Решение № 1252 от 07.09.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. Плевен, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20234430101253 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от П. В. Р. от *** против КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ТЪРГОВИЯ И

УСЛУГИ „ЗЛАТЕН КЛАС- СТАВЕРЦИ“ с. Ставерци. В молбата се твърди, ч е съгласно сключен с *** договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в Служба по вписванията ***, вх. № *** год., акт № ***, том ***, дело № *** год. ответникът ползва за срок от 7 стопански години, считано от 01.

10. 2015 год. до 30. 09. 2022 год., земеделски имоти, а именно: нива с площ от 11, 506 дка., съставляваща имот № ***, находящ се в землището на ***, в местността „***“, и нива с площ от 15, 000 дка., съставляваща имот № ***, находящ се в землището на ***, в местността „***“. Твърди се, че с нотариален акт за покупкопродажба на земеделски земи, вписан в Агенция по вписванията ***., вх. peг. *** год., акт № ***, том ***, дело № *** год. ищецът е придобил наетите имоти № *** и № ***. Твърди се, че така същият е заместил съгласно чл. 237 ал. 1 от ЗЗД продавача *** като наемодател в наемното правоотношение, считано от стопанската 2015 год.- 2016 год., с 1 право да получава дължимия от ответника наем. Твърди се, че с ъгласно сключен с Р. И. П. договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в имотния регистър вх. № *** год., акт № ***, том ***, дело № *** год., кооперацията ползва за срок от 7 стопански години, считано от 01. 10. 2015 год. до 30. 09. 2022 год. нива с площ от 18, 350 дка., съставляваща имот № ***, находящ се в землището на ***, в местността „***“. Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на земеделски земи, вписан в Агенция по вписванията ***., вх. peг. *** год., акт № ***, том ***, дело № *** год. ищецът придобил наетия имот № ***, като така същият е заместил съгласно чл. 237 ал. 1 от ЗЗД продавача Р. И. П. като наемодател в наемното правоотношение, считано от стопанската 2017 год.- 2018 год., с право да получава дължимия от ответника наем. Твърди се, че съгласно чл.5 от еднотипното съдържание и на двата наемни договора дължимият от ответника наем се определя от общото събрание на кооперацията. Твърди се, че в съответствие с тази клауза ответникът е изплащал на ищеца наем съобразно решенията на общото събрание за всяка стопанска година, както следва:

-за стопанската 2015/ 2016 год. - общо сумата 9 699, 98 лв. или по 57, 00 лв./дка. съгласно преводно нареждане от 24. 02. 2017 год.;

-за стоп. 2016/ 2017 год.- общо сумата 3 608,82 лв. или по 60, 00 лв./дка. съгласно преводно нареждане от 24. 11. 2017 год.;

-за стоп. 2017/ 2018 год. - общо сумата 3 996,50 лв. или по 60, 00 лв./дка. съгласно преводно нареждане от 11. 02. 2019 год.;

-за стоп. 2018/ 2019 год.- общо сумата 4 997, 76 лв. или по 60, 00 лв./дка. съгласно преводно нареждане от 18. 12. 2019 год.;

-за стоп. 2019/ 2020 год. - общо сумата 3 999,25 лв. или по 65, 00 лв./дка. съгласно преводно нареждане от 23. 11. 2020 год.;

-за стоп. 2020/ 2021 год. - общо сумата 4 306,89 лв. или по 70, 00 лв./дка. съгласно преводно нареждане от 16. 12. 2021 год.

Твърди се, че размерът на описаните по- горе плащания се различава за отделните стопански години поради различната площ на ползваната от ответника под наем земеделска земя, собственост на ищеца. Твърди се, че при условията на евентуалност с посочените доброволни плащания на ответника и приемането им от ищеца, страните конклудентно са изменили първоначално уговорения в договорите наем на декар като са го увеличавали в съответствие с изменението на пазарния му размер в землището на *** и решенията на общото събрание на кооперацията. Твърди се, че за последната 2021/ 2022 год. стопанска година общото събрание на кооперацията е приело решение за ползваните имоти да се изплати на собствениците рента/ наем по 82 лв./ дка.

2

Твърди се, че съобразно това решение и чл. 5 от договорите дължимият от ответника наем е 3 678,19 лв. за ползваните от него общо 44, 856 дка., собственост на ищеца. Твърди се, че въпреки настъпилите падежи ответникът е изпълнил частично задължението си за наемно възнаграждение за стопанската 2021/ 2022 год. по двата процесни договора, като с преводно нареждане от *** год. е заплатил на ищеца единствено сумата 871,40 лв.

Твърди се, че остатъкът от 2 806, 79 лв. от дължимия наем не е заплатен на ищеца въпреки настъпилия на 01. 10. 2022 год. падеж съгласно чл. 5 изречение второ от договорите. В заключение ищецът моли съда да осъди ответната кооперация да му заплати сумата от 250 лв., предявена като частичен иск за вземане в размер на 2 806, 79 лв., представляващо неплатен наем за стопанската 2021/ 2022 год. по договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в Служба по вписванията ***, вх. № *** год., акт № ***, том ***, дело № *** год., и договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в имотния регистър вх. № *** год., акт № ***, том ***, дело № *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

С определение от 30. 03. 2023 год. е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният от КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ТЪРГОВИЯ И УСЛУГИ „ЗЛАТЕН

КЛАС- СТАВЕРЦИ“ с. Ставерци насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.

1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 4 056, 50 лв., получена без правно основание.

С определение от 08. 08. 2023 год. е допуснато изменение на предявения от КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА

ПРОИЗВОДСТВО, ТЪРГОВИЯ И УСЛУГИ „ЗЛАТЕН КЛАС- СТАВЕРЦИ“ с. Ставерци насрещен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД като размерът на същия е намален на 3 622, 96 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 232 ал. 2 във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че с договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в Служба по вписванията *** с вх. № *** год., акт № ***, том ***, дело № *** год., *** от *** като наемодател е предоставила на ответната кооперация за временно и възмездно ползване за срок от 7 стопански години земеделски земи в землището на *** срещу наемна цена в размер на 25 лв.

3 годишно на декар.

Безспорно по делото е, че с договор за наем на земеделска земя от *** год., вписан в Служба по вписванията *** с вх. № *** год., акт № ***, том ***, дело № *** год., Р. И. П. от *** като наемодател е предоставила на ответната кооперация за временно и възмездно ползване за срок от 7 стопански години земеделски земи в землището на *** срещу наемна цена в размер на 25 лв. годишно на декар.

Безспорно по делото е, че след сключването на горните наемни договори ищецът е закупил отдадените под наем земеделски земи и на основание чл. 237 ал. 1 от ЗЗД е заместил наемодателите в наемното правоотношение /считано от стопанската 2015/ 2016 год. по първия договор и считано от стопанската 2017/ 2018 год. по втория договор/.

Между страните няма спор, а е налице признание на иска от ответника в тази му част, че за стопанската 2021/ 2022 год. е останал непогасен остатък за наем по процесните два наемни договори в размер на 250 лв. В този смисъл предявеният частичен иск за горната сума се явява основателен и следва да бъде уважен. Тук е мястото да се отбележи, че в хода на съдебното дирене не се събраха безспорни доказателства в подкрепа на довода на ищеца, че за стопанската 2021/ 2022 год. уговореният между страните наем е бил в размер на 82 лв./ дка. Приложеното на л. 119 от делото уведомление не може да бъде основа за изясняване на спорните факти, доколкото същото не съдържа указания за издателя му и подпис и в този смисъл няма качеството на документ, ползващ се с определена доказателствена сила. Освен това данни за проведено общо събрание на ответната кооперация, на което е взето решение за определяне на конкретен размер на наем за ползване на земеделски земи за процесната стопанска година, липсват. При тези обстоятелства твърдението на ищеца относно размера на дължимия наем остава недоказано. Съгласно константната практика на ВКС на РБ, обективирана в редица актове /срв. напр. решение № 670- 2010- ІV г. о., решение № 724- 2010- ІV г. о., решение № 25- 2012- ІV г. о. и др./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за несъмненото им осъществяване в 4 обективната действителност. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си. Оттук следва и другият правен извод: че независимо от основателността на частичния иск решението на съда не може да се ползва със сила на присъдено нещо по отношение пълния размер на паричното вземане /срв. т. 2 от тълкувателно решение 3/ 2016 от 22. 04. 2019 год. по тълк. дело № 3 от 2016 год., ОСГТК/.

По насрещния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Фактическият състав на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. По делото е безспорно, а това се установява както от приложените платежни документи, така и от заключението на назначената съдебно- икономическа експертиза, че по времето на действие на процесните наемни договори, считано от стопанската 2015/ 2016 год., ответната кооперация е изплащала на ищеца наем в размер, който е по- висок от договорения. По делото не са представени писмени споразумения, които да установяват, че страните са постигнали съгласие за увеличаване на размера на дължимия наем, но въпреки това съдът приема, че е налице промяна в съдържанието на договора в тази му част, която е била осъществена чрез конклудентни действия. Действията на земеделската кооперация по изплащане на наем в по- висок размер следва да се приравнят на изявление, с което се предлага промяна в съдържанието на договора. Предложението следва да се счита прието от насрещната страна мълчаливо, тъй като се установи, че липсва противопоставяне и всички преведени суми са били получени от ищеца. Действително страните не са спазили предвидената в сключените от тях договори писмена форма за изменението, но това не води до нищожност на съглашението, доколкото разпоредбата на чл. 293 ал. 3 от ТЗ предвижда, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Подобно разрешение дава и ВКС на РБ в решение № 95 от 24. 06. 2020 год. по гр. дело № 4449/ 2019 год., IV г. о., което е постановено по идентичен на настоящия казус, разгледан от Плевенския районен съд, с тази разлика, че се касае за извършени плащания по договор за аренда на земеделски земи. И тук върховната инстанция е приела, че установените факти по делото /заплащано по- високо от 5 уговореното арендно възнаграждение, което е надлежно осчетоводено в счетоводството на арендателя и съответства на променената пазарна конюнктура, и получаването от насрещната страна по договора на изплатените суми/ са ясна индиция за постигнато мълчаливо съгласие между страните за изменение на облигационното правоотношение, което макар и да не е извършено в съответната форма, е породило своите правни последици. В заключение може да се обобщи, че извършените от ответната кооперация плащания на наем не са без основание, а предявеният насрещен осъдителен иск за връщане на сумите като недължимо платени следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната кооперация следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Не е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, доколкото с извънсъдебното си поведение /неплащане на целия размер на дължимия наем в уговорения срок/ ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело. Основателно е обаче възражението на ответника по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по основния иск. Минималното адвокатско възнаграждение върху цената на този иск, определено съобразно разпоредбите на чл. 7 ал. 2 във вр. с чл. 2 ал. 7 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. е в размер на 580, 68 лв. Договореното между страните адвокатско възнаграждение /900 лв./ значително надвишава законоустановения минимум и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.