Решение № 2610 от 01.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2610 гр. София, 01.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110201381 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на жалбоподателя П. И. И., ЕГН: ********** с вх. № 17648/19.01.2024г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-2 от 15.01.2024г., издадена от С. И. М* на длъжност „разузнавач“ в Сектор 02 на Отдел 06 при Главна Дирекция за „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 04 РУ - СДВР на жалбоподателя П. И. И., ЕГН: ********** .

В жалбата на жалбоподателя И., поддържана от адвокат Р* С* (преупълномощена по делото), и съгласно постъпилите по делото писмени становища на упълномощения му процесуален представител адвокат Г. И. (с пълномощно по делото), се инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт.

Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена. Не се претендират разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата на П. И. И. - С. И. М* на длъжност „разузнавач“ в Сектор 02 на Отдел 06 при Главна Дирекция за „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР), редовно призован, не се явява. Представлява от 1 надлежен процесуален представител, който оспорва с подробни съображения в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение.

Претендират се разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата на П. И. И. - Главен Директор на Главна Дирекция за „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР) редовно призован, не се явява. Представлява от надлежен процесуален представител, който оспорва с подробни съображения в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I. Жалбата е депозирана в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок на 19.01.2024г., от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт, връчен на 15.01.2024г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява П Р О Ц Е С УА Л Н О ДОПУСТИМА при допустимо пред

СРС административно производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Главен Директор на Главна Дирекция за „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР) , тъй като по силата инвокираните фактически и правни твърдения в жалбата, жалбоподателят И. е възвел своя правен интерес от разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си права и правни интереси и спрямо този орган при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без основание и предвид липсата на законови основания за задържането му в сградата на 04 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят П. И. И. е неосъждано лице (той е с чисто съдебно минало). Срещу жалбоподателя И. липсвали образувани в органите на прокуратурата висящи и/или приключили наказателни производства за престъпления от общ характер. Същият не притежавал криминални регистрации за престъпления от общ характер или за други противоправни 2 деяния. Срещу него не е имало повдигнати обвинения за престъпления от общ характер.

В Софийска градска прокуратура (СГП) е било образувано на 12.10.2020г. по сигнал на служител на ДАНС на основание чл.212, ал.1 от НПК досъдебно производство (ДП) № ***/2022г. по описа на ГД „БОП“ МВР и пр.пр. № **/2022г. по описа на СГП с предмет на разследване, за това, че в периода от месец януари 2020г. и по настоящем, неустановени към момента лица са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, създадена с цел да извършва в страната престъпления по чл.253 от НК и по чл.255 от НК, като групата е била създадена с користна цел - престъпление от общ характер по състава на чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК. По ДП били събрани класифицирани материали по НПК и ЗЗКИ.

Н а 15.01.2024г., сутринта около 07:00 часа се провела съвместна специализирана полицейска операция (СПО) на територията на град София между служители на ДАНС и ГД „БОП“ към МВР. Сред тези служители били свидетелят В* Р* С* - на длъжност „разузнавач“ към Сектор 01 „Контрабанда“ към ГД „БОП“ към МВР, както и въззиваемата страна С. И.

М* - на длъжност „разузнавач“ в Сектор 02 на Отдел 06 при ГД „БОП“ към МВР. От служителите на ДАНС и ГД „БОП“ при МВР, сред които били свидетелят С*и въззиваемата страна М*(облечени в цивилни дрехи), бил посетен първият адрес в гр.С*, ж.к. „М* д*“ № *, вх.*, ап.* за извършване на претърсване и изземване (целта е била да се намерят и изземат вещи компютърна и телефонна техника, електронни подписи, устройства, документи и други, свързани с предмета на разследването), за което имало разрешение на съдия от СГС (съгласно определение от 08.01.2024г. по НЧД № 85/2024г. по описа на СГС, НО, 29 състав). Почукало се на входната врата на имота. Тя била отворена от жалбоподателя П. И. И.. Същият пребивавал на този адрес (в момента на отварянето на входната врата заедно с него в други стаи на адреса се намирали неговият брат и още едно лице), доколкото апартаментът бил собственост на родителите му Р* Н* И.а и И* С* И..

Служителите на ДАНС, както и свидетеля С* и въззиваемата страна М* се легитимирали на жалбоподателя И.. Пристигнал на адреса разследващият полицай И* Д*, който ръководел процесуално-следственото действие по претърсването и изземването. Разследващият полицай Д* и жалбоподателя И. влезли в едно от помещенията на жилището. Там, жалбоподателят И. бил запознат само с естеството на процесуалното действие (не и с това, че следвало да бъде задържан по ЗМВР). Жалбоподателят И. оказал доброволно пълно съдействие на разследващите органи, както и на служителите на ДАНС и „ГД „БОП“. Разследващият полицай Д* на 15.01.2024г. за времето от 07:30 часа до 08:22 часа в присъствие на поемни лица извършил претърсване и изземване по реда на НПК в гр.С*, ж.к. „М* д*“ № *, вх.*, ап.*. По време на действието е била установена и иззета само една движима вещ - един брой лаптоп марка „Тошиба“, със зарядно устройство към него. В протокола от претърсването и изземването жалбоподателят И. обективирал възражение, че не бил собственик на лаптопа (собственик на същия е неговата майка Р* И.а) и че го ползвал само за гледане на филми или за играене на покер. На 3 жалбоподателя И. не са били поставяни белезници (такива не са били слагани въобще) в началото, по време и/или след края на процесуално-следствените действия по ДП. След извършването на процесуално-следственото действие в конкретния имот, жалбоподателят И. бил уведомен от разследващия орган в присъствието на свидетеля С*в и въззиваемата страна М*, че следвало да бъде посетен и друг адрес на територията на град С* (свързан с родителите на жалбоподателя И. - Р* И. и И* И., и с дейността на фирмата на родителите му „И* Р“ ЕООД). Жалбоподателят И. се съгласил. Взел си личната карта.

Същият бил конвоиран (превозен, транспортиран) от свидетеля С* и въззиваемата страна М* до другия адрес, където действието по разследването е било извършено. Свидетелят С* и въззиваемата страна М*, включително и жалбоподателя И. (който не бил уведомен) не знаели за конкретно какво престъпление или престъпления е било разследването по ДП и какви факти е следвало да се изясняват (например свидетеля С* мислел, че става дума за ДДС измама). Жалбоподателят И. се намирал в присъствието на свидетеля С* и въззиваемата страна М*. Те двамата превозвали жалбоподателя И. до втория адрес за извършването на съответното процесуално-следствено действие по ДП. Свидетелят С*, въззиваемата страна М* и жалбоподателя И. не коментирали по никакъв начин (докато били заедно) за какво е било разследването, какви действия се извършвали и какво се е целяло да бъде установено. Говорели на общи теми. Жалбоподателят И. не е бил уведомяван, че е задържан. Никой не знаел от тях, че жалбоподателя И. ще бъде задържан.

Същият сътрудничел на органите на разследването и действал с такова убеждение. След приключването на процесуално-следствените действия и на втория адрес, към свидетеля С* и въззиваемата страна М* било разпоредено от техния пряк ръководител да бъде извършено фактическото задържане спрямо жалбоподателя П. И. И.. На жалбоподателя И. било съобщено само, че е задържан. Но не му е било съобщено - за какво е задържан и поради какви причини. В този момент не му е била осигурена адвокатска защита, нито възможност да се свърже с адвокат, нито са му били разяснени неговите възможни права - например, че има правото на адвокатска защита; че има правото да не се самоуличава в престъпление; че има правото да уведоми свой близък, че е задържан; че има правото да разбере в този момент фактическото и правното основание за задържането му и други. Информация не са имали и свидетеля С*, така и въззиваемата страна М* защо (и на какво фактическо и правно основание) жалбоподателят И. е следвало да се задържи. Въззиваемата страна М* изпълнил разпореждането на своя пряк ръководител за задържането на жалбоподателя И.. Белезници на същия в този момент (и в последствие) не са му били поставени.

Жалбоподателят И. бил конвоиран в сградата на ГД „БОП“ към МВР, където следвало да се изготвят документите по задържането му. Часът бил доста след 07:00 часа на 15.01.2024г. (става дума точно за момента на задържането му).

В този момент (доста след 07:00 часа) на 15.01.2024г. е била издадена от въззиваемата страна С. И. М* - длъжност „разузнавач“ в Сектор 02 на Отдел 06 при Главна Дирекция за „Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) към Министерството на вътрешните работи (МВР), писмена заповед 4 за задържане на лице с рег. № 1266зз-2 от 15.01.2024г., с която е било разпоредено чрез (материализираната в индивидуалния административен акт) принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР фактическото задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 04 РУ - СДВР на жалбоподателя П. И. И.. Според заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържането на жалбоподателя И. започвало от 07:00 часа на 15.01.2024г. и продължило до 06:40 часа на 16.01.2024г. (когато той в този краен час и момент е бил фактически освободен от сградата на 04 РУ-СДВР).

Непосредствено в момента на задържането си (след привеждането му или конвоирането му) до сградата на 04 РУ-СДВР с цел изпълнението на постановената заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбоподателят И. бил обискиран на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР, при което действие не били установени у него забранени вещества и/или предмети. В писмена декларация о т 15.01.2024г. в 07:10 часа е било документирано (на хартия), че жалбоподателя И. не желаел да ползва адвокатска защита по свой избор, нито служебна такава. В медицинско направление от 15.01.2024г. в 11:28 часа в сградата на 04 РУ-СДВР жалбоподателят И. посочил пред медицинско лице д-р К*, че не се нуждаел от медицински преглед, и доколкото същият нямал данни да проявява „остро начеващо заболяване в момента“.