Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 161 от 31.03.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 100/2026
Вид
Определение № 161
Подписан
31.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Валентина Петрова Димитрова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Разград, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Валентина П. Д.

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20263300500100 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба,, подадена от С. Б. Р. от гр.Ц.К., чрез адв.М. М. от АК Разград срещу определение № 205/28.02.2026 г. по гр.д. № 1818/2025 г. по описа на РС - Разград, с което в производство по чл.248 от ГПК съдът е присъдил в полза на частния жалбоподател разноски по делото в размер на 40 евро, като е възложил същите в тежест на ищцата по делото П.

Д. К..Оставил е без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в останалата му част поради прекомерност на претенцията.

В частната жалба се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде да бъдат присъдени всички сторени разноски от С. Р. в размер на 184,07 евро, равняващи се на 360 лева.

В законоустановения срок насрещната по частната жалба страна, П. Д. К. е депозирала чрез пълномощник отговор на същата, с искане за оставянето й без уважение, като неоснователна.

Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора към същата и доказателствата по делото, свързани с производството по чл.248 от ГПК, развило се пред РРС, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу акт подлежащ на проверка по реда на Глава XXI и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена искова молба от ищцата П. Д. К. против ответниците Р.П. Р.а и С. Б. Р. за осъждането им да осигурят на ищцата свободен достъп в своя имот в продължение на 30 дни от влизане в сила на съд.решение за извършване на ремонтни работи на по жилищна сграда, собственост на ищцата, разположена на регулационната линия на съседни за страните имоти.

Отговор на исковата молба е бил подаден от двамата ответници, като частния жалбоподател С. Р. е възразил ,че по отношение на него предявеният иск се явява недопустим, поради това ,че не е собственик на имота, за който се твърди в исковата молба,че следва да предостави достъп на ищцата.Към отговора на исковата молба е представено пълномощно, издадено от С. Р. в полза на адв.М.М. за осъществяване на процесуално представителство по гр.дело №1818/2025г. по описа на РРС.

Районният съд е намери за основателно възражението на Р.

1 за недопустимост на предявения иск по отношение на него и с определение №44/15.01.2026г. е прекратил производството по делото по отношение на него. Прекратителното определение е влязло в сила на 06.02.2026 г., като в същото съдът не е взел отношение по дължимост на разноски при прекратяване на делото по отношение на С. Р..С молба вх.№842/22.01.2026 г. същият е поискал от съда д да допълни определението си за прекратяване, като му присъди и сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната по молбата страна е заявила ,че счита същата за неоснователна, като в условията на евентуалност е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районният съд , при съобразяване разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК е приел ,че ответникът С. Р. има право на разноски при прекратяване на делото по отношение на него. Намерил е обаче претендираните разноски за един адвокат в размер на 360 лв., за прекомерни, предвид ,че прекратяването по отношение на този ответник е настъпило своевременно след подаване на отговора на исковата молба, продаден едновременно от двамата посочени в същата ответници.Соъбразил е също така ,че към отговора пълномощното , изхожда само от С. Р. ,у като свършената от адвоката работа е приел за такава “даване на съвет“ и ,че при основателност на възражението за прекомерност ще следва да му се присъди само част от пратеното възнаграждение, а именно 40 евро.

Окръжният съд намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни, още повече ,че в случая в пълномощното, подписано от С. Р. към отговора на исковата молба е посочено ,че адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално представителство, а такова от адвоката не е било осъществено при прекратяване на делото по отношение на този ответник.

В този смисъл , окръжният съд съобрази също:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, задължително за националните съдилища на осн. чл. 633 ГПК, е прието, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. не съответстват на правото на ЕС. В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. пар. 60/. Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение, а посочените в подзаконовия нормативен акт размери могат да служат само като ориентир при определяне размера на следващо се възнаграждение. За да определи съответния размер на адвокатско възнаграждение съда следва да извърши преценка свързана с вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа, и преди всичко да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото.

В случая така присъденото като дължими разноски възнаграждение се явява съответно на извършеното от адвоката и присъждане на разноски в по-голям размер за страната, която не е била представлявана по делото не се следва.

Предвид горното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 205/28.02.2026 г. по гр.д. № 1818/2025 г. по описа на РС - Разград, постановено в производство по чл.248 от ГПК.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3