Решение № 628 от 23.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора С. Д. Т. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602065 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от

НПК.

С Решение №446 от 26.01.2023 г. по НОХД №

20221110214088 по описа на СРС, НО, 7-ми състав признал подсъдимия Г. К. В. за ВИНОВЕН в това, че на 11.04.2022г. в гр. София, бул. ******* извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – произвел три изстрела по посока плочките на тротоара с газово оръжие – револвер „Ekol – Viper 4.5“, кал. 9 мм., с фаб. № Е4UP- 17110054, като деянието е извършено на обществено място и през светлата част на денонощието – представляващо престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 325, ал. 1 от НК го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му НАЛОЖИЛ административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 лева, платима по сметка на СРС, както и такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.

Първоинстанционният съд на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати разноските по делото в размер на 404, 11 лева, по сметка на СДВР, както и такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.

Районният съд се е произнесъл и относно веществените доказателства, като е постановил на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК да се ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА – 1 бр. кутия с револвер „Ekol – Viper 4.5“, кал. 9 мм., с фаб. № Е4UP- 17110054, 3 патрона и 2 бр. гилзи, намиращи се на съхранение във 02 РУ- СДВР.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В. чрез неговия служебен защитник адв. Д. с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на оспорвания съдебен акт. Иска се от съда да отмени атакуваното 1 решение и да оправдае подсъдимото лице, тъй като Г. В. не е извършил действия, които изпълват състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК. Посочва се, че е налице съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правата на подсъдимия, състоящи се в сезиране на първоинстанционния съд с обвинителен акт, а не с постановление за освобождаване от наказателна отговорност. Отправя се искане за връщане на делото за отсраняване на допуснатото процесуално нарушение.

В закрито съдебно заседание на 06.4.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 НПК прецени, че сезирашата съда жалба е подадена в срок и че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.

В хода по същество на проведеното открито съдебно заседание на 02.06.2023 г. защитникът на подсъдимия поддържа депозираната въззивна жалба, като излага сходни доводи с тези от сезиращия съда документ. Изтъква, че са били нарушени процесуалните права на подсъдимия, като неправилно първоинстанционният съд е бил сезиран с обвинителен акт, вместо с постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Критикува отразеното в съставения протокол от разпоредително съдебно заседание с дата 26.01.2023 г. с твърдения за липса на направено искане от страна на защитата да се гледа делото по реда и правилата на глава 28 от НПК.

Изтъква, че е направено становище да се прекрати делото и отправя молба към настоящия съдебен състав да върне делото на досъдебно производство. Излага доводи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като не съдържа правни изводи обвиняемият да е осъществил престъплението по чл. 325 от НК. В тази връзка намира, че е липсвал член на обществото, който да възприеме неправомерно осъществените действия от страна на подсъдимия и което да е изразило възмущението си. Коментира гласните доказателствени средства като критикува липсата на назначаване на защитник в хода на ДП на свидетеля, с който обвиняемия живее във фактическо съжителство. Посочва, че подзащитния му има издадено разрешително за оръжие и че същият не е възприел никакви изстрели. В заключение твърди, че Г. В. не е осъществил хулигански действия.

Представителят на СГП намира въззивната жалба за неоснователна, като счита, че първоинстанционният съд правилно е установил, че Г. В. е произвел изстрелите. Излага аргументи, че деянието осъществява признаците на чл. 325 от НК, като посочва, че е реализирано на обществено място, по обяд, в близост до центъра на София, както и че обстоятелството, че патроните са халосни не е било известно на гражданите. Прокурорът намира, че не са налице процесуални нарушения.

Служебният защитник на подсъдимия В. се възползва от правото си на реплика, за да посочи, че съда не следва да се позовава на твърденията на неустановено лице, тъй като изложените от него факти не могат да бъдат проверени.

Подсъдимият в право на последната си дума моли съда да не го осъжда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е проведено по реда на глава 28-ма на НПК. Като в хода на проведеното разпоредително заседание представителят на СРП е направил искане за провеждане на наказателното производство по реда на глава 28-ма, което искане е уважено от страна на районния съд.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в 2 мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства в хода на досъдебното производство на основание чл. 378, ал.2, от НПК, в това число свидетелските показания на И.С.Т. /л. 13 от ДП/, И.Х.Т. /л. 14 – 15 от ДП/, В.Г.Н. /л. 28 от ДП/, Т.С.Т. /л. 31 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л. 11- 12 от ДП/, експертна справка 46/2022 г. /л. 17-18 от ДП/, справка за съдимост /л. 41 - 43 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 33- 38 от ДП/, протокол за извършена балистична експертиза, ведно с албум към нея /л.

48- 52, 55-56 от ДП/.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Настоящия съдебен състав намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които излагат еднотипни твърдения, свързани с местопроизшествието, извършеното от страна на подсъдимия деяние, както и установеното в близост газово оръжие. Основен източник на относима към делото информация са изложените от страна на И.Т. показания, които възпроизвеждат преките впечатления на разпитаното лице станало очевидец на инкриминираното деяние. В тази връзка свидетелката Т. излага твърдения, че на процесната инкриминирана дата в часовете преди обед е била заедно с подсъдимия В., който е закупил газов револвер от магазин, намиращ се на бул. „Княгиня Мария Луиза“, както и че впоследствие е сложила патрони в барабана към револвера. Разпитаното лице посочва, че Г. В. е насочил закупеното газово оръжие към плочките на тротоара и е произвел три броя изстрели. И.Т. посочва още, че стрелбата е произвела силен шум. Така описаните от страна на свидетелката обстоятелства се намират в синхрон с изложените от полицейските служители твърдения за установеното при пристигане на местопроизшествието. Служителите на реда излагат еднопосочни твърдения, че са възприели гилзите от по-рано възпроизведените изстрели от страна на подсъдимия, които са се намирали под пейката, както и намиращото се в черно куфарче оръжие, с което Красимир В. е отправил изстрелите.

Установената от свидетелските показания фактическа обстановка е в съответствие с данните от протокола за оглед на местопроизшествие, както и с иззетите като веществени доказателства гилзи и револвер.

По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за наличието на настъпила реабилитация по чл.88а от НК, с оглед на което към момента на осъществяване на инкриминираното деяние Г. В. е с чисто съдебно минало. Въззивният съд се присъединява към преценката на проверяваната инстанция относно кредитирането на заключението на изготвената балистична експертиза, от която се извлякоха данни за оръжието, с което е осъществено престъпното посегателство.

Съдът възприе заключенията на изготвената комплексно съдебно психиатрично и психологична експертиза, изследвала психичното здраве на подсъдимия В. и състоянието му към момента на инкриминираното деяние. Съгласно заключението на експертите не установиха качествени нарушения на съзнанието на освидетелствания В..

С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, 3 както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи с л е д н о т о :

Настоящата инстанция е сезирана с въззивна жалба от страна на защитника на подсъдимия с твърдения за съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия, състоящо се в сезиране на първоинстанционния съд с обвинителен акт, а не с постановление за освобождаване от наказателна отговорност. Съдът намира наведеното от страна на служебния защитник възражение за неоснователно.

Действително, при наличието на предпоставките за приложение на чл. 78а от НК прокурорът съгласно чл. 375 от НПК трябва да внесе делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В настоящия случай това не е сторено от страна на представителя на СРП, въпреки това в хода на разпоредителното заседание, видно от съставения протокол с дата 26.01.2023 г., прокурорът е направил искане наказателното производство да протече по реда на глава 28-ма от НПК. Относно приложението на глава 28ма е взел отношение и защитника на подсъдимото лице, който също е посочил, че са налице изискванията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказания спрямо Г. В., като е изявил позиция, че е редно делото да бъде прекратено, поради липсата на постановление за освобождаване от наказателна отговорност. В тази връзка съдът намира за правилен извода на предходната инстанция, че не са налице пречки делото да бъде разгледано по реда на глава 28- ма от НПК, въпреки обстоятелството , че съдът е сезиран с обвинителен акт, тъй като законодателят е предвидил изрична възможност на съда при внесено по общия ред дело да го насрочи и разгледа по законоустановена процедура при наличие на искане на страните. С оглед на което въззивният съд намира, че така установения в хода на разпоредителното заседание порок е бил отстранен по законосъобразен начин и делото не следва да бъде прекратено. За пълнота, относно направеното искане за връщане на делото на досъдебното производство, съдът следва да посочи на защитника, че като въззивната инстанция в конкретния случай съгласно правилата на НПК няма такова правомощие, освен в хипотезата на чл. 335, ал.1 от НПК.