Определение № 360 от 07.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Велико Търново, 07.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500214 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 130 във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Техноресурс“ ООД, ЕИК 81412127, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ***, със съд. адрес: гр.

Велико Търново, ***, ет. 2, чрез адв. Д. К. от АК - Велико Търново против Определение № 512/02.04.2026 год., постановено по гр. д. № 52/2026 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което са оставени без разглеждане предявените искове за отмяна на нотариален акт № 1947, том 10, рег. № 5960, дело № 888/2004 г. на Нотариус И.

М., района на Районен съд – Горна Оряховица и нотариален акт за поправка на нотариален акт № 1947, том 10, рег. № 5960, дело № 888/2004 г. на Нотариус И. М. – нотариален акт от 20.11.2015 г. с № 1707, том –, рег. № 6327, н.д. № 1284/2015 г. от 20.11.2015 г. като процесуално недопустими и е прекратено производството по делото в тази му част.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Излага се, че искането за отмяна на нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК не е самостоятелен иск, а е законна последица, която настъпва при уважаване на предявения иск за собственост. Жалбоподателят посочва, че констативният нотариален акт не се ползва със сила на присъдено нещо, а неговите констатации могат да бъдат оспорени и оборени с всички допустими доказателства в рамките на исков процес за собственост.

Твърди се, че двата иска трябва да бъдат разгледани заедно, тъй като в противен случай би се създала правна несигурност и колизия (противоречие) относно собствеността върху процесния имот. Посочва се и конкретна грешка в мотивите на съда относно неправилно 1 цитиран номер на нотариален акт (НА 1947/2004 г.)

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от „Металснаб България“ АД, ЕИК 831644360, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ***.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. При разглеждането й по същество съдът взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 52/2026 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявени от „Техноресурс“ ООД, гр. Горна Оряховица против „Металснаб България“ АД, гр. София, искове с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 1 от ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 14 000/27 732 идеални части от земята въз основа на Акт за държавна собственост от 1970 г. на поземлен имот с идентификатор *** в гр. Горна Оряховица и че владението му е непрекъснато, като за имота редовно са плащани данъци, а ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за целия имот по давност, който според ищеца е издаден в нарушение на закона, тъй като имотът е бил съсобствен и не е владян изключително само от ответника. Направено е искане да се отмени изцяло констативния нотариален акт на ответника (№ 1114/2020 г.), както и предходния акт за поправка (№ 1707/2015 г.), на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК и да се признае за установено, че „Техноресурс“ ООД е съсобственик на 14 000/27 732 идеални части от процесния имот на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С Разпореждане № 104/22.01.2026 г., постановено по гр. д. № 52/2026 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е оставил без движение исковата молба с указания към ищеца да посочи предявява ли отрицателен установителен иск за собственост по отношение на целия имот, призната с НА № 1114, том 6, рег. № 3135, д. № 870 от 04.12.2020 г. на Нотариус И. М. – РС - Горна Оряховица, да уточни претенцията по чл. 537, ал. 2 от ГПК, от който главен иск е обусловена и дали има за предмет целия нотариален акт; да изясни претенцията за отмяна на НА за поправка „при условията на евентуалност“, като изложи правни и фактически основания за този иск, както и кое процесуално условие следва да се сбъдне, за да бъде разгледан този иск, да внесе д.т. за разглеждане на главния иск в размер на 1 088.64 лв.,; да впише уточнената искова молба.

С обжалваното Определение № 512/02.04.2026 год., постановено по гр. д. № 52/2026 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, след направеното уточнение на предявените искове, са оставени без разглеждане предявените искове за отмяна на 2 нотариален акт № 1947, том 10, рег. № 5960, дело № 888/2004 г. на Нотариус И. М., района на Районен съд – Горна Оряховица и нотариален акт за поправка на нотариален акт № 1947, том 10, рег. № 5960, дело № 888/2004 г. на Нотариус И. М. – нотариален акт от 20.11.2015 г. с № 1707, том –, рег. № 6327, н.д. № 1284/2015 г. от 20.11.2015 г. като процесуално недопустими и е прекратено производството по делото в тази му част.

За да постанови този резултат съдът е приел в мотивите си, че искането за частична отмяна на нотариалния акт за покупко‑продажба и на нотариалния акт за поправка не представлява самостоятелен допустим иск, а е само довод, чрез който ищецът се опитва да отрече правото на собственост на ответника, твърдейки, че последният не е придобил площта, съответстваща на идеалните части на ищеца. Приел е, че иск за „отмяна“ на нотариален акт, когато ищецът не е страна по самата сделка и не е предявил иск за оспорване на сделката срещу всички участници в нея, е недопустим, като поради това тази част от претенцията не може да бъде разгледана и исковата молба следва да бъде върната.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно по съществото си.

В хода на производството съдът следи служебно за редовността на исковата молба, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. Правилото на чл. 129, ал. 2 от ГПК повелява, когато исковата молба не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 127, ал. 1 от ГПК или на тези за необходимите приложения по чл. 128 от ГПК, на ищеца да се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. А в случай, че ищецът не стори това, исковата молба ведно с приложенията й се връща на основание чл.

129, ал. 3 от ГПК. Трайната съдебна практика приема, че за да бъде надлежно указан за отстраняване недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен, а указанията на съда, освен ясни и конкретни, следва да са и изпълними. Неизпълнението на неправилни или неясно указания не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца и не може да е основание за прекратяване на делото.

На първо място, с исковата молба на „Техноресурс“ ООД, гр. Горна Оряховица иск за отмяна на нотариален акт № 1947, том 10, рег. № 5960, дело № 888/2004 г. на Нотариус И.

М., района на Районен съд – Горна Оряховица не е предявяван.

На следващо място, неправилно е процедирал съдът във връзка с указанията, отнасящи се до мотивиране на правния интерес на ищеца да води иска само за нотариален акт за поправка на нотариален акт № 1947, том 10, рег. № 5960, дело № 888/2004 г. на Нотариус И. М. – нотариален акт от 20.11.2015 г. с № 1707, том –, рег. № 6327, н.д. № 1284/2015 г. от 20.11.2015 г. В исковата молба ищецът не е изложил обстоятелства, на които обосновава искането си и не е мотивирал интереса си от водене на този иск. По този начин ищецът не е изложил относимите според него обстоятелства към правния интерес от водене на иска, които имат отношение не към редовността на исковата молба, а към допустимостта на предявения с нея иск. В този случай съдът е следвало да констатира, че указанията му не са изпълнени и едва след изясняването им да се произнесе по редовността и допустимостта на извършеното процесуално действие и на допустимостта на производството по този иск.

3

Предвид всичко изложено по-горе частната жалба, депозирана от „Техноресурс“ ООД, гр. Горна Оряховица е основателна, а обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 512/02.04.2026 год., постановено по гр. д. № 52/2026 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В Р Ъ Щ А делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4