Решение № 19 от 19.03.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Айтос, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20242110200041 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалбата на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 22-0001300 от 21.12.2023 г., издадено от Директор на РД„Автомобилна администрация“-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) във връзка с чл.31, ал.1, пр.5, т.2 от същата наредба и на основание чл.178а, ал.10, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя К. Д. К. е наложено наказание глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателно постановление и моли да бъде отменено, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Б. К. от АК-Бургас поддържа жалбата. Твърди наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на виновно извършено административно нарушение. Не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ - гр.Бургас, при изпращане на преписката, излага писмено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното постановление, като моли за потвърждаването му. Същото становище се поддържа и чрез изпратения процесуален представител А.М. в съдебно заседание. Не се представят доказателства извън събраните в хода на административната преписка писмени такива.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени 1 поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 06.12.2023 г. около 14:00 часа, в пункт за ПТП на „Крисойл 1“ ЕООД, след извършен анализ на видеозапис от информационната система на ИААА, на К. Д. К. в качеството на технически специалист, участвал в комисия за периодичен прегледи е съставен АУАН за това, че е извършил на техн. преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с протокол № 33222957/18.09.2023г. на л.а. „Тойота Корола Версо“ с рег. № А 8394 РА, собственост на Д. С. К., като техническият специалист К. Д.о К., участвал в комисията за преглед на цитираното МПС, но не извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм, съгласно методиката на чл.31, ал.1, пр.5, част 1, т.2, позиция на 2.1.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

В съставения на място акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 338572/2023г., било отразено, че на дата 06.12.2023 г. около 12:00 часа след анализ на видеозапис е установено, че жалбоподателят в качеството на член на комисията за извършване на периодичен технически преглед е извършил периодичен преглед за техническа изправност на гореописания л.а. „Тойота Корола Версо“ с рег. № А 8394 РА, собственост на Д. С. К., с което е извършено нарушение на чл.43, т.2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По този начин се създава впечатлението, че дата на адм.нарушение е 06.12.2023г., като в ръкописния текст на акта е вписано за дата на съставен протокол от преглед „18.09.2023г. с начало 08:12 часа“, впоследствие отразена в НП като дата на извършен от К.Д. тех.преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, като в него е пресъздадено съдържанието на акта за нарушение и за нарушение на чл.43, т.2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във вр. с чл.31, ал.1, пр.5 от същата наредба на жалбоподателя – членна комисията, извършила прегледа на процесното МПС, на основание чл.178а, ал.10 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лева.

Съгласно представеното по делото копие от АУАН бл.№ 338572 от 06.12.2023 г., актът е съставен на 06.12.2023г. и подписан единствено от актосъставителя С. Г. А. и само от един свидетел, посочен за очевидец - свидетел по съставяне на акта - П. К. Р..

Същият в показанията си пред съда категорично заявява, че не е очевидец на извършване на нарушението (проведения технически преглед на л.а.) , както неправилно е посочено в акта, а единствено на установяването му. Твърди, че е свидетел и по съставяне на АУАН. Сочи, че констатирането на нарушението е станало на база на анализ на видеозапис от 2 информационната система на ИААА и при съпоставка с протокол от 18.09.2023г. за техн. преглед на горепосочения л.а., като жалбоподателят К. Д., в качеството на член на комисия за периодични прегледи е извършил техн. преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН и при съпоставката му със събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно от приложеното в делото (на л.7) копие, е получено от жалбоподателя на 08.01.2024 г., като същото е обжалвано от К. Д. К. с подадена по пощата (с п.к. от 19.01.2024г.) жалба, заведена в ОО”АА”- Бургас с вх.№ 52-00-50-10612/1/22.01.2024г. (л.3 от делото), поради което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на извършената цялостна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, и при така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за основателно оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и базираното на него НП.

При служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП, се установи че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.

Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено 3 като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно трайно установената съдебна практика, при установяване на административни нарушения, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е очевидец на нарушението отразено в акта. Според показанията на св.А., актът е съставен само с участие на един свидетел, като същия не е очевидец на нарушението. Отделно от това следва да се отбележи неяснотата и досежно момента на извършване на самото нарушение доколкото (както се посочи по-горе) в процесния АУАН е посочена дата на съставянето му „06.12.2023г.”, а впоследствие при описание на конкретните действия на проверяващите е отразено, че е проверен видеозапис от проверка на пункт за ПТП на „Крисойл 1“ ЕООД на дата 18.09.2023 год. Следва да се отрази, че остава неизяснен въпроса досежно самото деяние и в частност дали АНО е приел, че е извършеното лично от нарушителя К. Д. К. или му е вменена адм.наказателна отговорност в условията на допустителство и в качеството на тех.специалист (член на комисията за периодични прегледи) или лично при извършване на техн. преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.

Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е препятствано правото на защита на нарушителя, доколкото чрез неучастие в административнонаказателното производство на очевидец или на двама други свидетели и при неяснота относно датата/момента на извършване на нарушението, както и на евентуално използване на алтернативен метод на проверка състоянието и изправността на кормилния механизъм на проверения автомобил, не е изяснена в цялост фактическата обстановка на конкретното деяние, което е съществено процесуално нарушение.

По изложените съображения и като съобрази наличието на горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено на процесуално основание без разглеждане по същество на въпроса досежно извършването на нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от жалбоподателя разноски в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение, които предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на административно наказващия орган.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0001300 от 21.12.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“-гр.Бургас, с което на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с чл.31, ал.1, пр.5, т.2 от същата наредба и на основание чл.178а, ал.10, предл.1 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“-гр.Бургас да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

5