Решение № 909 от 13.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Пазарджик, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20265220101482 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез юрисконсулт Н. П. - Щ., против Н. И. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК по отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на дружеството в размер на сумата от 240,06 евро /469,52 лева/, представляваща стойността на консумираната и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.02.2025 г. до 22.05.2025 г. от обекта на потребителя на адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, ИТН: *****, клиентски номер № *****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 10.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и в размер на сумата от 18,18 евро /35,55 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.04.2025 г. до 09.12.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 535/26.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1043/2025 г. по описа на РС Дряново.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 10.12.2025 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за вземанията си към Н. И. В.. По входираните документи било образувано ч. гр. д. № 1043/2025 г. по описа на РС Дряново, по което дело била издадена заповед за изпълнение. PC Дряново е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането, тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което дружество ищец е подало искова молба на основание чл.

1

415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в срока по чл. 415 от ГПК.

Твърди се, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството.

В този смисъл посочва, че на 09.09.2024 г. по отношение на обект с адрес гр.

Пазарджик ул. „***** с ИТН ***** ответницата подала заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия от ищцовото дружество в качеството на краен снабдител, декларация за достъп до електроснабдителната мрежа и спогодба, в която заявява в качеството на съсобственик, че реално ще ползва и управлява процесния обект на потребление, респ. ще консумира доставяната електрическа енергия в същия – чл. 1.3.1 като се обвързва с всички, произтичащи от това задължения – чл. 1.3.2.

Въз основа на изброените документи и заявената в тях воля, както и по смисъла на Общите условия, ответницата придобила качеството на клиент по отношение на горепосочения имот.

Твърди се, че ответницата не е отчуждила процесния имот.

По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответницата с клиентски номер *****.

Съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия ответницата била задължена да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

В изпълнение на задълженията си по общите условия ищцовото дружество доставило на обекта на ответницата Н. И. В. за периода от 23.02.2025 г. до 22.05.2025 г. електроенергия на обща стойност 240,06 евро, която до този момент не била заплатена от нея. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответницата дължи законна лихва в общ размер от 18,18 евро за периода от 11.04.2025 г. до 09.12.2025 г. Законна лихва за забава се дължала за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство.

Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, в която моли съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответницата при наличие на предпоставките за това, с което да уважи исковата претенция като основателна и доказана

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна Н. И. В. не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответницата не се явява и не изпраща представител. Не е депозирано искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

РС Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, намира следното:

За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника на първо място следва да са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно - ответникът не е представил в срок писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът предвид данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, което с оглед данните по делото също е сторено. Указания в този смисъл се съдържат в постановените по реда на чл. 131 от ГПК и чл. 140 от ГПК разпореждане от 17.04.2026 г. и определение от 10.06.2026 г., преписи от които са надлежно връчени на ответницата.

С молба вх. № 20153/07.07.2026 г. ищцовото дружество е поискало съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответницата при наличие на предпоставките за това.

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

От електронно ч. гр. д. № 1043/2025 г. по описа на РС Дряново е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземанията, предмет на установителните искове, както и че същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Настоящите искове са предявени в предвидения едномесечен срок, поради което са допустими.

На следващо място от посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства – Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ014/10.05.2008г., препис – извлечение от сметка за потребител Н. И. В., обект на потребление: гр. Пазарджик, ул. „*****, ИТН: *****, фактури № 1327325541 от 31.03.2025 г., № 1329024047 от 30.04.2025 г., № 1330439480 от 31.05.2025 г., заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен снабдител от 09.09.2024 г., декларация за достъп до мрежата от 09.09.2024 г., спогодба от 09.09.2024 г. между страните, неоспорени от ответницата, 3 предявените искове са вероятно основателни.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК, с което предявените искове по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към ответницата Н. И. В. следва да бъдат уважени изцяло.

Предвид изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца и сторените от него разноски в общ размер от 192,37 евро, от които 140,61 евро разноски в исковото производство и сумата в размер от 51,76 евро разноски в заповедното производство.

От доказателствата по делото се установи, че е имало насрочена и проведена информационна среща за процедура по медиация, за която ответницата е била редовно уведомена и не се е явила без да посочи уважителни причини. Поради това ответната страна следва да бъде осъдена да заплати разноските за медиатора за един час съгласно чл. 78а, ал. 2 от ГПК в размер на 30,68 евро.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК РС Пазарджик РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, че съществува вземане в полза на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 в размер на сумата от 240,06 евро /469,52 лева/, представляваща стойността на консумираната и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.02.2025 г. до 22.05.2025 г. от обекта на потребителя на адрес гр. Пазарджик, ул. „*****, ИТН: *****, клиентски номер № *****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 10.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и в размер на сумата от 18,18 евро /35,55 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.04.2025 г. до 09.12.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 535/26.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 1043/2025 г. по описа на РС Дряново.

ОСЪЖДА Н. И. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***** ДА ЗАПЛАТИ „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 3 7 сумата от общо 192,37 евро разноски, от които 140,61 евро разноски в исковото производство и 51,76 евро разноски в заповедното производство.

4

ОСЪЖДА Н. И. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пазарджик сумата от 30,68 евро, представляваща разноски за провеждане на един час информационна среща за процедура по медиация.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен съд Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

5