Решение № 37 от 20.06.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Тополовград, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20242320100326 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Е. Д. А. от ***********, подадена чрез пълномощник адв.Г. П. Д. от АКЯмбол ПРОТИВ М.П. гр. ***********.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на издаден изпълнителен лист по възз.гр.д.№ 534/2022 г. на ЯОС, ищцата е депозирала молба до ДСИ при ЕРС за образуване на изпълнително производство против „***********“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.П., за предаване владението върху земеделски земи, находящи се в землището на с.Лесово, общ.Елхово. С постановление от 09.03.2023 г. на ДСИ при ЕРС е образувано изпълнително дело № 56/2023 г., по което с разпореждане от 20.04.2023 г. е насрочен въвод във владение на недвижимите имоти, като е определена дата за въвода 16.05.2023 г. Въвода е проведен на тази дата и продължен на 19.05.2023 г. За образуване на производството и извършване на въвода ищцата е заплатила сумата общо от 2575 лева, включваща държавни такси, възнаграждение за вещото лице и разноски по реалното изпълнение на трасирането. В последствие длъжника е сезирал ЯОС с жалба против 1 извършения въвод, посочвайки доводи, че е нарушена процедура по уведомяването, респ. правата му. По жалбата е образувано възз.гр.д.№ 440/2023 г. на ЯОС, по което с Решение от 07.11.2023 г. е отменен въвода във владение на недвижимите имоти извършен от ДСИ.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, което е дало основание на ищцата да депозира в изпълнителното производство молба за събирането им и въпреки, че изпълнителните действия на ДСИ са били отменени, то разноските извършени от ищцата не са възстановени, макар да са били дължими от длъжника. Твърди се, че причини за това са действия на ДСИ отменени от съда като незаконосъобразни и е налице непозволено увреждане от негова страна. Поради допуснати нарушения от ДСИ при ЕРС, установени с влязло в сила решение на съда, ищцата е била принудена да поиска изпълнението да продължи при друг съдебен изпълнител и цялото изпълнително производство е изпратено на ЧСИ И.Х. с район на действие ОС – Ямбол. Последната е образувала изпълнително дело № 1481/2023 г. по което е извършен въвод на същите недвижими имоти на 02.04.2024 г. Разноските свързани с този въвод са погасени частично от суми заплатени от длъжника, а остатъка е заплатен отново от взискателя в случая ищцата.

С оглед на това се твърди, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на МП по чл.49 от ЗЗД, заради причинени вреди в размер на 2575 лева в резултат на виновните противоправни действия на ДСИ при ЕРС.

Поради което се претендира да бъде осъдено МП на РБ да заплати на ищцата сумата от 2575 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, но вместо нея се явява процесуалния представител адв.Д., който поддържа изцяло исковата претенция и претендира тя да бъде уважена с всички законни последици.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е подал писмен отговор на основание чл.131, ал.1 от ГПК.

В писмения отговор е направено искане на основание чл.219, ал.1 от ГПК за привличане на трето лице – помагач на страната на МП на ДСИ С. К.

2

С., който е извършил спорните изпълнителни действия, както и е предявен с писмения отговор за съвместно разглеждане в настоящото производство обратен иск от МП срещу ДСИ С. С..

С Определение № 346/22.11.2024 г. е допуснато до участие третото лицепомагач, както и е допуснат за съвместно разглеждане в условията на обективно евентуално съединяване с главния иск предявения обратен иск с посочено правно основание чл.54 от ЗЗД. Със същото определение съдът е постановил да се изпрати препис от исковата молба, уточняващата такава, от писмения отговор на ответника и препис от обратния иск на третото лице за писмен отговор по чл.131 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от С. К. С. чрез пълномощник адв.П. Д. от САК с вх.№ 1559/27.12.2024 г.

В писмения отговор на ответника по главния иск се оспорва изцяло исковата претенция на ищцата като се твърди, че тя е неоснователна и недоказана, тъй като не са налице предпоставките за ангажиране на търсената отговорност, в конкретния случай не е налице незаконосъобразно действие на ДСИ, негова вина, както и не е налице вреда и причинна връзка като елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Поради което се претендира неговото отхвърляне със всички законни последици.

В писмения отговор по обратния иск подаден от ДСИ С. също се оспорва като неоснователен и недоказан главния иск, като се твърди, че не са налице законовите предпоставки за търсене на отговорност, а също така се твърди, че е неоснователен и обратния иск на МП, като се навяват доводи, че в отношенията между работодателя и работника по учредената трудово-правна връзка действие имат разпоредбите на чл.203 – 206 от КТ за евентуално търсене на ограничена имуществена отговорност, а не на пълна такава, поради което е неприложима разпоредбата на чл.54 от ЗЗД. Поради което в писмения отговор се претендира отхвърляне както на главния, така и на обратния иск и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответника по главния иск МП – София, чрез своя процесуален представител подържа изложените в писмения отговор възражения, като доразвИ. последните и претендира за отхвърляне изцяло на исковата претенция и съответно в случай на уважаването й, претендира да бъде уважен предявения обратен иск срещу третото лице – помагач ДСИ С..

3

В съдебно заседание третото лице – помагач не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на издаден изпълнителен лист по възз.гр.д.№ 534/2022 г. на ЯОС, ищцата е депозирала молба до ДСИ при ЕРС за образуване на изпълнително производство против „***********“ ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.П., за предаване владението върху земеделски земи, находящи се в землището на с.Лесово, общ.Елхово. С постановление от 09.03.2023 г. на ДСИ при ЕРС е образувано изпълнително дело № 56/2023 г., по което с разпореждане от 20.04.2023 г. е насрочен въвод във владение на недвижимите имоти, като е определена дата за въвода 16.05.2023 г. На длъжника на посочения по делото адрес, който е вписания в ТР адрес на управление на Търговското дружество е изпратена призовка за принудително изпълнение в която е посочена датата за насрочения въвод и призовката е връчена на адв.Десислава Табанлиева като пълномощник.

Връчването на призовката е извършено на 28.04.2023 г. в ПОС с отбелязване от страна на връчителя, че на адреса на дружеството няма офис, нито служители на които да бъде връчена призовката. Върху разписката ДСИ е поставил резолюция, че длъжника следва да се счита редовно уведомен.

Установено е, че за представителната власт на адв.Табанлиева по отношение на длъжника по изпълнителното дело не е представено пълномощно. Такова последната има единствено и само в гражданското производство до приключването му в последната инстанция, видно от писмо на ЕРС, по което всъщност е издаден изпълнителния лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело. След като е приел, че длъжника следва да се счита за редовно уведомен ДСИ при РС-Елхово е провел насрочения въвод на 16.05.2023 г., който е бил продължен на 19.05.2023 г. С протоколи за въвод във владение взискателя – ищца по настоящото производство А. е въведена във фактическо владение на имотите.

Длъжника „***********“ ЕООД е обжалвал извършения въвод като е сезирал ОС-Ямбол с доводи, че е нарушена процедурата по уведомяването, респ.правата му. По жалбата е образувано възз.гр.д.№ 440/2023 г. на ЯОС, по което с Решение № 349/07.11.2023 г, влязло в законна сила на 07.11.2023 г., 4

ЯОС е отменил въвода във владение на недвижимите имоти извършен на 16.05.2023 г., продължен на 19.05.2023 г. по изп.дело № 56/2023 г. на ДСИ при ЕРС, като в мотивите съдът приема, че е нарушена процедурата по уведомяване на длъжника и ДСИ незаконосъобразно е приел, че длъжника е бел редовно уведомен.

По това изпълнително дело ищцата видно от заключението на вещото лице е внесла сума в размер на 2602,60 лева, включваща държавна такса за образуване на делото, други такси свързани с издаване на удостоверения, справки, такса по чл.49 от ГПК, възнаграждение за вещо лице с чието съдействие имотите са трасирани и обозначени на терена, както и разноски по реалното изпълнение на трасирането. За тази сума е изготвена сметка от ДСИ Елхово за размера на дълга /Приложение №1/16 към заключението на вещото лице/.

След влизане в сила на съдебното решение, на 21.11.2023 г. е подадена молба от взискателя – ищцата по настоящото дело А. до ДСИ за препращане на изпълнителното дело на ЧСИ И.Х. с район на действие ЯОС, за продължаване на изпълнителните действия, след което ДСИ е разпоредил незабавно делото да се прехвърли на ЧСИ. Съответно при ЧСИ И.Х. е образувано изпълнително дело № 1481/2023 г. по което принудителното изпълнение е продължило като е извършен отново въвод във владение на 02.04.2024 г.

При прехвърляне на делото при ЧСИ от последното е издадено Постановление за приемане на разноски/Приложение №2/5 към заключението на вещото лице/, съгласно което от ДСИ при ЕРС по банкова сметка на ЧСИ И.Х. е преведена сумата и тя е приела в размер на 2810,60 лева. Тази сума е била платена от длъжника на основание сметка размера на дълга с изх.№ 2759/26.07.2023 г. по И.Д.№ 56/2023 г. В горецитираното постановление на ЧСИ от 09.04.2024 г. е записано, че в изпълнителното производство по образуваното при ЧСИ И.Д. тя е приела разноски за сметка на длъжника общо в размер на 3617,40 лева, от които е приспаднала сумата от 2810,60 лева – авансово внесена от взискателя по И.Д.№ 56/2023 г. на ДСИ и възстановена от длъжника по това И.Д. и остатъка – сума в размер на 806,80 лева са били платени от взискателя – ищцата по делото.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза от 5 която се установява с оглед уточнението в съдебно заседание, че общия размер на платеното от взискателя – ищец по делото и длъжника по двете изпълнителни дела, респ. приетите и внесени суми са както следва: от Е. А. 3988,56 лева, от длъжника „***********“ ЕООД - 4406,61 лева, като с платежни нареждания от 03.10.2024 г. и 26.03.2025 г., ЧСИ е възстановила на взискателя А. ищца по делото обща сума в размер на 1385,96 лева. В заключението си вещото лице посочва също при отговорите на поставените му въпроси, че сумата в размер на 2810,60 лева първоначално внесена от ищцата по изпълнителното дело при ДСИ авансово и съответно преведена на ЧСИ след изпращане на делото от ДСИ не е била възстановена на ищцата – взискател по изпълнителното дело от ЧСИ, а с нея е платена на 14.05.2024 г. на фирмата извършила трасирането на имотите за въвода във владение по новообразуваното изпълнително дело при И.Д. при ЧСИ въз основа на издадена фактура № 719/08.04.2024 г.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните. Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице което е пълно, обективно, мотивирано и подкрепено и в съответствие с другите събрани по делото писмени доказателства.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл.441, ал.1, предл.2-ро от ГПК за присъждане на обезщетение за причинени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.