Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260027 от 04.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12834/2020
Вид
Решение № 260027
Подписан
04.01.2022
В сила
10.01.2023
Състав
ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал. 1, предл. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 124, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.77 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.84 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 04.01.2022 г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО 7-ми състав на тридесети ноември година 2021

В открито съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

Гергана Христова -

Коюмджиева секретар:

Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12834 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ЗС, вр. чл.79, ал.1 ЗС.

По изложените в исковата молба обстоятелства Е.Т.Р. ЕГН **********, чрез адв.В.П. - пълномощник е предявила срещу Г.П.Г. ЕГН **********, П.Г.Г.

ЕГН ********** и И.Г.Г. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание давностно владение на ½ /една втора/ ид. част от АПАРТАМЕНТ №66, находящ се в гр. София, ж.к. *******ул.**************със застроена площ от 93,87 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори, тераси и столова, заедно с мазе №7, заедно с таванско помещение №25, заедно с 1,373 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, което владение е осъществявано повече от 15 години от 2005г. до момента. Претендира сторените в настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че на

26.01.2005г. с нотариален акт за покупко-продажба от № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005г. на нотариус Й.Л., рег. № 263 на НК, ищцата Е.Р. закупила недвижим имот, представляващ: Апартамент №66, находящ се в гр. София, ж.к. *******ул.

********-*******със застроена площ от 93,87 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори, тераси и столова, заедно с мазе №7, заедно с таванско помещение №25, заедно с 1,373 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Процесния недвижим имот закупила от С.Н.Б., чрез настойника му А.И.Б.след специално издадено разрешение от СРС, тъй като продавачът бил поставен под пълно запрещение за сумата от 47 500 лв., която е изплатена напълно и изцяло на продавача, чрез неговия законен настойник. Твърди се, че от закупуването на жилището и до настоящия момент ищцата живее в него заедно с майка си и осъществява пълна, неограничена и несмущавана от никого фактическа власт върху него. Посочва, че с влязло в сила на 24.09.2020 г. Решение №83/07.01.2019 г. постановено по гр.д.№2863/2006 г. по описа на СГС, I-во ГО, 7-ми с-в, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е проглА. за нищожен договорът обективиран в нотариалния акт, подробно описан по-горе, за 1/2 идеална част от имота, съобразно наследствените права на М.Б.Г..

Изложени са съображения, че от закупуването на процесното жилище на 26.01.2005г. и до момента на предявяване на иска ищцата осъществява непрекъснато, необезпокоявано от никого, несъмнено и явно владение върху него. Поддържа, че владее описания имот като свой и осъществява в пълен обем фактическата власт върху него, като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК, с оглед осъщественото давностно владение през периода от 2005г. до 2020г.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците – И.Г.Г. и П.Г.Г., в които са изложени идентични становища за неоснователност на исковата претенция. Не оспорват, че процесния недвижим имот е закупен с нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005г. на нотариус Й.Л., рег. № 263 на НК, както и че същият е проглА. за нищожен по отношение на ½ част от имота.

Твърдят, че с искова молба от 21.06.2006г., по която е образувано гр.д. № 2863/2006г. по описа на СГС, придобивната давност е прекъсната.

Ответникът П.Г.Г.

ЕГН ********** е починал в хода на процеса, на 26.07.2021г., порди което с протоколно определение от о.с.з. на 30.11.2021г. на основание чл.227 от ГПК, на негово място са конституирани наследниците му по закон - П.Г.Г. и И.Г.Г..

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. В.П. поддържа предявения иск.

Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание ответниците чрез пълномощника си адв. Х.Я. оспорват предявения иск. Представят писмена защита.

Софийски градски съд, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Формално ищцата Е.Р. се легитимира с нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Й.Л. с рег.№263 от НК, в който е обективирана покупко – продажба сключена на 26.01.2005г. между А. И.Б., като настойник и представител на поставения под запрещение С.Н.Б., като продавач, и Е.Т.Р. от купувач на апартамент № 66, находящ се в гр. София, кв. „Хиподрума”, ул. „********, със застроена площ от 93,87 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, коридори, тераси и столова, заедно с мазе №7, заедно с таванско помещение №25, заедно с 1,373 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 47500 лв./л.7 от делото/ Безспорно е, че владението върху процесното жилище е предадено на ищцата на 26.01.2005г., а върху прилежащи мазе и таван на 15.02.2005г., като последното е отразено и в пункт I, абзац втори от нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Й.Л. с рег.№263 от НК.

Не е спорно, че предходният собственик на процесния имот - С.Н.Б. ЕГН **********, е бил поставен под пълно запрещение с решение по гр.д.№614/ 2003г. по описа на СГС, 7-ми с-в.

Безспорно е, че покупко – продажба сключена на 26.01.2005г. между ищцата и А. И.Б., като настойник и представител на поставения под запрещение С.Н.Б. е била предмет на съдебен спор по гр.д. №2863/2006 по описа на СГС.

С Решение №83/ 07.01.2019 г. по гр.д.№ 2863/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 7-ми с-в, влязло в сила на 24.09.2020г., постановено по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД, предявен от М.Б.Г. с ЕГН **********, против Е.Т.Р. с ЕГН ********** и А.И.Б.ЕГН **********, е ОБЯВЯВЕН ЗА НИЩОЖЕН, поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. д. № 45/2005 г. на нотариус Й.Л., рег. №263 по регистъра на НК, сключен от А. И.Б., в качеството на настойник на продавача С.Н.Б. – поставен под пълно запрещение, и купувач Е.Т.Р. по отношение на апартамент №** находящ се в гр. София, квартал *******бул. „********" № ********за ½ /една втора/ идеална част от имота, съобразно наследствените права на ищцата М.Г../препис на л.12- л.16 от делото/ Исковата молба, по която е образувано гр.д.№

2863/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 7 с-в е депозирана на 21.06.2006 год. от С.К.Х.срещу Е.Т.Р., с искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД. /л.39 от делото/ С определение от 24.02.2010 г. по гр.д.№2863/2006 г. по описа на СГС, I-во ГО, 7 с-в, М.Б.Г. - праводател на ответниците - П.Г.Г. и И.Г.Г., е конституирана като необходим задължителен другар на страната на ищеца. С молба от 06.01.2011 г. М.Б.Г. е уточнила, че е предявила срещу Е.Р. установителен иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт, подробно описан по-горе на основание чл.26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Предявеният иск по чл.26, ал.1, предл. 1 е отхвърлен, а производството по предявеният иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД е прекратено с влязло в сила решение №5694/30.07.2015 г. по гр.д.№2863/2006 г. по описа на СГС, I-во ГО, 7-ми с-в./л.10-л.11 от делото/ За установяване на поддържаното давностно владение на ищцата са допуснати двама свидетели.

Свидетелката В. М. /74г., без родство със страните/ посочи в показанията си в о.с.з. на 30.11.2021г., че познава ищцата Е. от дете. Знае, че ищцата е закупила жилището в ж.к. „Хиподрума“, на ъгъла на улиците „Гешов“ и „Найден Геров“ в началото на 2005 г. и от тогава и до момента живее в него, като в същото жилище е живеела и майка й.

Свидетелката М. сочи, че през годините ищцата е правила ремонти в жилището и е извършва подобрения. Според свидетелката М. това е бил апартамента на ищцата и тя го е поддържала и ремонтирала като свой. Свидетелката лично препоръчала на ищцата конкретен водопроводчик, при нужда от ремонт.

Свидетелят Б.В./74г., без родство със страните/ посочи в показанията, че познава Е.Р. от шестдесет години, защото живеели в две къщи една до друга в общ парцел на бул.„*******Знае жилището в което ищццата живее последните 15 години, което е на 4 етаж в дълъг блок срещу „Педиатрията“, като входа е откъм бул.“Гешов“.

Свид. В. се спомня, че жилището е купено през 2005г. и ищцата след закупуването му правила ремонт, както и по – късно през годините. Свид. В. сочи, че били близки с майката на ищцата, която последните 10 години била неподвижна на легло и ходел да я вижда по 2-3 в годината, поради което добре познава жилището. Не е чувал някой да е притеснявал К.и майка и.

Показанията на свидетелите В. М. и Б.В. са взаимно допълващи се, почиват на непосредствени лични впечатления, непротиворечиви са и житейски логични, поради което съдът ги кредитира.

Обстоятелството, че ищцата осъществява на фактическата власт върху процесното жилище не се оспорва от ответниците.

Съгласно Схема №15- 1040534/06.11.2020 на

СГКК-София, процесния имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр.София, община Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота гр.София, Ж.к.*******бл.********./л.9 от делото/ Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявения петиторен иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗС:

По допустимостта:

Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на установителния иск: ищцата претендира, че е собственик на процесния жилищен имот на оригинерно основание - давностно владение продължило повече от 15 години, в периода от 2005г. до момента, което право се оспорва от ответниците П. и И.Г., които са правоприемници на М.Б.Г.. Налице е процесуална предпоставка за допустимост на положителния установителен иск, изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК, а именно правен интерес от установяването.

По основателността на иска:

Основателността на установителното искане предполага осъществяване в патримониума на ищците на годен придобивен право на собственост способ – чл.77 от ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг, определен в закона начин. В случая ищцата основава правото си на собственост върху процесния имот на оринерно основание - давностно владение започнало на

26.01.2005г. със сключването на договора обективиран в нотариален акт за покупко -продажба № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Й.Л. 102.

С влязло в сила Решение №83/ 07.01.2019 г. по гр.д.№ 2863/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 7 с-в, постановено по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е проглА. за нищожен, поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. д. № 45/2005 г. на нотариус Й.Л., рег. №263 по регистъра на НК, сключен от А. И.Б., в качеството на настойник на продавача С.Н.Б. – поставен под пълно запрещение, и купувач Е.Т.Р. по отношение на процесното жилище. Предвид нищожността на договора за покупко –продажба сключен с нотариален акт за покупко -продажба № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005 г. на нотариус Й.Л., същия не е породил правни последици, нито вещно – транслативен ефект.

Безспорно владение, което се упражнява въз основа на нищожно правно основание не създава на купувача права на добросъвестен владелец. Поради това се налага извода, че владението на ищцата не е добросъвестно. Както е прието и в указанията по т. 10 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., нищожните сделки не могат по начало да бъдат основание за упражняване на добросъвестно владение.