Решение № 190 от 14.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110217015 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 59 и административните нарушения и наказания (ЗАНН). следващите от

Закона за

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия К, № 7905968/07.08.2023 г., издаден от СДВР-МВР, с който на Г. Д. Ч., ЕГН **********, в качеството на законен представител на "************“ ЕООД, с ЕИК ******** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се твърди, че в ЕФ не е индивидуализирано мястото на извършване на нарушение, така че да става ясно точно къде е извършено. На следващо място се твърди, че са посочени нормите на закона, но не е посочено в какво точно се изразява нарушението, както и че не е посочено изпълнително деяние. В жалбата се прави доказателствено искане да се съберат доказателства относно годността на АТСС, с което е установено нарушението, както и за това дали лицата, които са използвали АТСС са имали необходимата компетентност за това. Предвид изложените пороци, в жалбата се отправя искане електронния фиш да бъде отменен. Отправя се и претенция за присъждане на сторените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се представлява.

1

Депозира становище, чрез своя процесуален представител за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на 07.08.2023 г. в 10:23 часа, по ул. "Даскал Стоян Попандреев" до № 50, с посока на движение от ул. "Кумата" към Околовръстен път, в населено място, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено в пътен знак В-26, управлява лек автомобил, марка/модел " ********* ********", с рег. № ********, собственост на дружеството "************“ ЕООД, с ЕИК ********, със скорост на движение 68 км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост с 18 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система, тип CORDON M2 № MD1197, което съгласно приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства (протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване) се явява годно техническо средство за контрол на скоростта.

Видно от писменото доказателство (справка за регистрация на МПС), приложено по делото, автомобилът, е собственост на дружеството "************“ ЕООД, ЕИК ********.

Електронния фиш е бил връчен на законен представител на юридическото лице – собственик на автомобила. Видно от доказателствената съвкупност по делото, не е подадена декларация с правно основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с оглед на което се явява правилно ангажирана отговорността на жалбоподателя, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

Разрешената скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е била 50 км/ч.

Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът кредитира като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се съдържат данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените законови разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката за плащането й. С оглед на това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото електронен фиш, от 2 който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити. По отношение на възражението, че не е описано изпълнителното деяние, следва да се има предвид, че процедурата по санкциониране с електронен фиш е регламентирана отделно от процедурата по санкциониране, чрез издаване на наказателно постановление, поради което не са приложими правилата на чл. 57 от ЗАНН и наведеното възражение се явява неоснователно.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че със своето поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили, в населено място, въведено с пътен знак. Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, превишавайки разрешената скорост с 18 км/ч (жалбоподателят се е движил със скорост от 68 км/ч, а разрешената скорост е била 50 км/ч).

Нарушението е извършено в участък, в който е било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. с пътен знак В-26, видно от приложените по делото доказателства.

Нарушението е установено, посредством използването на АТСС, което е сертифицирано и проверено, като е посочен и неговият фабричен номер. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства.

От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че МПС, с което е извършено нарушението е било собственост на юридическото лице, с оглед на което правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на неговия законен представител.

Същият не е посочил друго лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния фиш са му били дадени указания, че може да представи писмена декларация кой е управлявал автомобила. Следователно именно законния представител на дружеството се явява административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.

В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч, предвиденото административно наказание е глоба в размер на 50 лв, с оглед на което размерът на 3 наложената санкция се явява правилно определен.

С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал.

1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия серия К, № 7905968/07.08.2023 г., издаден от МВР-СДВР, с който на Г. Д. Ч., ЕГН **********, в качеството на законен представител на "************“ ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, Г. Д. Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4