Решение № 17161 от 24.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17161 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20231110143387 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“

ЕАД срещу ответника

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1785,87 лева, представляваща сбор от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1770,87 лева за щети по автомобил с рег. № РВ7622МК, причинени при ПТП на 25.07.2022 г., настъпило в гр.

Първомай, *** между МПС с рег. № РВ 7622МК и МПС с рег.

РВ4414РР, за която при ищеца е образувана щета № 44011512205206, и от ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 02.08.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на 156,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.10.2022 г. до 01.08.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 25.07.2022 г., около 18.20 ч. в гр.

Първомай, *** между МПС с рег. № РВ7622МК и МПС с рег.

РВ4414РР настъпило ПТП. При управление водачът на лек автомобил „БМВ 320“ с per. № РВ 4414 РР - Е. У., удря спрелия пред него лек автомобил „Форд Турнео“ с per. № РВ7622МК, въз основа на което по последния били причинени щети. Увреденият лек автомобил бил застрахован към момента на произшествието със застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото дружество.

1

При ищеца била заведена претенция под № 44011512205206 от 28.07.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. Твърди се, че било определено застрахователно обезщетение в размер на 1770,87 лева, която сума била заплатена по сметка на сервиза - „Ауто Василеви“ ЕООД, извършил ремонта на увредения автомобил. С оглед на това се поддържа, че ищцовото дружество се суброгирало в правата на застрахования увреден водач срещу причинителя на вредата, респ. неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че към момента на инцидента виновният водач имал такава застраховка при ответното дружество. Посочва се, че с регресна покана ответникът бил поканен да заплати процесната сума. Твърди се, че ответникът отказал да заплати обезщетението. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП, твърдян в исковата молба, вината на водача на МПС с рег. № РВ4414РР, твърдяната причинно-следствена връзка между ПТП-то и претендираните вреди, вида, характера и степента на увреждането. Сочи се, че вината за настъпване и реализиране на процесното ПТП е изцяло на водача на лек автомобил „Форд Турнео“ с per. № РВ7622МК, който е нарушил правилата за движение по чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП. Посочва se, че същият е предприел излизане от крайпътен имот „авторемонтно хале“ и без да се съобрази с останалите участници в движението, като е поставил в невъзможност водача на лек автомобил „БМВ 320“ с per. № РВ4414РР да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Направено е искане за присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 25.07.2022 г., около 18.20 ч. в гр. Първомай, ул. „Омуртаг“ № 2

2 между МПС с рег. № РВ7622МК и МПС с рег. РВ4414РР настъпило ПТП и към този момент лек автомобил „БМВ 320“ с per. № РВ 4414 РР е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество.

Видно от находящата се на л. 106 застрахователна полица, към момента на настъпване на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по застраховка „КАСКО“ на МПС с рег. № РВ7622МК.

От приложения към исковата молба протокол за ПТП и събраните по делото гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Х. М. Х. и Е. А. М. (с имена Е. У. по представения на съда документ за самоличност, издаден от турските органи), явяващи се участвалите в произшествието водачи, се установява механизма на процесния инцидент.

Съдът констатира противоречие между показанията на двамата водачи.

Следва да се посочи, че съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля Х.

М. Х. като логични, последователни и подробни. От разказаното от свидетеля се установява, че същият е бил водач на МПС с рег. № РВ7622МК. Преди процесния инцидент свидетелят е предприел маневра за излизане от халето, в което е бил паркиран автомобилът, като преди предприемане на движението се е огледал дали има друг автомобил на пътя и след това е излязъл от обекта.

Едва след излизане на пътното платно, задействане на ръчната спирачка и в момента на преустановяване движението на автомобила и предприемане на излизане от същия, същият е бил ударен от страната на шофъора от автомобил МПС с рег. РВ4414РР, управляван от свидетеля Е. А. М.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Е. А. М. единствено в частта относно датата и мястото на инцидента, управлението на процесните автомбоили от съответните лица, обстоятелството, че свидетелят се е движел със скорост около 30 км/ч по време на инцидента и относно поведението му в автомобила по време на инцидента, доколкото единствено в тази част показанията на свидетеля се отличават в точност, непротиворечивост, пълнота или се подкрепят от останалата доказателствена маса. Свидетелят Х. също посочва, че автомобилът, управляван от М., се е движил с по-висока скорост – около 30 км/ч, въпреки движението му на територията на паркинга на заводите. Показанията на свидетеля М. в останалата част не са надежден източник на информация, доколкото се констатира вътрешна противоречивост в разказаното. Свидетелят в началото 3 на разпита си посочва, че разстоянието, когато за пръв път е видял другия автомобил, нямало дори метър, а по-нататък в разпита посочва, че чак когато е бил ударен от другия автомобил, го е видял. Противоречиво свидетелят сочи, че към момента на удара, свидетелят е гледал в чантата си, разположена на пасажерското място, което се е случило не на улицата, а във фабриката. Порано при разпита си обаче посочва, че ударът е настъпил, след като другият автомобил е излязъл от халето, но не е посочено този автомобил да е влизал във фабрика. Видно от съставения двустранен протокол, подписан от водачите и с отбелязана вина за ПТП именно на водача Е. А. М., ПТП се е случило извън сграда и на пътен участък. Тук следва да се посочи, че неподкрепено от логика и доказателства е заявеното от свидетеля, че протоколът е бил подписан от свидетеля, без последният да го чете, и за полагането на подписа свидетелят е ходил по друго време при застрахователя, като свидетелят дори не може да посочи при кой застраховател – своя или на другия водач. Свидетелят и тук си противоричи, като в няколко последователни изречения казва, че след удара водачите са написали протокол, а след това - че е ходил до застраховател, който написал протокола. Съдът не кредитира показанията на свидетеля относно това, че същият е бил ударен от другия автомобил, излизащ от хале, и така е настъпило процесното ПТП.

Видно от показанията на свидетеля, както в момента преди съприкосновението, така и към момента на удара, същият не е наблюдавал пътното платно, по което се е движел, а е гледал към чантата си, разположена на пасажерското място до него. Посоченото е възпрепятствало както да види другия автомобил при излизането му от халето, така и в спряно състояние. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетеля, че другият водач се е движил с висока скорост и така го е ударил. Напротив, по делото се установява, че автомобилът с по-висока скорост на движение е бил именно този, управляван от свидетеля Е. А. М., който поради отвличане на вниманието му е предизвикал процесното ПТП.

От писмените доказателства към исковата молба се установява, че вследствие на инцидента и за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета. По делото е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че за процесното ПТП при ищеца е заведена претенция под № 44011512205206 от 28.07.2022 г., във връзка с която е определено обезщетение в размер на 1770,87 лева, изплатена по сметка на 4 сервиза - „Ауто Василеви“ ЕООД, извършил ремонта на увредения автомобил.

Първоинстанционният съд е назначил съдебно-автотехническа експертиза, заключението от която съдът кредитира като компетентно изготвено от специалист в съответната област след обстоятелствено запознаване с наличните материали по делото. От изводите на вещото лице се установява, че уврежданията по автомобил МПС с рег. № РВ 622МК са се изразили в щети по лявата част на автомобила – преден ляв калник, ляв фар, преден капак и предна броня, като същите са настъпили от процесното ПТП и е налице причинно-следствена връзка между инцидента и вредите. Вещото лице е посочило, че необходимата стойност за възстановяване е в размер на 2338,75 лева по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие. Вещото лице е разгледало две хипотези на причините за настъпване на процесното ПТП поради противоречивите свидетелски показания.

Доколкото съдът кредитира показанията на свидетеля Х. относно механизма на процесното съприкосновение, съдът счита, че следва да вземе предвид за релевантни експертните изводи, посочващи че поведението на водача на лек автомобил с рег. РВ4414РР е причинил процесното произшествие, доколкото е отклонил вниманието си от пътя, не е видял другото МПС и не е предприел своевременно маневра за спиране или отклоняване.

С писмо, находящо се на л. 58, включващо изпращането на регресната покана на л. 57 от делото, ищецът извънсъдебно е поканил ответника да му заплати изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Видно от разписката на л. 59-61 пратката е била получена на 12.10.2022 г. от куриер за изпращане на адресата. По делото не се представят доказателства кога е получена пратката. С писмо, получено от ищеца на 31.10.2022 г., ответникът е отказал изплащането на претенцията изцяло. В писмото също не е посочено кога е получена регресната покана. Доколкото на писмото като изходяща дата при ответника стои датата 28.10.2022 г., същата следва да се приеме като най-ранно възможна.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В настоящия случай съдът счита, че са доказани предпоставките за 5 уважаване на иска по чл. 411 от КЗ – да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С оглед разпределената доказателствената тежест между страните и представените по делото доказателства, недоказани остават възраженията за съпричиняване, различен механизъм на ПТП от твърдения в исковата молба, липсата на вината на водача на МПС с рег. № РВ4414РР, липсата на причинноследствена връзка между ПТП-то и претендираните вреди, вида, характера и степента на увреждането. От писмените доказателства, и кредитираните гласни доказателства се установяват действията на виновния водач, управлявал застрахованото при ответника МПС, за причиняване на произшествието. Вещото лице, изследвало всички материали по делото, също е дало заключение, че твърдяното поведение на водача може да причини исковите щети. Експертът обосновано е посочил и сумата, необходима за възстановяване на щетите по среднопазарни цени към датата на ПТП, надхвърляща размера на исковата претенция, предвид което съдът счита, че освен по основание, искът се явява и доказан по размер, а възраженията на ответника в тази насока се явяват неоснователни.