Определение № 1682 от 26.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1682 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501106 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №17181/08.05.2026 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от М. Х. Е., ЕГН **********, чрез адв. Д. Б., против определение №1279/24.03.2026 г., постановено по гр.д. №145/2026 г. по описа на Районен съд Асеновград, 2 гр.с., с което е прекратено на основание чл.233 от ГПК производството по делото, образувано по искова молба на жалбоподателката против „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, поради отказ от исковете.

Жалбоподателката твърди, че депозираната молба за отказ от предявените искове по делото не отговаря на волята й. Поддържа се,че е била въведена в заблуждение да подпише молба преди завеждане на делото, но такъв отказ – предварителен – е нищожен. Не е входирала молба с искане по чл.233 ГПК, нито за оттегляне на пълномощията на адвоката.

Номерът на делото е допълван, като се иска събиране на доказателства за направени корекции в заявлението. Иска се разглеждане на делото в открито заседание, Напревено е доказетелствено искане за назначаване на съдебно химическа експертиза с конкретно поставена задача. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпили са писмени отговори от „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, като се излагат подробни съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата 1 държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на жалбоподателката, чрез пълномощника адвокат Д. Б., срещу „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.22 от ЗПК. След изпращането на преписи от исковата молба на ответниците, получаването на отговори и изготвяне на доклад от съда, на 20.03.26 г. по делото е постъпило заявление от името на ищцата, което съдържа изявление за отказ от всички предявени претенции на основание чл.233 ГПК, както и на основание чл.35 ГПК за оттегляне на пълномощното на процесуалния представител по всички дела срещу същите ответници. Въз основа на това заявление е постановено обжалваното определение № 1279/24.03.2026 г. на АРС за прекратяване на делото.

На 08.04.2026 г. е постъпило заявление с нотариална заверка на подписа от жалбоподателката, с която посочва, че на 20.03.2026 г. не е посещавала РС Асеновград, отразеното в заявлението не отговаря на волята и не е искала никога и по никакъв начин производството по делото да бъде прекратено. Не е оттегляла и пълномощията си от адв. Б. и адв. К.. Не е подписвала заявлението за отказ от исковете. Заявлението е с нотариално удостоверяване на подписа на ищцата от 08.04.26 г. на помощник нотариус при нотариус Е.Л. с рег.№ 608 на НК, с район на действие района на РС Асеновград.

Неоснователни са твърденията в отговорите, че липсват доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Според приетото в определение №652/2015 г. по ч.гр.д. №5364/2015 г. на ВКС, III г.о., въззивният съд може да обсъжда възражения срещу валидността на изразената воля за отказ от иск, а именно такива са направени. нещо повече – касае се за права на потребител, за които съдът следи служебно.

За да породи действие отказът от иска по чл.233 от ГПК, същият следва да е валиден и действителен. Със заявлението от 08.04.2026 г. ищцата е оспорила валидността и действителността, респективно автентичността на изявлението за отказ от исковете и оттегляне на пълномощията на процесуалния си представител. Изрично е заявила, че посочените изявления не изхождат от нея, за което е извършена нотариална заверка на подписа й върху заявлението, както и е заявила действителната си воля – за продължаване на действията по делото от пълномощниците.

Заявлението на ищцата поради нотариалното удостоверяване на подписа, доказва неговата автентичност за разлика от заявлението за отказ по чл.233 ГПК. Същото не следва да се цени, тъй като е неконкретизирано и не е ясно точно от кои претеннции се отказва ицта и по отношение на кой процесуален представител оттегля пълномощното си, съществува и съмнение, че същото изхожда от ищцата, доколкото от направената служебна справка се установява множество посолти откази по чл.233 ГПК от ищци-длъжнцици на същите кредитори.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

По изложените съображения съдебният състав счита, че не следва да се разглежда делото в открито заседание и да се назначава експертизата, поискана от жалбоподателката.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1279/24.03.2026 г., постановено по гр.д. №145/2026 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV гр. състав за прекратяване на производството. ВРЪЩА делото на Районен съд Асеновград за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3