Решение № 3340 от 02.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3340 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330102886 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитна Агенция България“ ООД, ЕИК 202328446, срещу Г. Т. Т., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 30.09.2021 г. в съда до окончателното й изплащане, за която сума била издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ 15329/2021 г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.с.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

В исковата молба се твърди, че на ******г. между "Кредитна Агенция България“ ООД и Г. Т. Т. е сключен договор за кредит, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 20 000 лв. с фиксирана месечна лихва от 3% и срок на връщане една година. Сумата е преведена на кредитополучателя по банков път при подписване на договора за кредит. Поради затруднение в плащането с анекс към договора от 19.06.2020 г., срокът на договора е удължен на три години, като въпреки удължаването срока на договора кредитополучателят продължил да не плаща договорените вноски съгласно погасителния план, както суми по главницата, така и договорените лихви. С писмо до кредитополучателят, получено лично от него на 13.07.2021 г. договорът е обявен за предсрочно изискуем.

Излага се, че отпуснатия заем е бил обезпечен с учредяване на договорна ипотека, като на 30.09.2021 г. "Кредитна Агенция България“ ООД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за следните 1 суми: 20 000 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.09. 2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 400 лева за държавна такса и 1000 лева за адв. възнаграждение, като отхвърлил заявлението в частта му относно претендираната възнаградителна лихва в размер на 12 131,51 лева за периода 22.01.2020г. - 28.09.2021г., като противоречаща на добрите нрави. На базата на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и ипотекирания имот е продаден.

Посочва се, че с Определение № 3299 / 25.11.2024 г. Окръжен Съд - Пловдив е прието подаденото по чл.423 от ГПК възражение от Г. Т. като са били дадени указания за предявяване на установителен иск, с оглед на което е предявен установителен иск за признаване на установено между страните, че ответника дължи на ищеца парично вземане, произтичащо от договор за кредит в размер на 20 000 лв. главница ,ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

От ответника е подаден отговор на исковата молба, който е извън срока по член 131 ГПК. Изложени са възражения за недействителност на целия договор на основание чл. 38 ЗКНИП като противоречащ на посочените изисквания на закона, както и на клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на финансова институция и кредитодател е сключил на 21.06.2019 г. с ответника - кредитополучател договор за паричен заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 20 000 лв., при ГПР – 42,5760 % и месечен лихвен процент 3,0 %, изменен и допълнен с Анекс към договор за кредит от 21.06.2019 г., съгласно който се променя срокът на договора, като се удължава с 24 месеца, съответно променя се и размерът и броят на погасителните вноски, както и погасителният план към договора. Също така не се оспорва, че сключената между страните на 21.06.2019 г. договорна ипотека върху недвижим имот, обективирана в нотариален акт № *** том***, рег. № ***, дело № **** г. по описа на *****, с район на действие Районен съд- Пловдив и рег. № ****по регистъра на НК, обезпечава договора за кредит. Не се спори, че сумата от 20 000 лева е усвоена от ответника във връзка с договора за кредит. Съгласно чл. 5 от договора страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен, като кредитополучателят Г.Т. Т. и В. Н. Т.а учредят в полза на кредитора договорна ипотека върху следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 90 кв. м., състояща се от сутерен и един жилищен етаж, разположена в Урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***от кв. 7 по ПУП на с.******** с площ на УПИ от 589 кв.м., който УПИ, видно от забележка върху Скица № ******* г., изд. от *********, попада в УПИ***** от кв. 12 по обезсиления план на с. К., описан в нотариален акт № ***, том ***, дело №****** г. на Нотариус при ПРС, ведно с ½ идеална част от гореописания УПИ ***** от кв.. 7 по ПУП на с.*****, ведно с ½ идеална част от всички подобрения и приращения върху урегулирания поземлен имот.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 15329/2021 г. по описа на ПдРС, I гр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №8297 от 04.10.2023 г. за сумата от 20 000 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2021 2 г. до изплащане на сумата, както и разноски. За допустимост на иска по чл. 422, ал.1 ГПК ищецът следва да е бил снабден със заповед за изпълнение, като ответникът трябва да е направил възражение срещу нея в законоустановения срок, въз основа на което ищецът в едномесечен срок да е завел установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които предпоставки са налице.

От представените по делото доказателства /Разпределение от 29.03.2024 г. /л. 44 от делото/ и Постановление за възлагане от 16.04.2024 г. /л.51 от делото/ от 16.04.2024 г., влязло в сила на16.08.2024 г./ се установява, че вследствие на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д № 15329/2021 по описа на ПдРС, I гр.с., e образувано изпълнително дело №-----по описа на ***** рег. № ***** по рег. на КЧСИ, по което дело кредиторът „Кредитна Агенция България“ ООД като първоначален взискател е удовлетворил изцяло вземането си, обезпечено с договорна ипотека, чрез провеждане на публична продан на ипотекирания недвижим имот за времето от 12.02.2024 г. до 12.03.2024 г., като той се е удовлетворил със сума в размер на 27 108,13 лв., от които 20 000 лева главница.

След като определи, че предявеният иск е допустим, съдът следва да се произнесе по неговата основателност, като тук е обвързан от наведените от страните доводи и възражения. Съдът е длъжен служебно да следи за нарушение на императивните норми на закона, за нарушаване на добрите нрави, както и за нищожност на сделка, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая предметът на спора е специфичен и касае отношения между търговец и потребител, поради което диспозитивното начало е ограничено и съгласно правилата на чл. 7 ГПК съдът трябва да следи служебно освен за нарушение на императивните правила на закона, така и за всякакви неравноправни клаузи в договора, които са сключени във вреда на потребителя.

Налице е спор относно действителността на договора. В договора за кредит от 21.06.2019 г. е посочено, че предоставената в заем сума е в размер от 20 000 лв., като същата следва да се върне в срок от 12 месеца. Посочен е фиксиран месечен лихвен процент по договора от 3,0 % и обща сума за плащане от 27 200 лева. В член 1 от договора е посочен годишен процент на разходите – 42,5760 % . Посочен е размер на погасителната вноска от 600 лв. и дата на плащане на всяка погасителна вноска21.06.2020 г. С Анекс към договор за кредит от 21.06.2019 г. страните са се договорили, че се променят срокът на договора, като той се удължава с 24 месеца, като размерът на всяка месечна вноска продължава да бъде 600 лева, а общата дължима сума от кредитополучателя е 41 600,00 лв., като условията се променят условията по чл. 3 и чл. 1.5 от договора, а всички останали условия се запазват.

Между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 22 и сл. ЗКНИП. Съгласно чл. 22 ЗКНИП договорът за кредит на недвижим имот е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗКНИП под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане. По смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗКНИП кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.

По отношение на договорите за кредит на недвижим имот е налице прието европейско законодателство, транспонирано в българското законодателство, и поконкретно в Закона за защита на потребителите и Закона за кредитите за недвижими имот на потребители. Целта на законодателната уредба е защитата на потребителите чрез въвеждане на засилен кръг от императивни изисквания, на които посочените договори следва да отговарят.

3

Съгласно чл. 38 ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл.

24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 38 ЗПК- недействителност на договора за кредит, а последиците от тази недействителност са изразени в член 39 от ЗПК, който гласи, че когато договорът за кредит е обявен за нищожен, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредит, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Съгласно чл. 24 от ЗКНИП, който е приложим в отношенията между страните, договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 6); условията за погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.7); лихвения процент по кредита с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент (т. 8); годишния процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя (т. 9), както и обща сума, дължима от потребителя по кредита (т.11).

Съдът намира, че е налице нарушение на изискването на чл. 24, ал.1, т.8 и т.9 от ЗПК. Посочените в договора годишен процент на разходите и лихвен процент по кредита не съответстват на действителните такива. При сключване на Анекс към договор за кредит от 21.06.2019 г. в чл. 3 страните са се договорили, че срокът на договора се удължава с 24 месеца и договорът ще бъде сключен за общо 36 месеца, като в чл. 1.5 се посочва, че след удължаване на срока, връщането на кредита следва да се извърши на 36 погасителни вноски по 600 лв. всяка при общо дължима сума от кредитополучателя от 41 600,00 лв. Предвидено е оскъпяване на общата дължима сума по кредита от над 52,94 % в сравнение с първоначално договорената, където тя е в размер на 27 200 лв., като посочените допълнителни вноски, всички от които представляващи разход по кредита, не са включени в ГПР по него, доколкото последният не е изменен със сключения анекс. Кредиторът не е извършил преизчисляване на лихвения процент по кредита и на годишния процент на разходите, а в Анекса към договора е записано, че уговорените условия по договора се запазват, което е въвело потребителя в заблуждение. Чрез сключения анекс кредиторът е увеличил размерът на дължимата договорна лихва по кредита с общо 14 400 лева чрез добавяне на нови 24 погасителни вноски от по 600 лева всяка, всички от които са предназначени за погасяване на лихва по кредита. Въпреки посоченото оскъпяване на кредита, което е породено от допълнителни разходи по него в размер на над 70 % от главницата, кредиторът е посочил, че условията на чл. 1 от договора се запазват, съответно лихвения месечен процент продължава да е 3 %, а ГПР- 42,5760 %, което обективно няма как да е възможно при добавяне на допълнителни лихви по кредита, възлизащи на над 70 % от размера на главницата. Поради изложеното съдът намира, че размерът на лихвения процент по кредита е неправилно посочен, доколкото не са взети предвид измененията по договора, уговорени със сключването на анекс към него.