Решение № 59 от 16.10.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Административно наказателно дело 115/2026
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.180, ал.1, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Радомир, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А. Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от А. Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20261730200115 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./25.03.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР П. РУ - Р., упълномощен с .2/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя П. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.П., кв.“Д. м.“ №., ет.., ап.., е наложено административно наказание по чл.180, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП – „глоба” в размер на 100 лв./51.10 е.
Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от жалбоподателя обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Наказващият орган – началника на РУ – Р., към ОДМВР – П. редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено. Направено е изявление, в случай, че се претендират разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение е над определения в чл.18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, при констатирана основателност на жалбата, да приеме, че същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, адвокатското въжнаграждение да бъде намалено до посочения в цитираната наредба минимален размер.
1
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт серия GA, № ./02.03.2026 г. за установяване на административно нарушение на Е. М., на длъжност „ст.полицай“ при РУ - Р.. Според констатациите в същия, на 02.03.2026 г., около 21.51 ч., в гр.Р., на ул.“Р. Да.“, на бензиностанция „Л.“, водачътжалбоподателя П. Й. Г., неправилно паркира на изхода на бензиностанцията управлявания от него л. а. „Д.“, с № .MTN.
В качеството на свидетели са разпитани свидетеля Е. М. и свидетеля по акта А.
З..
Според свидетеля Е. К. М., на длъжност „старши полицай“ в РУ-Р., Група „О. п.“, същият не си сполня точната дата, бил на работа нощна смяна с другите двама колеги, точния час също не си спомня, извършвали обход по маршрута и видяли на изхода на бензиностанция „Л.“ неправилно спрян автомобил. Имали намерение да съставят фиш на водача, но след малко дошъл водачът и имал против съставения фиш. Затова му бил съставено АУАН на осн. чл.98, ал.1, т.1 от ЗдВП. В самия член е описано какво е нарушението. Самият автомобил беше опасен за движението.
Според свидетеля А. В. З., на длъжност „старши полицай“ в РУ- Р., случаят бил на бензиностанция „Л.“. При извършване на обход, забелязали лек автомобил „Д.“, който бил паркиран на изхода на бензиностанцията. С оглед на това, че МПС-то ограничавало изхода на бензиностанцията и създавало пречка на останалите участниците, с колегата М. преценили да съставят фиш на водача. Водачът не бил в автомобила. Дошъл при техния автомобил, запознали го надлежно с извършеното от него административно нарушение, като му заявили, че законът им дава право да му съставят фиш или акт. Водачът отказал да подпише фиша и затова му съставили акт. Час и дата не може да си спомни.
По делото е разпитана като свидетел и пътуващата в автомобила П. А. Г., съпруга на жалбоподателя. Според същата тръгнали от гр.П., трябвало да минат през с.П., там имали вила и да ходят до гр.Г. Д. да вземат един господин. Съпругът й направил споделено пътуване, за да го закарат до летището. Спрели на бензиностанция „Л. Р., като съпругът й останал в колата. Колата била на аварийни светлини. Тя отишла до тоалетната и качвайки се в колата, зад тях дошла патрулка, която не била с пуснати светлини. Нямало други коли на бензиностанцията. Патрулният автомобил пречел повече от тях. Спрели пред тях, поискали документите на съпруга й и казали, че пречат да движението. Забавили ги повече от 40 минути. Така изпуснали този господин, който вярвал, че ще го закарат до летището.
Въз основа на така съставения АУАН Началника на РУ в ОДМВР П., РУ - Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно постановление № ./25.03.2026 г., с което на жалбоподателя П. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.П., кв.“Д. м.“ № ., ет.., ап.., е наложено административно наказание 2 по чл.180, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП – „глоба” в размер на 100 лв./51.10 е.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Същата е основателна по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. При извършване на служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия наказателно постановление (НП) съдът констатира, че са налице всички задължителни реквизити визирани в чл.42 и чл.
57 от ЗАНН. Издадени са от компетентен орган и са надлежно връчени и е предоставена възможност на нарушителя да възрази.
Вменената като нарушена законова разпоредба - чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, гласи:
„Престоят и паркирането са забранени: 1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал;“. В случая е вменено нарушение по второто предложение на цитирания текст, а именно - Анализирайки текста, втората хипотеза съдържа две алтернативи превозното средство е пречка за движението.
Посоченият текст, по който е ангажирана отговорността на жалбоподателя е чл.180, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП. Според цитирания текст, наказва се с глоба 100 лв. водач, който: наруши правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.
Видно от цитирания текст, съставомерен елемент е „непосредствена опасност за движението“. За да бъде съставомерно едно деяние по чл. 180, ал.1, т.1 от ЗДвП, законът изисква кумулативното наличие на две условия: извършено нарушение на правилата за движение и в резултат на него да е създадена непосредствена опасност за движението.
В конкретния случай, актосъставителят ст. полицай Е. М. от РУ - Р. е описал единствено изпълнителното деяние – неправилно паркиране на изхода на бензиностанция „Л.“. В АУАН изцяло липсват фактически констатации в какво се изразява въпросната „непосредствена опасност“. Непосредствената опасност е материален елемент, който не се предполага, а следва да бъде обективиран – например: принуждаване на други превозни средства да извършват опасни маневри, навлизане в насрещното движение, пълно блокиране на видимостта на главен път и др. Тъй като такава реална опасност не е възникнала, деянието се явява с изключително ниска степен на обществена опасност, което го приближава до хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
На следващо място, нарушението е констатирано на 02.03.2026 г. в 21:51 часа.
Това е късен вечерен час, извън трафик пиковете, през който пътникопотокът и 3 интензивността на движението в района на ул. „Р. Д.“ и самата бензиностанция са били минимални. Паркирането на лекия автомобил „Д.“ за кратък период от време на територията на търговски обект (бензиностанция), без да се блокира изцяло преминаването, не е довело до каквото и да е застрашаване на пътната безопасност. Не са настъпили вредни последици, нито са застрашени блага или имущество на трети лица.
В обжалваното наказателно постановление липсват и мотиви защо не е приложен чл. 28 от ЗАНН. След отмяната на забранителния текст на чл. 189з от ЗДвП с Решение № ./2021 г. на Конституционния съд, административнонаказващият орган (АНО) е длъжен във всеки отделен случай служебно да прецени дали са налице предпоставките за маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Като не е сторил това и е наложил тежка санкция за формално нарушение, извършено в празен търговски обект в късните часове на денонощието, АНО е допуснал съществено нарушение на материалния закон.
Не на последно място, жалбоподателят П. Г. е дългогодишен водач и конкретната проява има изцяло инцидентен характер. Спрямо него целите на генералната и специалната превенция по чл. 12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати в пълна степен единствено с отправянето на писмено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение в едногодишен срок ще му бъде наложено административно наказание.
Налагането на глоба се явява прекомерна и непропорционална репресия, несъобразена с лекотата на извършеното.
Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление се явява изцяло постановено при нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено като неправилно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./25.03.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР П., РУ - Р., упълномощен с .02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя П. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.П., кв.“Д. м.“ № ., ет.., ап..е наложено административно наказание по чл.180, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП – „глоба” в размер на 100 лв./51.10 е.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съдПерник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14 - дневен срок от получаване на съобщенията.
4
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5