Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14491 от 23.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49054/2021
Вид
Решение № 14491
Подписан
23.07.2024
В сила
31.07.2025
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14491 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110149054 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“ . (ищец), действуващо чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт В.П.. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 36-и, находящ се в ., ж. к. „.“, бл. № 11, ., аб. номер ., през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. Поддържа, че ответниците са потребявали доставяната топлинна енергия през съответния период, но не са я заплатили. Намира, че е налице облигационно отношение с тях като собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на съответните фактури на интернет-страницата на ищеца. Като не са сторила това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Иска от съда да осъди ответниците да му заплатят стойността на доставената топлинна енергия, стойността на услугата дялово разпределение и обезщетения за забава за първите две стойности. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.

И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, ., действуващ чрез назначения му 1 от съда особен представител адв. М. Н.. Бланкетно оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Иска от съда да ги отхвърли.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. И. И. с ЕГН **********, адрес ., община „.“, кв. „.“, ., макар и преписите от исковата молба и нейните приложения да й бяха надлежно връчени.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за довнесена държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване по по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ е в негова тежест да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците на твърдяното от него основание, по силата на което през процесния период 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на съответната стойност спрямо процесния топлоснабден имот ап. 36-и, находящ се в ., община „.“, кв. „.“, ., ., както и че през процесния период сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и в нея е била реално извършвана услугата дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение. Що се отнася до исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на главните дългове и поставянето на ответниците в забава, както и периодите на забавите им и размерът на обезщетенията за забава.

Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с ответницата автоматично по силата на закона.

В разглеждания случай се установява, че през 1987 г. И. С. И. и Л. С. И. придобили от Министерството на народната отбрана процесния недвижим имот въз основа на договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти (л. 21 – 22). Договорът с държавата бил сключен в изискуемата от закона обикновена писмена форма за действителност.

През 2007 г. И. С. И. починал и бил наследен от вдовицата Л. С. И. и двамата ответници – техни син и дъщеря. През същата година Л. С. И. подала заявлениедекларация пред топлопреносното предприятие за промяна на титуляря на партидата на имота, при което тя станала титуляр на партидата. През 2011 г. Л. С. И. също 2 починала и била наследена от двамата ответници. При това положение след смъртта й през 2011 г. двамата ответници са били носители на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, който, предвид подаденото заявлениедекларация, се намира в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Няма данни за последваща промяна в собствеността. При това положение се установява наличието на облигационно отношение за доставянето на топлинна енергия, възникнало по силата на закона съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, при твърдените от ищеца квоти.

Във връзка с реалното изпълнение на задължението по облигационното отношение за доставяне на топлинна енергия пред първостепенния съд бяха изготвени експертни заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че в топлоснабдения имот има монтирани пет броя отоплителни тела. През процесния период не е бил осигурен достъп за реалното отчитане на средствата за търговско измерване, поради което топлинната енергия за отопляването имота както и топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване са били изчислени служебно.

Вещото лице потвърждава при изслушването си, че третото лице „.“ ЕООД й е представило съответните протоколи за неосигурен достъп, както и данни от етажната собственост, че топлоснабденият имот се обитава от трима души (въз основа на което служебно начислената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена за трима потребители). Според вещото лице служебно начислената топлинна енергия за отопляването на имота и за битово горещо водоснабдяване, както и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, са били изчислени правилно.

При това положение се установява, че през процесния период спрямо топлоснабдения имот е била доставена топлинна енергия на стойност общо 8 343 лева и 20 стотинки (458 лева и 37 стотинки сградна инсталация + 4 450 лева и 87 стотинки отопляване на имот + 3 433 лева и 96 стотинки битово горещо водоснабдяване) при спазване на изискванията на нормативната уредба в областта на топлоснабдяването.

За всички задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия през процесния период 01. 01. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. намират приложение общите условия на ищеца за доставяне на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. Според тях изискуемостта на задълженията за топлинна енергия (месечните периодични плащания п о „прогнозни“ сметки, както и крайният резултат „за доплащане“ след дяловото изравняване) настъпва с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за който се отнасят съответните задължения (чл. 33, ал. 1). При това положение изискуемостта на всички задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, е настъпила. От изслушването на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че начислените по фактури суми не са били заплатени от ответниците. При това положение исковете за установяване на задължения на ответниците за стойността на доставената топлинна енергия са доказани и следва да бъдат уважени.

Що се отнася до иска за установяването на съществуването на облигационно задължение за заплащането на стойността на осъществената услуга за дялово разпределение, първостепенният съд приема следното. Действително, ищец е „.“ ЕАД, а облигационното отношение по извършването и заплащането на услугата дялово разпределение възниква с третото лице „.“ ЕООД, което е отделен правен субект. Дори и така обаче в рамките на облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия, чието съществуване беше установено между ищеца „.“ ЕАД и двамата ответници, фигурира задължението ответниците да заплащат услугата дялово 3 разпределение в полза тъкмо на ищеца „.“ ЕАД (чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016 г.). Тази договорна клауза поражда действие между страните по облигационното отношение за доставянето на топлинна енергия и легитимира ищеца да иска заплащането на стойността на извършената от третото лице помагач услуга дялово разпределение. Не може да бъде споделена изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в различен смисъл.

В дадения случай от представените с исковата молба доказателства (протокол от общо събрание на етажната собственост, в чиято сграда се нахожда процесния топлоснабден имот, от 2001 г., и договор между етажната собственост и третото лице „.“ ЕООД от 24. 10. 2001 г.) се установява, че етажните собственици от сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, са избрали „.“ ЕООД и са сключили договор с него за осъществяването на услугата дялово разпределение. Макар и да беше установено, че през процесния период услугата дялово разпределение е била осъществявана от третото лице „.“ ЕООД, а не от третото лице „.“ ЕООД, доколкото от съдебно-техническата експертиза се установява, че тази услуга е била все пак осъществявана, то според настоящия съдебен състав искът за установяването на задължението за заплащането на стойността й е основателен. Що се отнася до неговия размер, според експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза размерът на задълженията за стойността на тази услуга възлиза на общо 45 лева и 36 стотинки.

При това положение исковете за установяване на съществуването на задължения за заплащането на услугата дялово разпределение са доказани и по размер, като съобразно диспозитивното начало съдът трябва да ги уважи до предявените размери.

По отношение на акцесорните искове за установяването на съществуването на задължения за обезщетения за забава съдът приема следното. Както вече беше обосновано, съобразно чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца за доставяне на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., изискуемостта на всяко едно задължение за заплащането на доставената топлинна енергия е настъпила с изтичането на 45-дневния срок от края на всеки период, за който се отнасят съответните задължения. Разбира се, тук трябва да се държи сметка, че за периодичните месечни задължения за заплащането на доставената топлинна енергия по т. нар. „прогнозни сметки“ обезщетение за забава не следва да се начислява преди извършването на дяловото изравняване, с което се установява точното количество на реално доставената топлинна енергия – чл. 33, ал. 4 от съответните общи условия. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че обезщетението за забава в размер на законовата лихва, начислено от падежа на „общата фактура“ (това е фактурата, която отразява реално доставеното количество топлинна енергия след дяловото изравняване) до 15. 12. 2020 г. възлиза на 1 330 лева и 97 стотинки. При това положение исковете за установяването на съществуването на задължение за обезщетение за забава, съизмеримо със законовата лихва, начислена върху стойността на доставената топлинна енергия за периода 15. 09. 2018 г. – 15. 12.