Определение № 437 от 03.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. София, 03.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20248002100594 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 29204 от 20.12.2023 г. на Прокуратура на Република България, представлявана от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, чрез юрисконсулт С. П., и касационна жалба вх. № 2296/30.01.2024 г. на А. Н. М., [населено място], чрез адвокат Г. Х., срещу въззивно решение № 1422 от 07.12.2023 г. по в. гр. д. № 2471/2023 г. на Апелативен съд – София.

В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на РБ се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.

Неназначаването на аутопсия представлява ли противоправно бездействие, когато прокурорът за целите на разкриване на обективната истина не е бил длъжен да го направи с оглед на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, предл. второ НК, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето НК, вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ, чл. 25, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 ЗДвП и причинителят на ПТП е установен и осъден, а аутопсията е поискана от наследниците с лични мотиви за установяване на причината за настъпилата смърт; 2. Може ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, с решението си да промени служебно правната квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд, и да постанови решение, без да е дал указания до страните относно възможността да 1 предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства с оглед на променената от съда правна квалификация като се произнесе по служебно променената правна квалификация, за която страните разбират с решението на въззивния съд; 3. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни.

Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на А. М. се поддържа основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: „1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи с в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. обстоятелства и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените; 3. В случай като процесния, в който, след като ищецът е изискал изрично от разследващия орган и прокуратурата да предприемат конкретни действия и да бъде извършена аутопсия на майка му, но прокуратурата е бездействала, не е изпълнила искането ми и не е предприела никакви други действия за установяване причината на смъртта, като с това е възпрепятствала установяването на причината за леталния изход, а от там това е довело до невъзможност за доказване на причинната връзка на смъртта с ПТП, може ли да се приеме, че в този случай вредите са обичайни по вид, обем и интензитет на обичайните вреди, при сблъсък с несправедливо развил се процес.“

Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 3774/10.07.2023 г. по гр. д. № 14656/2021 г. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Н. М. на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1 КЗПЧОС сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради бездействие по ДП № 496/2017 г. по описа на РУ на МВР В. и прок. пр. № 865/2018 г. по описа на ОППазарджик, изразяващо се в неефективно разследване, довело до неразкриване на лицето, отговорно за смъртта на Е. М., и е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 30 000 лева. Постановено е друго, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Н. М. на основание чл. 49 2

ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС 10 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушено право на справедлив съдебен процес по НОХД № 643/2019 г. по описа на ОС-Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, като предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лева до 30 000 лева, частично претендирана от 150 000 лева, е отхвърлен като неоснователен. В останалата част решението е потвърдено.

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът А. М. е син на Е. М., починала на 28.09.2017 г. Преди смъртта си - на 19.08.2017 г., М. е претърпяла ПТП. По делото са приложени ДП № 496/2017 г. и НОХД №643/2019 г. на ОС-Пазарджик, от които се установява, че е образувано наказателно производство за разследване на процесното ПТП.

Производството е започнало в деня на инцидента, като е разпитан водачът на МПС, причинил ПТП. На 02.10.2017 г. наследниците на М. са уведомили разследващия полицай, че пострадалата е починала. С молба от 01.12.2017 г. А. М. е уведомил разследващата прокуратура за смъртта на майка си, като е представил съответните доказателства и е поискал назначаване на СМЕ за установяване причината за настъпилия летален изход. От писмените доказателства по наказателното производство е установено, че жената е починала в дома си, причината за смъртта не е установена с аутопсия и предшестващо смъртта е имала травма на черепа, фрактура на подбедрицата, травматичен шок. Посочено е, че смъртта е настъпила от заболяване и е установена от личния лекар. От медицинската документация е установено, че в периода от 20.08.2017 г. до 05.09.2017 г. М. е получила болнично лечение, като съобразно заключението на медицинските експертизи, е налице причинна връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалата. Медицинският експерт е посочил, че М. е претърпяла контузия на главата, с разстройство на здравето, опасно за живота, травматичен шок и изпадане в безсъзнателно състояние, счупване на дясна подбедрица. Въз основа на доказателствата в досъдебното производство, наблюдаващият прокурор е приел наличие на причинна връзка между ПТП и смъртта на М., като е повдигнато обвинение за причинена смърт по непредпазливост, а обвинителният акт е внесен в съда на 03.10.2019 г. По образуваното наказателно дело, като частен обвинител, е конституиран и настоящият ищец – А. М.. Въззивният съд е назначил нова КСМАТЕ, според което няма категорични доказателства за причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт на майката на ищеца. Вещите лица са посочили, че тя може е да починала и от друго, например заболяване, че не е извършена аутопсия и причината за смъртта не е установена с категоричност. С присъда от 21.10.2020 г., потвърдена с решение по внохд № 620/2020 г. на АС-Пловдив, водачът на МПС, участник в процесното ПТП, Ц. Н. е признат за виновен за това, че на 19.08.2017 г. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на пешеходката Е. М. комплексна средна телесна повреда, като е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за причиняване на смърт по непредпазливост. Въззивният съд е приел за установено, че наследниците на починалата са представили молба от 14.08.2018 г. за завеждане на щета за имуществени и неимуществени вреди от смъртта на наследодателката си до ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, с претендирана сума от 150 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Е. М., вследствие 3 на ПТП. Застрахователно обезщетение не е заплатено, а образуваното исково производство е прекратено, поради оттегляне на исковете на наследниците на М.. Събрани са свидетелски показания на Н. М., в които се посочва, че А. М. е бил неудовлетворен от присъдата по воденото наказателно производство в нейната оправдателна част. Обвинявал държавата за несвършената работа. От заключението на медицинската експертиза въззивният съд е приел, че патологоанатомична аутопсия се извършва на лица, починали в здравни заведения.

Според стандарта аутопсионната диагностика на починали от естествена смърт у дома се извършва в клиниките по съдебна медицина, но стандарт за съдебна медицина у нас не е одобрен. При съмнение за насилствена смърт се уведомяват органите на МВР, които назначават съдебномедицинска аутопсия. Една от хипотезите, при които е налице законово задължение за извършване на аутопсия, е насилствена смърт или съмнение от насилствена смърт. При смърт у дома се събират сведения за лицето, разпитват се близките за неговото състояние, лекарят се запознава с медицинска документация и т.н. Вещото лице е допълнило, че при починалата М. липсват данни за проследяване на нейното здравословно състояние от момента на изписване от болничното заведение до смъртта й. Аутопсията е начинът за установяване на танатогенезата и основната и непосредствената причина за смъртта. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 49, вр. § 6 ЕКЗПЧОС, доколкото ищецът навежда твърдения за бездействие на ответника в изпълнение на законовите си задължения, което е довело до несъбиране на нужните доказателства в рамките на воденото наказателно производство, не е обезпечено разкриването на обективната истина и не е установена смъртта на Е. М., от което ищецът е претърпял неимуществени вреди. Те се дължат на факта на неупражняване в цялост на правомощията на прокуратурата като разследващ орган и носещ доказателствената тежест по повдигнатото обвинение, които са се отразили и на реализацията на гражданските права на ищеца – относно застрахователното обезщетение.

Съдът е приел, че твърденията на ищеца за липса на проведен справедлив процес, от което търпи неимуществени вреди и невъзможност да упражни свои граждански права, следва да се подведат под нормата на § 6 ЕКЗПЧОС, а не сочената от ищеца - § 2 ЕКЗПЧОС. Като неоснователни са приети възраженията на ответника за недопустимост на производството поради липса на активна и пасивна процесуална легитимация. Съдът е посочил, че ищецът не претендира чужди права – такива на починалата си майка, нито обезщетение за нейната смърт или изпълнение на задължения, касаещи застраховател или делинквент. Съгласно чл.

13, ал. 1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Според чл. 103, ал. 1 НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. Съобразно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 НПК, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза, като експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно причината на смъртта, а според чл. 157, ал. 3 НПК изравяне на труп се допуска по нареждане на съда или на прокурора в присъствието на вещо лице - съдебномедицински експерт. Съгласно чл. 11 от 4