Определение № 4934 от 03.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64370/2024
- Вид
- Определение № 4934
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 03.02.2026
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4934 гр. София, 03.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110164370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. А. Т. против „СК“ АД с искане клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 563,05 лева за непредставяне на обезпечение по Договор за кредит от 01.10.2019 г. да бъде прогласена за недействителна. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 01.10.2019 г. между страните по спора бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1000 лева. Ищецът поддържа, че кредитополучателят следвало да представи обезпечение по кредита – банкова гаранция или осигуряване на поръчители, като при неизпълнение дължи неустойка в размер на 563,05 лева. Страната сочи, че така уговорената неустойка няма обезщетителна функция, а по същество води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени в исковата молба задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х. М. поддържа съображения за недопустимост на исковата претенция, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от търсената установителна защита. На следващо място са изложени доводи, че е налице злоупотреба с процесуалния права от страна на ищеца, който е образувал срещу „СК“ АД няколко производства с идентичен на настоящото предмет по отношение на други сключени между страните договори за кредит с цел в тежест на дружеството да бъдат възложени разноски по всяко едно от отделните дела. По същество на спора исковата претенция е оспорена като неоснователна. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на 1 неустойка за непредставяне на обезпечение. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че неустойката не следва да бъде включвана в годишния процент на разходите по сделката. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена като сторените от дружеството съдебни разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
По направеното от ответника производството съдът приема следното: възражение за недопустимост на
Съгласно актуалната практика на СЕС, наМ.ла израз в Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22, явяваща се обвързваща за настоящия съд, е прието, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разгледан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, които съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискват доказването на правен интерес, за да може да се уважи иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на дадената недължима престация. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес както от предявяване на иск за прогласяване на нищожността на клауза от договора, така и от осъдителна претенция за връщане на даденото по твърдяната за недействителна клауза.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в размер на 563,05 лева за непредставяне на обезпечение по Договор за кредит от 01.10.2019 г. е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че клаузата е недействителна на посоченото в исковата молба основание.
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Във връзка с поддържаните от ответника доводи за допусната от ищеца злоупотреба с процесуални права следва да бъде извършена справка относно депозирани от М. А. Т. против „СК“ АД искови молби.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в ЕИСС за депозирани от М. А. Т. против „СК“ АД пред Софийски районен съд искови молби, като в случай, че са налице такива същите да бъдат принтирани ведно с приложенията, както и постановените по делата крайни съдебни актове, като книжата бъдат приложени по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.03.2026 г. от 11:40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3