Решение № 12 от 11.02.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Белоградчик, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20251310100472 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител в р-р на 1 100.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, договорно възнаграждение в р-р 301.72 лв., мораторна лихва в р-р на 74.87 лв. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, 1 373.62 лв. – неплатени такси по Тарифа за такси и разходи, събирани от „Сити кеш“ ООД и 1 466.28 лв. – неустойка по чл.6.2 от договора за потребителски кредит

В исковата молба, предявена от „АПС Бета България” ЕООД София се излага :

Между „Сити кеш“ ООД и ответника – Й. Д. Д. е сключен договор за потребителски кредит № 345012/30.07.2019 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 1 100.00 лв.

Уговорен е лихвен процен в р-р на 40.05 % и ГПР – 47.71 %

Договора е сключен при условията на ЗПФУР като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението да сключването на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, като на ответника е предоставена е предоставена цялата информация, изискуема по закон

Ответника не е платил задължението си - падежа на договора е настъпил на 30.07.2020 г. и длъжника е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва в р-р на 74.87 лв. за периода 30.07.2020 г.- 31.05.2025 г.

1

По силата на договор за цесия от 11.11.2024 г. вземанията към ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 345012/30.07.2019 г. са цедирани на ищеца Ищеца-цесионер е уведомил ответника за извършената цесия с приложение към исковата молба

Проведено производство по чл. 410 ГПК/ като в установения от закона срок длъжника е подал възражение по чл. 414 ал.1 ГПК/

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в размер на 1 100.00 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, договорно възнаграждение в р-р 301.72 лв., мораторна лихва в р-р на 74.87 лв. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, 1 373.62 лв. – неплатени такси по Тарифа за такси и разходи, събирани от „Сити кеш“ ООД и 1 466.28 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит и разноските по ч.гр.д. № 337/2025 г.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника е оспорил предявения иск.

Излага правоизключващо възражение - посоченият ГПР – 47.71 %, формално не надвишава петкратния размер на законната лихва /50%/, но с включването на неустойка за непредставяне на обезпечение/б. гаранция или поръчител/ допълнително се оскъпява кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на 19 ал.4 ЗПК и води до недействителност на договора за кредит

Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца - липсват доказателства, че проц. вземания/ тези - по договор за паричен заем № 345012/30.07.2019 г./ са цедирани в полза на ищеца

Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.

Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не се спори по делото, че между кредитора-цесионер и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 345012/30.07.2019 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 1 100.00 лв. Заетата сума е преведена на ответника.

По силата Приложение № 1/11.11.2024 г. към договор за цесия от 11.11.2024 г. вземанията към ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 345012/30.07.2019 г. са цедирани на ищеца.

Съдът приема предявеното от страна на ответника правоизключващо възражение за основателно.

С разпоредбата на чл. 6.5 "заемателя се задължава да представи поне едно от посочените обезпечения : банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 33 ал.1 от ОУ към договора

В разпоредбата на чл. 6.6 от договора е предвидено, че за неизпълнение на чл. 6.5 в три невен срок от сключване на договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер 1 466.28 лв. и същата се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

2

Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството "потребител" по смисъла на закона, на основание § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 11 ЗПК са изброени реквизитите на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно е, че липсата само на някои от реквизитите, изброени в чл. 11 ЗПК, води до недействителност на целия договор за кредит, а именно - на тези, посочени в ал. 1, т.7-т.12, както и в т. 20, както и в ал. 2.

Съгл. чл. 11, ал.1, т.9 и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителни елементи от сключения договор за потребителски кредит са лихвеният процент, както и годишният процент на разходите по кредита/ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгл. чл. 19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Съг. чл. 19, ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. В практиката на ВКС- определение № 527/09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г., ІІІ г. о. на ВКС е прието, че " разпоредбите, визирани в чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на разходите. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК".

Съдът намира, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47.71 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - неустойка за непредставяне на обезпечение/б. гаранция или поръчител/, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. С оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза при включване на неустойка за непредставяне на обезпечение / 1 466.28 лв. / в ГПР, същият 3 възлиза на 543.9219 %.

В договора за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя. Процесната неустойка следва да бъде включена в общия разход по кредита, което в случая не е сторено.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал.1 ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния договор размерът на посочения ГПР /47.71 %/ не включва договореното неустойка за непредставяне на обезпечение в общ размер от 1 466.28 лв. В тази връзка неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на предоставения финансов ресурс. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.

Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са и дадените отговори на отправено от български съд преюдициално запитване в Решение на съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C?714/22, С. Р. Г. срещу "Профи Кредит България" ЕООД. Съгласно цитираното решение, предвид съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит с цел възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до последиците на чл. 22 ЗПК, т. е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителя само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане само на чистата сума по кредита /в т. см. решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г., I т.о. на ВКС, решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г., I т.о. на ВКС, решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., I т.о. на ВКС, решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021 г., III 4 г.о. на ВКС, определение № 50161/29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г., II т.о. на ВКС, решение № 50056/29.05.2023 г. на ВКС по т. дело № 2024/2022 г., I т.о. и др./ Клаузата на чл. 6.6 от договора е нищожна и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като е сключена с цел заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на МС на РБ. С непосочването на действителния ГПР дружеството-кредитор е заобиколило императивната разпоредба на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК.

В случая е установено от заключението на ССЕ, че ищеца не е платил, чистата стойност на кредита – 1 100.00 лв.