Решение № 146 от 12.04.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. С., 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500170 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.6 ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№ 161/22.03.2023г. от М. С. И. срещу Постановление от 24.02.2023г. на ДСИ при РС.М., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№ 5/2023г. по описа на СИС при РС-М.. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Излагат се доводи, че жалбоподателя е собственик и управител на ЕТ „С. 85-М. И.“ с БУЛСТАТ 120027408, за който с Решение №103/0.03.2018г. по търг.дело № 69/2017г. е открито производство по несъстоятелност, поради което съгласно чл. 637 и чл. 638 от ТЗ се спират всички индивидуални изпълнителни производства, а съгласно чл. 616 от ТЗ всички кредитори се удоволетворяват от масата на несъстоятелността.С Решение №21086/21.09.2022г. производството по несъстоятелност на основание чл.632 ал.4 от ТЗ е прекратено и е заличен ЕТ „С. 85 - М. И.“ от Търговския регистър.Съгласно чл.739 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнени права се погасяват, в който смисъл е и ТР№ 2/2020г на ОСТК на ВКС. Твърди, че на това основание изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2018г. следва да бъде прекратено и задълженията по него погасени. Моли да бъде отменено обжалваното постановление и изп.д.№ 5/2023г. бъде прекратено.

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя Районен съд-С., в които се оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, че изп.д. № 5/2023 г. е образувано по възлагателно писмо на PC - С. на 01.02.2023 г., въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2018 г., издаден по НАХД № 95/2018 г. по описа на Районен съд - С. срещу М. С. И. за сумите 1000 лв. - глоба в полза на държавата и 10 лв. - държавна такса за издаването на 2 бр. изпълнителни листове.С покана за доброволно изпълнение от 01.02.2023 г. длъжникът е бил 1 поканен в двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задължението си.С молба от 22.02.2023 г. същият е заявил искане за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като с решение № 103/20.03.2018 по т.д. 69/2017 г. на ОС - С. е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „С. 85М. И.“, преди издаването на изпълнителния лист по НАХД № 95/2018 г. по описа на Районен съд С.. Представил е и Решение № 21086/21.09.2022 г. по т.д. 69/2017 г. на ОС - С., подлежащо на незабавно изпълнение, с което е прекратено производството по търговското дело и е заличен ЕТ „С. 85-М. И.“, ЕИК 120027408 от търговския регистър.С постановление от 24.02.2023г. ДСИ правилно е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 5/2023 г., с мотиви, че изложените от жалбоподателя съображения за погасяване на вземането не са сред изчерпателно предвидените основания на чл. 433, ал.1 от ГПК. Със заличаването на ЕТ „С. 85- М. И.“ от търговския регистър, същият е загубил качеството си на търговец, но физическото лице продължава да съществува и съответно продължава да отговаря пред кредиторите с цялото си имущество. Нещо повече, в настоящия случай изпълнителното производство е образувано срещу самото физическо лице М. И., а не срещу търговското му предприятие и то за събиране на наложена му глоба и дължима държавна такса от него като физическо лице, а не и като търговец и следователно правният субект - длъжникът по изпълнителното производство продължава да съществува в правния мир.Изложените от жалбоподателя съображения за погасяване на вземането срещу него не са сред изчерпателно предвидените основания за прекратяване на изпълнителното производство в чл. 433, ал. 1, т. 1-8 ГПК, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.

В представените от ДСИ А.К. мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК се излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че в императивната разпоредба на чл.433, ал.1 от ТПК са изброени основанията за прекратяване на изпълнителния процес, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати делото. Основанията са посочени изчерпателно, което изключва разширително тълкуване. В жалбата не се сочи нито едно от посочените основания, а жалбоподателят се позовава на основание, посочено в Търговски закон-чл.739, ал.1, във вр. с чл.632, ал.4 за погасяване на вземането, което следва да бъде установено по исков ред и не е в компетентността на съдебния изпълнител.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, писмените възражения на взискателя, мотивите на ДСИ и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК, от надлежна страна-длъжник в изпълнителното производство на основание чл.435,ал.2,т.6 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изп.д. № 5/2023 г. по описа на СИС при РС-М. е образувано с Разпореждане на ДСИ от 01.02.2023г. по възлагателно писмо на Pайонен съд - С. с вх.№ 44/01.02.2023 г., въз основа на изпълнителен лист от 08.05.2018 г., издаден по НАХД № 95/2018 г. по описа на Районен съд - С. срещу М. С. И. за сумите 1000 лв. - глоба в полза на държавата и 10 лв. - държавна такса за издаването на 2 бр. изпълнителни листове.С писмо от 01.02.2023г. ДСИ е изискал от ТД на НАПС. удостоверение за размера на публичните задължения на длъжника и такова е изпратено с изх.№ 210372300542394/07.02.2023г., от което е видно, че публичните задълженията на длъжника са в размер на 756,39 лева. На длъжника е изпратено съобщение, че на основание чл.458 от ГПК като кредитор се присъединява Държавата в лицето на ТД на НАП-С. за посочените в удостоверението 2 публични задължения. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 13.02.2023г., с която е поканен в двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задължението си. С молба вх.№ 103/22.02.2023 г. същият е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство, тъй като с решение № 103/20.03.2018 по т.д. 69/2017 г. на ОС - С. е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „С. 85-М. И.“, и съгласон чл.637 и чл.638 от ТЗ всички съдебни и и изпълнителни производства се спират. Сочи се, че изпълнителния лист по настоящето дело е от 08.05.2018г. и изпълтнителното производство трябва да бъде прекратено.

Твърди се, че с Решение № 21086/21.09.2022 г. по т.д. 69/2017 г. на ОС - С., производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632,ал.4 от ТЗ и ЕТ „С. 85-М. И.“, ЕИК 120027408 е заличен от търговския регистър, поради което на основание чл.739 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.

С обжалваното Постановление от 24.02.2023г. ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№ 5/2023 г., като е изложил мотиви, че посочените от жалбоподателя съображения за погасяване на вземането не са сред изчерпателно предвидените основания на чл.

433, ал.1 от ГПК.

При така установеното Въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Изложените в жалбата оплаквания са абсолютно неотносими към настоящето изпълнително дело. Изпълнителния лист от 08.05.2018г., въз основа на който е образувано изп.д.№ 5/2023г. по описа на СИС при РС-М. е издаден срещу физическото лице М. С. И. на основание влязло в сила Решение № 94/09.03.2018г. по НАХД № 95/2018г. , с което физическото лице М. С.

И. е освободено от наказателна отговорност на основание чл.78а,ал.1 от НК и му е наложена глоба в размер на 1000 лева, както и е осъдено да заплати държавна такса в размер на 10 лева за издаване на два броя изпълнителни листове, което се установява след извършена служебна справка.

Обстоятелството, че ЕТ „С. 85-М. И.“, ЕИК 120027408 е обявено в несъстоятелност и впоследствие производството по несъстоятелност е прекратено и търговеца е заличен от търговския регистър е абсолютно ирелевантно, тъй като длъжник по издадения изпълнителен лист от 08.05.2018г. и в настоящето производство е физическото лице М. С. И. и правилно ДСИ е приел, че относно него не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1,т.1-8 от ГПК.

С оглед изложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното Постановление от 24.02.2023г. на ДСИ при РС.М., с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп.д.№ 5/2023г. по описа на СИС при РС-М. като законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното С.ският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за отказ да се прекрати изпълнителното производство от 24.02.2023г. на ДСИ при РС-М. по изп.д.№ 5/2023г. по описа на СИС при РС-М..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4