Решение № 78 от 26.06.2024, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Балчик, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20233210100481 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Г. К. С. срещу "*** първоначално обективно евентуално съединени установителелни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние *** г. поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, евентуално като неравноправна по смисъла на чл. 143 и 146 от ЗЗП.

В исковата си молба ищцата Г. К. С. излага, че на *** г. е сключила Договор за потребителски кредит от разстояние *** г. с ответника "*** по силата на който е усвоена главница в размер от ***. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 36%, а предвиденият годишен процент на разходите възлизал на 42. 58%. Поддържа се, че в чл. 17 от процесния договор страните уговорили в 3-дневен срок от подписването на сделката ищецът да обезпечи кредита чрез поръчител или банкова гаранция. Било договорено, че при неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя, последният ще дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на всяка усвоена сума по кредита за всеки ден, през който е предоставено обезпечението. Уточнява се, че общият размер на начислената неустойка възлизал на 1668.87 лв., а общата сума която ищцата е следвало да върне 3321.48 лв. Сочи се, че договорът е нищожен на основание чл.10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма – на ищцовата страна не е било представено копие от договора, преддоговорна информаци, общи условия и СЕФ. Излага, че същият е сключен в разрез с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото ГПР е посочен единствено като процент, при липса на ясно разписана методика на фомирането му, като в същия не са включени разходите за заплащане на наустойка. Отделно от това навежда твърдения, че ГПР е с погрешно посочен 1 размер, като действителният бил многократно над допустимия. Излага се, че клаузата на чл.

27 от Договора е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД поради невъзможност потребителят да осигури в 3-дневен срок поръчител, отговарящ на посочените в договора изисквания. Сочи се, че същата клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели постигане на неоснователно обогатяване. На следващо място се сочи, че клаузата на чл. 27 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, доколкото в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Излагат се доводи и за неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Ищецът счита, че същата не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. В заключение моли да бъде провъзгласена недействителността на клаузата, предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем *** г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на наустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "***, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението, че страните в производството са страни по Договор за потребителски кредит *** г., сключен от разстояние, съобразно правилата на ЗЕДЕУУ, ЗПК и ЗПФУР, с предмет заета сума в размер от 1200 лв. Сочи, че срещу ползването на заетата сума ищецът се задължил да заплаща възнаграждение, чийто размер не е прекомерен. Оспорва твърденията за нищожност на целия договор, включително и на клаузата за неустойка.

Твърди, че договорът е валиден и годно е породил своите правни последици. Излага, че същият нито противоречи на закона, нито го заобикаля, нито противоречи и на добрите нрави. Поддържа, че уговорената между страните неустойка не излиза извън присъщите й функции, а именно да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди, да реализира точно изпълнение и ако не се постигне да санкционира за неизпълнението. В заключение моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът "*** е предявил насрещен иск срещу ищцата по първоначалния иск Г. К. С. при условията на последващо обективно кумулативно съединяване за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумата от 1083.04 лв., представляваща главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит от разстояние *** г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 02.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 281.19 лв., представляваща договорна лихва върху посочената главница за периода от *** г. до *** г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД.

2

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск "*** твърди, че в изпълнение на поетите от ищцата задължения по процесния договор за кредит същата е направила следните вноски: на 27.01.2022 г. сумата от 185 лв., на 25.02.2022 г. сумата от 185 лв., на 28.03.2022 г. сумата от 185 лв, на 27.05.2022 г. сумата от 185 лв., на 13.06.2022 г. сумата от 48 лв., на 22.06.2022 г. сумата от 185 лв., на 23.06.2022 г. сумата от 78 лв.и на 18.08.2022 г. сумата от 185 лв. Сочи, че остатъкът от непогасената главница по договора възлиза на 1083.04 лв., а остатъкът от начислената и незаплатена договорна лихва - 281.19 лв. По изложените съображения моли предявеният насрещен иск да бъде уважен.

Претендира присъждане на разноски, направени във връзка с предявения насрещен иск.

Ответницата по насрещните искове Г. К. С., чрез адв. Д. М., е депозирала отговор на насрещната искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с която изразява становище за допустимост и частична основателност на предявения насрещен иск. Сочи, че кредитодателят е нарушил изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК, тъй като не е оповестил действителния ГПР, което влече недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. С изложените съображения счита, че дължи връщане само на чистата главница в размер на 1200 лв.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява, депозира нарочна молба, с която поддържа становището си по първоначалния иск и по насрещния иск.

В открито съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния, чрез процесуален представител, поддържа отговора на исковата молба и насрещния си иск.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото обстоятелството, че между ищцата и ответника е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние *** г. с предмет заета сума в размер от ***. при ГПР 42.58% и фиксиран ГЛП 36 %, който факт се констатира по делото и от ангажирания на л. 6-12 електронен документ, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Така общата сума за връщане по заема е равна на 1657.87 лв., формирана от заетата сума и договорната лихва.

Срокът за погасяване на заема е 18 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. Съгласно чл. 1, т. 9 от договора страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция. Чл. 17, ал. 1 от договора предвижда в срок до 3 дни от сключването на договора кредитополучателят да осигури договорените обезпечения, като при бездействие от негова страна същият дължи неустойка в размер на 0. 9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 27, ал. 1 от договора. Видно от погасителния план размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 184.53 лв., включваща освен заетата сума и договорната лихва и вземането за неустойка. Т. е. общо дължимата сума по кредит възлиза на 3321.48 лв.

3

Видно от платежно нареждане от 29.12.2021 г. *** е превел по сметка на Г. К. С. сумата от 1200 лв. Като основание за престацията е посочено „***.

Видно от приложените по делото платежни нареждания (л. 66-73) Г. К. С. е превела по сметка на „*** следните суми: на 27.01.2022 г. сумата от 185 лв., на 25.02.2022 г. сумата от 185 лв., на 28.03.2022 г. сумата от 185 лв, на 27.05.2022 г. сумата от 185 лв., на 13.06.2022 г. сумата от 48 лв., на 22.06.2022 г. сумата от 185 лв., на 23.06.2022 г. сумата от 78 лв.и на 18.08.2022 г. сумата от 185 лв., или сума в общ размер на 1236 лв.

От приобщеното експертно заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че остатъкът от дължимата от ищцата по първоначалния иск главница по Договор за потребителски кредит от разстояние *** г. към момента на изготвяне на експертизата възлиза на 1083.04 лв. , а остатъкът от дължимата договорна лихва – 281.19 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – гр. Балчик е сезиран с първоначално обективно евентуално съединени установителелни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние *** г. поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, евентуално като неравноправна по смисъла на чл. 143 и 146 от ЗЗП и насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за осъждане Г. К. С. да заплати на "*** сумата от 1083.04 лв., представляваща остатък от непогасената главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит от разстояние *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 281.19 лв., представляваща остатък от незаплатена начислената за периода от *** г. до *** г. договорна лихва.

Предмет на настоящия спор по предявения първоначален главен иск е неустойка, която е уговорена като клауза в Договор за потребителски кредит от разстояние *** г., по силата на който кредитодателят предоставя за кредитополучателя сума в размер на 1200 лв. срещу насрещното задължения на кредитополучателя да върне заетата сума на 18 месечни вноски и да заплати възнагражение в полза на кредитодателя в размер на уговорената лихва ГЛП 36 % и ГПР 42.58 %. Съгласно чл. 1, ал. 9 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция. Чл. 17, ал.

1 от договора предвижда в срок от 3 дни от сключването на договора кредитополучателят да осигури договорените обезпечения, като при бездействие от негова страна същият дължи неустойка в размер на 0. 9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 27, ал. 1. Видно е от погасителния план, че размерът на месечната фиксирана вноска възлиза на 184.53 лв., включваща освен заетата сума и договорната лихва и вземането за неустойка. Т. е. общо дължимата сума по кредит възлиза на 3321.48 лв.