Решение № 718 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500568 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2840/12.01.2024г. от К. П. С., ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Решение № 3770 от 21.11.2023г., поставено по гр.дело № 20223110113788 по описа за 2022 г. на ВРС, 12-ти св, с което съдът:

РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по исковете на Я. М. П., ЕГН:

********** и М. П. М., ЕГН: **********, и двете със съдебен адрес: *** срещу К. П. С., ЕГН: **********, адрес: *** договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 174 от 23.04.1993, том XIII, дело № 3446/1993 г. на Нотариус при ВРС, по силата на който П. С. П. /починал на 27.12.2020 г./ е прехвърлил на сина си ответника К. П. С. КЪЩА И ДВОРНО МЯСТО с площ от 758 кв.м., находящи се в ***, представляващо парцел пл.№ VI-407 в кв.22 по регулационния план на кв.Г., при граници: от две страни улици, парцели пл.№, № V-406 и VII-408 / индивидуализирани в нотариалния акт/ и съобразно действащата 1 кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 02.11.2010 г. представляващи поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 784 кв.м., находящ се в ***, номер по предходен план - 407, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: поземлени имоти: ***, ведно с находящата се в имота жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 102 кв.м., брой етажи - един, разположена в ПИ № ***, с административен адрес:

*** срещу задължението на ответника да гледа и издържа до края на живота им баща си П. С. П. и третото ползващо се лице - майка си Я. М. П. до размера на наследствената част на ищците, а именно по 1/3 идеална част от прехвърления имот за Я. М. П., ЕГН ********** и М. П. М., ЕГН ********** или общо 2/3 идеални части от него. и ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот №58/03.12.2010г., т. 2, peг. №11671, дело №207/2010 г. на Нотариус Людмила Гонова, рег. номер 116 в КН, с който К. П. С., ЕГН: **********, адрес: *** е признат за собственик на КЪЩА И ДВОРНО МЯСТО с площ от 758 кв.м., находящи се в ***, представляващо парцел пл.№ VI-407 в кв.22 по регулационния план на кв.Г., при граници: от две страни улици, парцели пл.№, № V[1]406 и VII-408 / индивидуализирани в нотариалния акт/ и съобразно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 02.11.2010 г. представляващи поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 784 кв.м., находящ се в ***, номер по предходен план - 407, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: поземлени имоти: ***, ведно с находящата се в имота жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 102 кв.м., брой етажи - един, разположена в ПИ № ***, с административен адрес: *** за 2/3 ид.ч. от гореописания имот.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Във въззивната жалба се излагат доводи по отношение на неправилните изводи на ВРС в следствие кредитирането или некредитирането на конкретни доказателства. Навежда се твърдение за проведена среща на въззивника с майка му в края на 2023г. въз 2 основа на която иска допускане на СПЕ с оглед обследване на психичното й състояние, както и за разчистване в същия период на стаята на майка му, в следствие на което е открит документ, чието прилагане по делото претендира.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да бъде отхвърлен иска.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В същия се сочи, че решението на ВРС е правилно и обосновано, тъй като е налице неизпълнение на задълженията на въззивника за издръжка и гледане. Сочи, че записките на починалия му баща не са послужили на съда за обосноваване на съдебното решение, поради което доводите в тази връзка са неотносими. Отделно от това няма данни същият да е страдал от параноидна шизофрения. Посочва, че ирелевантно е дали М. се е грижела за родителите си, доколкото предмет на доказване са грижите на въззивника, каквито той не е полагал в пълен обем. По исканията по доказателствата сочат, че не следва да бъдат допускани. Представят за приемане в условията на евентуалност /ако се уважат доказателствените искания на въззивника/, съдебно-психиатрично освидетелстване на Я. П. от 06.04.2022г.

С оглед на посоченото въззиваемата страна за потвърждаване на съдебното решение.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове, предявени от Я. М. П. и М. П. М. срещу К. П. С., с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 174 от 23.04.1993, том XIII, дело № 3446/1993 г. на Нотариус при ВРС, по силата на който П. С. П. /починал на 27.12.2020 г./ е прехвърлил на сина си ответника К. П. С., КЪЩА И ДВОРНО МЯСТО с площ от 758 кв.м., находящи се в ***, представляващо парцел пл.№ VI-407 в кв.22 по регулационния план на кв.Г., при граници: от две страни улици, парцели пл.№, № V[1]406 и VII-408 /индивидуализирани в нотариалния акт/ и съобразно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-1873/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 02.11.2010 г. представляващи поземлен имот с идентификатор № *** с 3 площ от 784 кв.м., находящ се в ***, номер по предходен план - 407, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: поземлени имоти: ***, ведно с находящата се в имота жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор № ***.1, със застроена площ от 102 кв.м., брой етажи - един, разположена в ПИ № ***, с административен адрес: *** срещу задължението на ответника да гледа и издържа до края на живота им баща си П. С. П. и третото ползващо се лице майка си Я. П. до размера на наследствената част на ищците, а именно по 1/3 идеална част от прехвърления имот за Я. М. П., ЕГН ********** и М. П. М., ЕГН ********** или общо 2/3 идеални части от него.

В исковата молба е отправено и искане да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот №58/03.12.2010г., т. 2, peг. №11671, дело №207/2010 г. на Нотариус Людмила Гонова, рег. номер 116 в КН, с който К. П. С. в признат за собственик на 2/3 ид.ч. от гореописания имот.

В исковата молба се излага, че ищцата М. П. М. е сестра на ответника К.

С., а ищцата Я. П. - негова майка, а двете ищци и ответника са наследници по закон на П. С. П., починал на 27.12.2020 г. Поддържа се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора от 23.04.1993 г., като не е полагал грижи за прехвърлителя и третото ползващо се лице, както и не ги е издържал. Сочи се че през 2014 г. здравословното състояние на П. П. се влошило рязко, към което синът му не проявил никаква заинтересованост и въпреки промяната във физическото състояние на кредитора С. не помагал в пазаруване, приготвяне на храна, почистване на дома, осигуряване на дрехи и т.н. Излага се, че необходимостта С. да полага грижи за баща си го озлобило започнал многократно да обижда и псува баща си, на няколко пъти упражнил физическо насилие, демонстрирал липсата на емоционална връзка с него, често заявявал, че прехвърлителят не е негов биологичен баща. Поддържа се, че отношението на ответника не било по-добро и към майка му, ползващо се от договора лице. Конкретно се сочи, че от есента на 2015 г. ищцата Я. П. заживяла в притежаван от нея апартамент, обитаван от ответника и семейството му, но всекидневно била подложена на неуважително отношение от неговото семейство, често била обиждана от снаха си, внучката й нямала развито емоционално и уважително отношения към нея. Сочи се, че Я. П.

4 помагала в домакинството на сина си, а не той на нея, вкл. му давала месечно по 500 лева от пенсията си, а с останалата сума – пазарувала. Излага се, че ответникът не полагал грижи и за здравословното състояние на майка си, въпреки, че тя имала сърдечна болест. Излага се, че през пролетта на 2022 г. ответникът нанесъл побой на майка си, причинявайки й физически травми, с оглед на което на 19.5.2022 г. се изнесла да живее при дъщеря си - другата ищца. Я. П. поддържа, че всъщност грижи за нея и П. П. през годините е полагала другата ищца - М., която заплащала разходите за медицински грижи, ток и вода били поети от молителката указвала на родителите си морална подкрепа. С оглед на изложеното се сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си и тъй като имотът е бил индивидуална собственост на наследодателя, след неговата смърт преживялата съпруга и двете му деца наследяват по равно, поради което за ищците е наличен интерес да искат развалянето на договора до размера на наследствената им, част а именно по 1/3 идеална част от прехвърления имот или общо 2/3 идеални части от него.

Иска се уважаване на претенциите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявените искове са неоснователни.

Поддържа, че точно и в пълен обем е изпълнявал задължения си по договора от сключването му до смъртта на наследодателя, като след 19.05.2022 г. третото се ползващо лице отказва да приеме изпълнение. Сочи се, че до 19.05.2022 г. Я. П. е обитавала едно жилище с ответника, но под влияние на другата ищца се е изнесла от него. Излага се, че ответникът е бил силно заинтересован от здравословното състояние и начина на живот на баща си, не е имало нито ден, в който да не го е посещавал и носел храна, бащата е имал доверие на сина си и него е упълномощил да се грижи за собствените му работи с пълномощно от 2004 г. Поддържа се, че П. П. е страдал от параноидна шизофрения от 2005 г. и е провеждал редица лечения, свързани с престой в болница, като във връзка с това заболяване изпадал във фантазии, драматизиране, усещане за безизходица, налудничави идеи, вкл. мисъл за слагане край на живота, които прояви са породени от несъществуващи събития и без никакъв повод. С оглед на това състояние ответникът ходел всяка сутрин до къщата му, за да припомня и настоява баща му да пие редовно лекарствата. Сочи, че полагал грижи и издръжка, което включва осигуряване на храна, посещения на лекари, заплащане на данъците, не само 5 за къщата, но и за всички имоти на родителите си. Излага, че той е бил детето на което баща му е имал доверие и което още от началото на 90-год. е полагало грижи за родителите, а сочи, че баща му не е имал доверие и добри отношения с ищцата - негова дъщеря. Обяснява, че майка му е заживяла при него, тъй като баща му е ставал много агресивен и е упражнявал физическа насилие над нея, като факта, че Я. С.а е заживяла при него свидетелствал за добрите им отношения. Сочи се, че той е и сестра му имат спорове за други имоти, като последната оказва влияние на другата ищца за водене на настоящото производство. Наведено е възражение за погасяване по давност на иска по отношение на разваляне на договора, поради неизпълнение на договора по-рано от пет години преди предявяване на исковете. Иска отхвърляне на претенциите.

С обжалваното решение така предявените искове за разваляне на договора за издръжка и гледане са уважени, както и искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт на ответника за имота, предмет на договора.