Решение № 266763 от 30.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО

ДИМИТРОВ

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от мл. съдия Ивелина Симеонова в. гр. д. № 13842 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20223038 от 12.10.2020 г. по гр. д. №

74564/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 171 състав, е признато за установено по предявения от М.К.Т. срещу „М.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК, че М.К.Т. не дължи на „М.“ АД следните суми – 8 978,06 лв. - главница по Договор за банков кредит от 06.12.2007 г., 2 177,02 лв. - лихва от 07.05.2009 г. до 05.11.2010 г., 660,36 лв. - наказателна лихва за периода от 07.05.2009 г. до 02.12.2010 г. и законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 722,31 лв., разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.12.2010 г. по ч. гр. д.

№ 59053/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, както и сумата от 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 1 529,51 лв. - такси по изпълнителното дело.

Осъдено е „М.“ АД да заплати на М.К.Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 1 499,60 лв.

В законоустановения срок по чл.

259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „М.“ АД, с доводи за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че по изпълнителното дело своевременно са искани и извършвани изпълнителни действия и от датата на образуването му не е налице период от над две години, вследствие на който да е настъпила перемпция, а още по - малко да е изтекла давността за вземанията. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид множеството постъпили суми по изпълнителното дело, представляващи удръжки от трудовото възнаграждение на длъжницата през периода 24.07.2013 г. - 30.04.2014 г. - 22.10.2015 г., като всяка удръжка е прекъсвала както срока на перемпцията, така и давността. За взискателя не е имало правен интерес от изискването на допълнителни действия по изпълнението, различни от изпълнявания запор, при положение, че е бил удовлетворяван от сумите, постъпващи по запора, т. е. не е налице дезинтересираност и бездействие на взискателя, с позоваване и на съдебна практика. Освен това се излагат съображения, че до 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е действало ППВС № 3/18.11.1980 г. По силата на ППВС № 3/18.11.1980 г. давността за процесните вземания е спряла да тече, считано от 08.04.2011 г. /от образуване на изпълнителното дело/ и е започнала да тече отново от 26.06.2015 г. /с влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015 г./. С оглед на това петгодишната давност за процесните вземания не е изтекла, с позоваване на решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на IV г. о., ВКС и др. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - отхвърлени. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата М.К.Т., с който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че районният съд правилно е приел, че последното валидно изпълнително действие по прекъсване на погасителната давност е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 07.12.2012 г. След тази дата не са извършвани принудителни изпълнителни действия от взискателя, поради което изпълнителното дело е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 07.12.2014 г., като всички действия, извършени след тази дата са недействителни. Безспорно към 2014 г. изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, а не се установява действително да са постъпвали удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, както се твърди в отговора на исковата молба и във въззивната жалба.

Давността за процесните вземания е изтекла на 07.12.2015 г. и извършените след тази дата принудителни действия не пораждат правни последици. Предвид изложеното се моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на М.К.Т. срещу „Р.(България)“ ЕАД /заместено по реда на чл. 222 ГПК в производството от „М.“ АД в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2013 г./ за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от общо 14 989,91 лв., посочена в покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20118560400151/2011 г. по описа на ЧСИ Б.Б.с рег. № 856 в КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност. Ищцата излага твърдения, че на 08.06.2011 г. е получила покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело за заплащане на следните суми: 8 978,06 лв. - главница по договор за банков кредит от 06.12.2007 г., законна лихва върху горната главница към 07.06.2011 г. в размер на 472,65 лв., 2 177,02 лв. - лихва за периода от 07.05.2009 г. до 05.11.2010 г., 660,36 лв. - наказателна лихва за периода от 07.05.2009 г. до 02.12.2010 г., 722,31 лв. - разноски по гражданското дело, 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело и 1 529,51 лв. - такси по изпълнителното дело, която сума включва таксата по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ от 1 258,66 лв., или общо 14 989,91 лв. Сочи, че не дължи посочените суми, тъй като са погасени по давност. Изпълнителният лист за посочените суми бил издаден на 03.01.2011 г., въз основа на него било образувано изпълнителното дело, като последното действие по принудително изпълнение от страна на взискателя е за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 07.12.2012 г., получавано от „С.“ ЕООД. Трудовото правоотношение с дружеството е прекратено през 2015 г., като след тази дата взискателят не е предприел действия по изпълнителното дело в продължение на две години, поради което последното се е прекратило по силата на закона през 2017 г. Според ищцата давността изтекла още на 03.01.2016 г. Ищцата моли за установяване в отношенията между страните, че не дължи посочените суми поради погасяването им по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „М.“ АД, с който се оспорват предявените искове. Ответникът се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, с посочване, че в хода на изпълнителното производство са предприети множество изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност: с депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен конкретен изпълнителен способ на 08.04.2011 г., с налагане на запори през месец юни 2011 г. върху банковите сметки на длъжника Т. /на 21.06.2011 г. е налице постъпване на плащане по сметката на ЧСИ по наложения в „О.Б.“ АД запор/, на 13.12.2012 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „С.“ ЕООД, като в резултат на запора по изпълнителното дело са постъпвали множество суми от удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата през периода от 24.07.2013 г. до 22.10.2015 г., всяко от които е прекъсвало петгодишния давностен срок.

Запорът е изпълняван реално, поради което за взискателя не е имало нужда да предприема други изпълнителни действия, но това не означава бездействие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ответникът поддържа, че погасителната давност следва да се счита прекъсната от последното изпълнително действие по запора, което е последната удръжка от трудовото възнаграждение, извършена на 22.10.2015 г. С молба от 14.06.2016 г. дружеството е поискало налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, а на 30.03.2018 г.

- налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „С.Ж.Е.“ АД, които действия също са прекъснали погасителната давност, съответно същата не е изтекла към момента на подаване на исковата молба. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

По делото не е спорно, че процесните вземания са прехвърлени от „Р.(България)“ ЕАД на „М.“ АД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.04.2013 г. и конкретен договор за цесия, по силата на който банката е прехвърлила на „М.“ АД всички свои вземания по отношение на М.К.Т., произтичащи от Договор за банков кредит от 06.12.2007 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/, длъжникът е узнал за цесията, поради което банката е заместена по реда на чл. 222 ГПК в хода на процеса от „М.“ АД.

По делото е прието копие от изпълнително дело № 20118560400151 по описа на ЧСИБ.Б.с рег. № 856 на КЧСИ, от което се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба от 08.04.2011 г. на „Р.(България)“ ЕАД против Е.Л.П.и М.К.Т. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводните книги на „Р.(България)“ ЕАД, от 03.01.2011 г. и изпълнителен лист от 03.01.2011 г., издадени по ч. гр. д. № 59053/2010 г. по описа на СРС, 45 състав, по силата на които ответниците са осъдени да заплатят на банката солидарно сумата от 8 978,06 лв. - просрочена главница по договор за банков кредит от 06.12.2007 г., 2 177,02 лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода от 07.05.2009 г. до 05.11.2010 г. включително, 660,36 лв. - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 07.05.2009 г. до 02.12.2010 г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2010 г. до окончателното ѝ погасяване, както и 722,31 лв. - разноски по делото. В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника Е.Л.П.в три банки в страната, като на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжниците по делото и да определя способа за изпълнение. Поискано е при наличие на собствени на длъжниците недвижими имоти и/или земеделски земи и гори да бъде наложена възбрана върху тях.

На 08.06.2011 г. е наложена възбрана върху притежавания в режим на съпружеска имуществена общност от М.Т. и В.В.Т.апартамент № 12 в гр. София, район „Илинден“, ж. к. „**********, със застроена площ от 66,30 кв. м., заедно с избено помещение № 12 с полезна площ от 7,18 кв. м. и с 2,722 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Възбраната е вписана в Агенция по вписванията на 09.06.2011 г.

На 08.06.2011 г. е наложен запор върху вземанията по всички притежавани от длъжника М.К.Т. банкови сметки, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление в „Р.(България)“ ЕАД. С писмо от 08.06.2011 г. от банката са уведомили съдебния изпълнител, че М.К.Т. не е техен клиент.

На 08.06.2011 г. на М.К.Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 24.06.2011 г. лично, според която задължението на ищцата по изпълнителното дело възлиза на: 8 978,06 лв. - главница по договор за банков кредит от 06.12.2007 г., законна лихва върху горната главница към 07.06.2011 г. в размер на 472,65 лв., 2 177,02 лв. - присъдена лихва за периода от 07.05.2009 г. до 05.11.2010 г., 660,36 лв. - наказателна лихва за периода от 07.05.2009 г. до 02.12.2010 г., 722,31 лв. - разноски по гражданското дело, 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело и 1 529,51 лв. - такси по изпълнителното дело, която сума включва таксата по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ от 1 258,66 лв. с ДДС. Към 07.06.2011 г. общо дължимата сума е в размер на 14 989,91 лв.

На 09.06.2011 г. е наложен запор върху вземанията по всички притежавани от длъжника М.К.Т. банкови сметки, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми, предоставени за доверително управление в „Ю.И.