Определение № 1338 от 25.08.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1338 гр. Варна, 25.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова като разгледа докладваното от Албена Славова Частно наказателно дело № 20253110203048 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производство по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба, депозирана от Е. Д. Т., чрез повереника му адв. Димитър Матев, срещу постановление на РП - Варна от 25.06.2025 г. за прекратяване на ДП № 1264/2024 г. по описа на Първо РУ – при ОД на МВР-Варна.

С обжалваното постановление, прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1 т. 1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК като е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства не се установява, че процесните вещи, които пострадалият твърди, че са отнети от бившата му съпруга, са му принадлежали изцяло или частично, както и че същите са били обект на противозаконно отнемане. Оценяват се като недостоверни показанията на пострадалия, както относно съществуването на процесните вещи, така и относно изявлението му, че същите са останали във владение на бившата му съпруга Савина Щильонова, предвид влошените им отношения и депозираните от същия показания в хода на водено гражданско производство, че е изнесъл всичките си вещи от ползваното от последната жилище.

Недоволен от акта на ВРП е останал жалбоподателят, който излага становище, че постановлението на ВРП от 25.06.2024 г., с което е прекратено досъдебното производство е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага становище, че разследването не е извършено в пълнота, като не са съобразени представени от същия доказателства. Намира, че е ограничено правото му на защита, доколкото не са му предявени материалите по разследването и е бил лишен от възможността да направи искания, бележки и възражения. Оспорва достоверността на показанията на Щильонова и твърди, че е изнесъл само личните си вещи от ползваното от нея жилище, а процесните такива, са останали в нейна фактическа власт. Адресира се до съда искане постановлението на ВРП да бъде отменено и досъдебното производство да бъде върнато на ВРП за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.

Относно допустимостта на жалбата, съдът установи от правна страна 1 следното:

С оглед предмета на разследване по образуваното досъдебно производство, жалбоподателят Т. има качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 76 от НПК.

Видно от приложена по делото разписка, Т. е получил препис от обжалваното постановление на 15.07.2025 г., като депозираната жалба е подадена от процесуалния му представител по електронен път на 22.07.2023 г. Като съобрази, че жалбата е подадена в законоустановения срок, съдът я прие за разглеждане като допустима.

В хода на разследването са извършени процесуално-следствени действия, както следва:

Досъдебно производство № 1264/2024 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВРВарна е образувано на 20.08.2024 г. за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК , за това, че в периода от неустановена дата през 2020 г. до неустановена дата през 2024 г., в гр.

Варна, са отнети чужди движими вещи - 1 бр. скулптура, 1 бр. диван, 1 бр. хладилник, 1 бр. стереоуредба с тонколони, 1 бр. компютърна конфигурация, 1 бр. легло, 1 бр. вана джакузи и 1 бр. метална каса от владението на Е. Д. Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвоят.

В хода на досъдебното производство, са проведени разпити в качеството на свидетели на жалб. Е. Т. и бившата му съпруга Савина Щильонова. Приобщени са към материалите по делото заверено копие на решение на Апелативен съд – Варна от 23.12.2022 г. по гр. дело № 444/2022 г., препис от решение № 520/26.04.2022 г. по гр. дело № 349/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, копие на договор за потребителски кредит № 4053137272/22.11.2020 г., копие на договор за покупкопродажба № 352/22.11.2020 г., копие на покана и разписка за връчването й на Савина Щильонова от ЧСИ Люба Тодорова,

В хода разследването, при проведения на 15.10.2024 г. разпит, свид. Е. Т. заявява, че с бившата си съпруга Савина Щильонова са разведени от 2009 г., докогато са живели в семейното им жилище, представляващо два обединени апартамента.

Единият апартамент бил съсобствен между него и Щильонова, а другият – собственост на родителите му. Твърди, че при развода е взел от семейното жилище единствено вещите си за лично ползване, а други вещи негова собственост са останали в това жилище, което е продължила да ползва Щильонова. Сочи, че ключ за семейното жилище са имали той и Щильонова, но впоследствие последната е сменила патрона на входната врата и той е нямал достъп до апартамента. Заявява, че след приключване на водено срещу Щильонова гражданско дело и предаване на владението върху имота, е установил липсата на посочените вещи. Споделя, че няма спомен на чие име са закупени тези вещи, като заявява, че ще представи по делото документи удостоверяващи придобиването на тези вещи, в случай, че намери такива. Описва вещите и стойността им както следва: 1 бр. скулптура, подарък от братовчед му, на цена около 20 000 евро; 1 бр. диван, купуван от него по време на брака, на стойност 10 000 лева; 1 бр. хладилник „Шарп“, 300 л, купуван по време на брака, на стойност 1000 лева; 1 бр. стереоуредба с тонколони , купувана по време на брака, на стойност 1000 лева; 1 бр. компютърна конфигурация, купуван по време на брака, на стойност 200 лева; 1 бр. легло, купувано по време на брака, на стойност 2000 лева; 1 бр. вана с джакузи, купувана по време на брака, на стойност 10 000 лева; 1 бр. метална каса, купувана по време на брака, на стойност 1000 лева. Заявява, че със Савина Щильонова имат неуредени финансови отношения, тъй като последната му дължи наем за жилището, в което е живяла.

2

В показанията си от 27.02.2025 г. свид. Ташев допълва, че напуснал общото семейно жилище, находящо се в гр. Варна, ул. Козлодуй № 66, ет. 1 през мес. юли 2009 г. Сочи, че при напускането е изнесъл от същото само дрехи и документи, а електроуредите и обзавеждането са останали в жилището, защото в него са отглеждани от бившата му съпруга двете им общи деца. Заявява, че през 2020 г. при извършване на съдебна експертиза по гражданско дело, е посетил апартамента и е видял посочените вещи в същия, докато при посещението му при назначена последваща експертиза през 2021 г. е имал наблюдения само върху част от семейното жилище, в която част не са се намирали процесните вещи. Сочи, че повечето вещи са купувани през 1998 г. – 1999 г., когато със Савина Щильонова са се нанасяли в апартамента. Твърди, че не може да посочи кои вещи са лични и кои са съпружеска имуществена общност.

Разпитана в качеството на свидетел на 09.10.2024 г. Савина Щильонова заявява, че при развода й с Е. Т. през 2009 г. той е изнесъл всичките си вещи от семейното им жилище, находящо се на ул. Козлодуй № 66, ап. 1 и ап. 2. Излага твърдения, че двата апартамента са били обединени в един, като в края на 2020 г. същите са били преградени и обособени като самостоятелни обекти. Сочи, че е закупила вещи като претендираните от Т., като е заплатила същите въз основа на получен потребителски кредит, предмет на договор, представен в хода на проверката. Заявява, че с Т. са във влошени отношения по повод висящи спорове и дела между тях. Твърди, че по нейна инициатива са образувани изпълнителни производства срещу Т. за неизплатени дължими издръжки за децата им и за присъдени в нейна полза и неизплатени от бившия й съпруг дължими разходи по гражданско дело.

В проведения разпит на 29.11.2024 г. Щильонова споделя, че във връзка с диспозитива на решение № 212/23.12.20022 г. по водено гражданско производство , на 21.01.2021 г. тя и дъщеря й са освободили апартамента, собственост на родителите на Т., след което са нямали достъп до имота. Заявява, че на 30.11.2021 г., във връзка с назначаване на експертиза по гражданското дело, в присъствие на Т. е извършен опис на състоянието на жилището, като видно от описа в същото не са налични мебели и Т. не е посочил, че такива липсват. Твърди, че при нанасянето им в семейното жилище, същото е било не обзаведено и двамата са закупували вещите, необходими им за задоволяване на битовите потребности. Сочи, че е оставила във владение на Т. повече вещи, които са били закупени от нея от тези, за които същият има претенции.

За формиране на изводите си по делото съдът съобрази като служебно известен факт, приобщеното в хода на воденото гр. дело № 1544/2025 г. по описа на РС заверено копие на Решение № № 2497/22.07.2009 г., по гр. дело № 6910 по описа на ВРС за 2008 г., до което е осъществен достъп чрез ЕИСС.

Въз основа на събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Жалб. Ташев и свид. Щильонова сключили гражадански брак на 06.06.1992 г., като от брака си имали две общи деца.

По време на брака си, чрез договор за доброволна делба, същите получили в дял и изключителна собственост ап. 1, находящ се в гр. Варна, ул. Козлодуй № 66, ет. 1.

Съседният апартамент № 2, бил собственост на родителите на жалб. Т., които го предоставили за ползване на семейството на последния. Без противопоставяне на родителите на жалбоподателя, той и свид. Щильонова извършили функционално свързване на ап. 2 със собствения им ап. 1 чрез премахване на преградната стена 3 между двете антрета и зазиждане на входната врата към ап. 1.

В посоченото семейно жилище жалб. Т. и съпругата му Щильонова се нанесли да живеят в периода 1998 – 1999 г. като го обзавели със закупени от тях вещи.

През 2008 г. Ташев напуснал семейното жилище поради фактическа раздяла между него и Щильонова, като взел от същото част от личните си вещи. С Решение № 2497/22.07.2009 г. по гр. дело № 6910/2008 г. по описа на ВРС, бракът между Ташев и Щильонова бил прекратен, като със съдебния акт на Щильонова било предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, както и ползването на семейното жилище, представляващо ап.1, находящ се в гр. Варна, ул.

Козлодуй № 66, ет. 1. След развода жалб. Т. изнесъл останалите си лични вещи. След развода родителите на Т. не се противопоставили техният апартамент № 2 да бъде ползван от бившата им снаха и двете деца.

В периода до 2019 г. Т. имал достъп до функционално обединеното жилище чрез притежавания от него ключ за входната врата, но след това установил, че патронът е сменен.

Въз основа на предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, депозиран срещу свид. Щильонова от бащата на жалб. Т. – Димитър Стойков, е образувано гр.дело № 349/2021 г. по описа на ВОС. С предявения иск същият претендирал заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за ползването от което е лишен чрез упражняваното от Щильонова недобросъвестно владение върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. Козлодуй № 66, ет. 1, ап. 2.

Щильонова ползвала ап. 2 до мес. януари 2021 г. като фактическата власт върху ап. 2 е възстановена на родителите на жалб. Т. на 21.12.2021 г. след предаване на ключа от същото.

На 30.11.2021 г. в хода на образуваното гражданско производство е извършен оглед на имота, находящ се на ет. 1 на ул. Козлодуй № 66, при осъществяването на който е присъствал и жалб. Т.. При извършения оглед е описано състоянието на апартамента.

На 26.02.2024 г., чрез ЧСИ Люба Тодорова, на Щильонова е връчена покана от жалб. Т. за връщане на собствената му бронзова скулптура „Дионисий“ с височина около 85 см, изработена от скулптура Христо Христов.

На 03.07.2024 г. същият е депозирал жалба до РП-Варна с твърдение, че Щильонова е започнала да разпродава движимите вещи, придобити по време на брака, находящи се в предоставеното й за ползване семейно жилище, въз основа на която е образувано ДП № 1264/2024 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна.

Като анализира доказателствения материал по делото, съдът установи от правна страна следното:

Като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, съдът намери, че в хода на разследването са извършени всички възможни и необходими процесуално следствени действия, с оглед установяване на релевантните по делото факти, а именно дали в периода от неустановена дата през 2020 г. до неустановена дата през 2024 г. в гр. Варна, от ап. 1 и ап. 2 на ул. Козлодуй № 66, ет. 1 , са отнети движими вещи, от владението на жалб. Т., негова собственост, без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени съотв. дали е осъществено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК с предмет посочените вещи или друг престъпен присвоителен акт.