Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 56 от 10.05.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

Съд
Апелативен съд - София - АСНС закрит
Дело
Въззивно частно наказателно дело 196/2021
Вид
Определение № 56
Подписан
10.05.2021
В сила
10.05.2021
Състав
Румяна Господинова Илиева, Николай Димитров Димитров, Венелин Бориславов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.201 и 202 · Наказателен кодекс
  • чл.201 и 202 · Наказателен кодекс
  • чл.246 · Наказателен кодекс
  • чл.321 · Наказателен кодекс
  • чл.321, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 342 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. гр. София , 10.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Румяна Г. Илиева

Венелин Б. Иванов

Николай Д. Димитров като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно наказателно дело № 20211010600196 по описа за 2021 година Производството е по чл. 345 НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания наказателен съд, 10-ти състав, постановено на 16.04.2021г. по н.о.х.д.

№244/2020г., по описа на същия съд, с което са оставени без уважение направените от подсъдимите и техните защитници искания за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, ограничили техните права.

В хода на проведеното разпоредително заседание са релевирани оплаквания, в които са изложени доводи за неясноти в съдържанието на обвинителния акт, при описанието на установените в досъдебното разследване факти, които в конкретиката на разглеждания казус са довели до накърняване на правото на защита на подсъдимите лица.

Първоинстанционният съд е приел, че не са налице нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на делото в предварителната фаза на наказателното производство, както и че внесеният обвинителен акт отговаря на предявените от закона изисквания за мотивираност.

Специализираният наказателен съд е счел, че описаните в прокурорския акт обективни и субективни признаци на престъплението по чл.321, ал.3, вр. ал.2 1 от НК отговарят на законовите изисквания за обем и пълнота посочени в чл.246 от НПК

В предвидения от закона срок определението е атакувано от подсъдимия М. Х. П., който в депозирана чрез процесуалния му представител - адвокат С.

Г., въззивна частна жалба очертава неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Релевирани са оплаквания за липса на фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт във връзка с начина на извършване на престъпното деяние. Посочено е, че изготвения обвинителен акт не очертава в достатъчна последователност и непротиворечивост фактическата обстановка по делото, имаща значение за формулирането на обвинението, както и че същият не отговаря на законовите изисквания за пълнота и мотивираност на акта, заложени в разпоредбата на чл.246 от НК.

Изразено е недоволство от липсата на данни, обуславящи инкриминираната дейност и по конкретно за тази свързана с посочените длъжностни присвоявания. Твърди се, че повдигнатото обвинение не съответства на законовите изисквания и възпрепятства организирането на защита от страна на подсъдимите. Акцентира се й върху неприсъстващите в обвинителния акт данни, които да подкрепят изложеното от прокуратурата твърдение, за упражняван контрол от страна на подсъдимия П. върху действията на неговите служители. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалното право на защита на подсъдимия П..

Срещу присъдата е постъпила частна жалба и от подсъдимия Т. Л. Т. подадена, чрез защитника му-адвокат К. Д., в която са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Изразено е недоволство от наличието на непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт, касателно приетия от държавното обвинение период на действие на организираната престъпна група. Сочат се и празноти, свързани с описаните действия на подсъдимия Т.

Л. Т. по отношение, на които отсъстват данни за датата и годината, през която същите са осъществени. Поставя се акцент и върху констатираните противоречия по отношение на периода от време, през който подсъдимата С.С. е заемала длъжността началник отдел „П.“, който е значително по-кратък 2 от този, през който организираната престъпна група е действала, според данните в обвинителния акт. Защитата, счита че с оглед на повдигнатото обвинение и изискуемото специално качество на субекта на престъпление„длъжностно лице“ е необходимо да бъде конкретизирана съответната длъжност и времето, през което същата е заемана от подсъдимата С.. По изложената аргументация се претендира неправилност на определението от 16.04.2021г. и се иска отмяна на съдебния акт на Специализирания съд.

Определението е атакувано и от подсъдимата Ц. И. Т., която в депозирана въззивна частна жалба, чрез процесуалния си представител- адв. М.Г. излага аргументи за неправилност на съдебния акт. Обръща се внимание на липсата на данни посочващи времевия период, през който са извършени инкриминираните деяния, консумиращи съставите на чл.321, ал.3, от НК.

Релевирани са оплаквания и по повод липсата на посочени в обстоятелствена част на обвинителния акт, конкретни престъпления осъществени от Ц.Т..

Излагат се съждения за наличието на противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, както и за непълнота при описанието на фактите, обосноваващи обективната и субективна съставомерност на престъпна дейност. В контекста на изложеното представителят на защитата, претендира, че са допуснати съществени процесуални нарушения ,съгласно процесуалната норма на чл.55, ал.1, пр.1 от НК, които налагат връщането на делото в предходната фаза на процеса. С жалбата се иска отмяна на определението и връщане на делото на Специализираната прокуратура за отстраняване на констатираните нарушения.

Въззивна частна жалба е депозирала и подсъдимата С.С., чрез защитника си адв.П. Ч.. В същата се прави искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на връщане на делото на СП. В жалбата се излагат аргументи сочещи за пороци в ОА, касателно периода на действия на ОПГ и конкретното длъжностно качество в което се твърди, че е участвала подсъдимата С.С.. Твърди се, че не са налице описания на действията на подсъдимата, досежно престъпленията по чл.201 и 202 от НК и се възразява срещу формулировката на обвинението, сочещо участие на подсъдимата в ОПГ сама със себе си.

3

Настоящата инстанция след като се запозна с атакуваното определение, с материалите по делото и обсъди доводите, очертани в подадените частни жалби, намира за установено следното:

Въззивните частни жалби са подадени в срока по чл. 342 от НПК срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни.

СП е внесла ОА срещу:

М. Х. П. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;

Е. И. М. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;

С. Т. С. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;

Т. Л. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;

Т. Т. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;

Ц. И. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК;

По така внесените материали е било образуван НОХД 244/21 г.по описа на СНС.

На 16.04.2021 г. по НОХД 244/21 г., е било проведено разпоредително заседание, което защитниците са изложили доводи аналогични с тези във въззивните им жалби за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите лица. С определение от същата дата, съдебният състав на СНС е отговорил на възраженията на защитниците като в общи линии е посочил, че според него не са били допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правата на обвиняемите лица в хода на досъдебната фаза на процеса.

Въззивната инстанция приема, че изложените аргументи на защитниците свързани с наличието на съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правата на подсъдимите, са основателни, тъй като действително се констатират непълноти във фактическата част на обвинителния акт и противоречия между обстоятелствената и диапозитивната му части.

4

Видно от обвинителния титул е, че на всички подсъдими е повдигнато обвинение за участие в ОПГ по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК .

Същевременно обаче, не са изложени каквито и да е фактическите твърдения в обстоятелствената част на прокурорския акт, свързани с обстоятелства касаещи съгласуване на волите между подсъдимите М.П., С.С., Т. Т. Т. и Ц.

И. Т. за постигане на целената престъпна дейност на инкриминираното ОПГ, нито пък твърдения, че същите са приели да участват в него. Такива твърдения са налични единствено за подсъдимите Т. Л. Т. и Е.М. /л.2, абзац предпоследен от ОА/. Установява се и липса на фактически твърдения в ОА и за субективните елементи на деянието, а именно такива сочещи съзнание за участие в инкриминираното престъпно сдружение.

Следва да се посочи в принципен план, че макар и на формално извършване- престъплението по чл. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 НК , изисква от обективна и субективна страна, наличие на съгласуване на волите между участниците и приемане на целите на престъпното сдружение, а и наличие на съзнание за съпричастност към същото. В тази връзка тези обстоятелства задължително следва да бъдат посочени във фактическата част на ОА, доколкото те определят съществени негови признаци и белези. В тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, в което е прието, че: „В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението“… Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство“. Тази непълнота във фактическите твърдения на прокурорския акт се задълбочава и от конкретните обвинения на лицата свързани с твърдяната целена престъпна дейност по чл.201 и чл.202 от НК. Според разпоредбите на наказателния закон, тези целена престъпна дейност може да бъдат извършена единствено от субект, притежаващ качеството „длъжностно лице“. Според посоченото тълкувателно решение, следва да са налични в ОА и фактически твърдения сочещи кои лица, в какво длъжностно качество са следвали според 5 държавното обвинение да осъществяват целените от ОПГ деяния и разбира се, ако тези лица както се твърди в прокурорския акт, са и участници в групата, да са налице и съответстващи твърдения, че те са приели и са дали съгласие да осъществяват престъпленията целени от групата. Въззивната инстанция не констатира наличие на каквито и да е фактически твърдения в тези насоки, предвид на което приема, че обвинителният акт в тези си части не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.

Основателно е и възражението на защитниците, че липсват необходимия обем от фактически данни, касателно времевия период, през които се твърди, че е съществувала ОПГ. От една страна за начало на инкриминирания период е посочена датата 12.06.2017г., като за нея единствено се сочи, че подсъдимият Т. Л. Т. е провел разговор с подсъдимата Е.М. „ по време на който я запознал с възможностите за докарване на бързи, сигурни и сериозни по размер доходи от престъпната, описана по-горе дейност.“ В последвалото описание на твърдяната деятелност, обаче липсва посочване на време и място когато и където, прокурора приема и съответно е длъжен да посочи в акта си, да е било осъществено съгласуване на волите с останалите подсъдими лица. Тази празнота, се констатира за подсъдимите М.П., С.С., Т.

Т. Т. и Ц. И. Т.. Непосочването на съществените признаци във фактическата част на акта на време и място на осъществяване на претендираната престъпна дейност, се възприемат и според цитирано тълкувателно решение за съществен пропуск, водещ до ограничаване правото на страните в съдебното производство.

Пороците свързани с липса на фактически твърдения са налични и за крайната дата, когато държавното обвинение приема, че е преустановено участието на всеки един от подсъдимите в инкриминираната ОПГ. За това обстоятелство не са налични никакви данни в обвинителния акт. Това също се приема за съществена непълнота в прокурорския акт, доколкото както беше посочено времето на извършване, съответно на преустановяване на противоправното поведение е от съществените признаци на престъплението и следва да са налице фактически твърдения в тази насока.