митко Басаров - пом.нотариус по заместване на нотариус Л. Г.а е съставил констативен протокол във връзка с нот.покана № 79 от 19.04.2023г. от ищеца до ВиК-Варна ООД. Извършено е нотариално удостоверяване, че представител на дружеството-адресат се е явил на посочените в поканата дата и час и е представил отговор на нотариалната покана с изх.№ 1080/11.05.2023г. От последния се установява, че такива данни могат да се предоставят само на лица, имащи достъп до квалифицирана информация със съответното ниво на достъп съгласно Правилника за прилагане на ЗДАНС. Посочено е, че е извършена проверка и е установено, че исканата информация не се съхранява в дружеството.

В отговор на молба на ищеца от 03.07.2023г. до Областна администрация - Варна е посочено, че в техния архив не е налична техническа документация за изграждане на „отток“ на резервоар, навлизащ в поземлен имот ***** по КККР на гр.Варна.

В отговор на заявление от 11.05.2023г. на ищеца до Община Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство" във връзка с искане на Б. Г. да му се предостави документ, удостоверяващ собствеността на съществуващ „П." - част от тръбоводопровод Ф300Е в ПИ *****, СО „А.м.", гр.Варна е получен отговор, че всички етернитови водопроводи на територията на Община Варна са изградени преди 2001г. и се поддържат и експлоатират от „ВиК- Варна" ООД, тоест те попадат в хипотезата на търпимост съгласно пар.127, ал.1 от ЗУТ и са собственост на Община Варна, както и съгласно чл.19 от Закона за водите. При изслушване в съдебно заседание вещото лице сочи, че при изграждане на техническото съоръжениевсичко е било една поляна и земята е била държавна собственост.

4

За първи път вижда подобно нещо и смята, че следва да се премахне.

От удостоверение от 14.03.2025 г., изходящо от ВиК - Варна ООД се установява, че Б. Г. е изпратил два броя имейли до „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД – от 02.01.2023г. и от 03.01.2023г. относно наводнен парцел в КК „А.м.“, ул. „Жак-Ив Кусто“ № 8. Аварията е отстранена на 04.01.2023г. Към датата на издаване на удостоверението не са регистрирани последващи аварии. Резервоарът в имот с идентификатор ***** се експлоатира от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, тъй като представлява елемент от водоснабдителна та система, доставяща вода за питейно-битови нужди на населението на гр. Варна. Същият е публична общинска собственост и е от особена значимост за гарантиране на нормалното водоснабдяване на района, предвид бързото му урбанизиране. Резервоарът служи за захранване с питейна вода СО „А.м.“, КК „Ч.“ и вилната зона на КК „Златни пясъци“.

От заключението на вещото лице инж. В. Н. Г. по проведената съдебнотехническа експертиза, което съдът цени като обосновано и компетентно дадено се установява следното: в западния ъгъл на имота на ищеца е наличен тръбоводопровод ф 300 Е, представляващ заустване на отток от резервоар в ПИ *****; съоръжението е търпим строеж по смисъла на ЗУТ; около отвора му има пропадане с размери 1,5м. на 1,5м.; в ниската част на имота има следи от наводняване по фундамента на оградата; оттокът попада в триметровия сервитут и е достатъчно само затапване; водата от оттока е попила в земята, като почвеният слой не е нарушен; 300 Е означава водопровод от етернитови тръби, които са спрени през 80-те години.