Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4690 от 22.10.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Касационно административно наказателно дело 1005/2026
Вид
Решение № 4690
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Георги Видев, Десислава Кривиралчева, Дияна Златева-Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4690

Пазарджик, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ВИДЕВ

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ канд № 20267150701005 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № 32 от 06.07.2026 г., постановено по АНД № 65/2026 г. по описа на Районен съд – Пещера. С него е изменено Наказателно постановление № 13-2600043 от 27.03.2026 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като наложената на дружеството на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда имуществена санкция за нарушение на чл. 166, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване е намалена от 2000 евро на 766,94 евро. Наказателното постановление е потвърдено в останалата обжалвана част, а дружеството е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Касаторът оспорва решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че районният съд не е обсъдил доказателствата за представена при проверката инструкция СВ-01-72/3 за безопасност при работа с автомобилна електрическа лебедка, която според дружеството е приложима и при използването на захващащото устройство „патент“. Оспорва необходимостта от отделна инструкция за това приспособление и техническите съображения на наказващия орган за използването му с различни видове въжета. Позовава се и на доказателствата за проведени обучения и инструктажи на работниците. Иска отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с писмено становище вх. № 8441/23.09.2026 г. оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Поддържа, че районният съд е събрал достатъчно писмени и гласни доказателства и ги е анализирал обстойно, а нарушението е описано с необходимата пълнота и яснота и е правилно квалифицирано.

Административният съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С наказателното постановление на дружеството е вменено, че в качеството си на работодател не е предоставило на работещите писмени инструкции за използване на работно оборудване – устройство за захващане „патент“. Нарушението е отнесено към 08.01.2026 г., когато С. К., Ш. А., А. Д. и Д. А. са работили по отстраняване на авария по далекопровод средно напрежение в местността „Широка поляна“, землището на гр. Батак, и са използвали посоченото устройство.

За да приеме нарушението за установено, районният съд се е позовал на събраните писмени и гласни доказателства, като е посочил, че доказателствената съвкупност е еднопосочна и не е необходим самостоятелен анализ на отделните доказателствени източници.

Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на относими обстоятелства и липса на обсъждане на доказателства и противоречия, засягащи решаващия за спора въпрос.

Съгласно чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване. При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, ал. 2 задължава работодателя да осигури прилагането на писмени инструкции. Алинея 3 определя изискванията към тяхното съдържание.

От тези разпоредби не следва, че писмените правила за всяко приспособление задължително трябва да бъдат обособени в отделен документ с определено наименование. От значение е дали предоставените инструкции действително обхващат безопасното използване на съответното оборудване, включително когато то се използва съвместно с друго оборудване в общ работен процес.

Поради това възражението на дружеството, че инструкцията за автомобилната електрическа лебедка урежда и използването на „патента“, е относимо към предмета на доказване и е изисквало конкретна проверка.

В преписката се съдържа приемно-предавателен протокол с вх. № 26009616/26.01.2026 г., в чиято т. 4 е отразено предаване на заверено копие на работна инструкция за безопасност при работа с автомобилна електрическа лебедка. Представен е и протокол за обучение за периода 29.12.2025 г.–06.01.2026 г., включващо инструкция СВ-01-72/3 за безопасност с автомобилна електрическа лебедка, към който е приложен списък с имената и подписите на четиримата работници.

Тези документи не установяват сами по себе си съдържанието на инструкцията и дали тя урежда работата със захващащото устройство. Те обаче съдържат конкретни данни за съществуването на инструкция, за представянето ѝ при проверката и за проведено обучение по нея. Допълнително в протокола за извършената проверка инспекторите се позовават на правило от инструкцията за лебедката относно поглъщане на енергията при рязко отслабване на натегнатостта на въжето.

Районният съд не е приобщил самата инструкция и не е установил нейното съдържание. Въпреки изричното възражение на жалбоподателя не е обсъдил дали тя съдържа указания и ограничения относно използването на „патента“. Без тази проверка липсата на отделен документ, озаглавен като инструкция за работа с „патент“, не е достатъчна, за да обоснове извода за неизпълнение на вмененото задължение.

Непредставянето на инструкция за „патент“ пред контролните органи също не може само по себе си да бъде отъждествено с непредоставяне на необходимите писмени правила на работниците. Последното е предметът на повдигнатото административнонаказателно обвинение и следва да бъде установено чрез съвкупна оценка на относимите доказателства.

Не са обсъдени и противоречията в свидетелските показания.

Свидетелят Ш. А. заявява, че е виждал инструкция за безопасна работа с „патент“ и че работниците преминават обучения. Свидетелят С. К., обратно, посочва, че не е виждал и не му е била предявявана инструкция за работа с това устройство. Свидетелят Д. А. потвърждава провеждането на обучения за работа с използваното оборудване, без да индивидуализира писмена инструкция за „патента“.

А. В. Д. твърди, че не е имало разработена такава инструкция, като се позовава и на отрицателен отговор от приносителя на документите на дружеството. От разпита му обаче не се установява дали е преценил съдържанието на инструкция СВ-01-72/3 и дали твърдението му се отнася до липса на отделна инструкция или до липса на правила за захващащото устройство и в останалите представени документи.

Тези показания не са еднопосочни по решаващия за спора въпрос. Налагало се е да бъдат съпоставени помежду им и с относимите писмени доказателства, като след установяване на съдържанието на инструкцията се прецени необходимостта от допълнителното им изясняване. Вместо това районният съд е приел нарушението за доказано, без да изложи съображения за посочените противоречия и за значението на документите, на които дружеството основава защитата си.

Неизяснен е останал и техническият спор относно предназначението и ограниченията при използване на конкретния модел захващащо устройство. Наказващият орган е изложил съображения за използването на „патент“ с различни видове въжета, включително от естествени и синтетични материали, докато дружеството оспорва допустимостта на такава употреба. Приложената продуктова информация за модела 1613-40 съдържа технически означения за допустимите захващани елементи и параметри на работа, но не представлява пълно ръководство за безопасна експлоатация.

Установяването на предназначението на конкретния модел, допустимите за захващане материали и рисковете при съвместната му работа с лебедката има значение както за предпоставката по чл. 166, ал. 2 от наредбата, така и за преценката дали наличните писмени правила обхващат тази употреба.

Настъпването на смъртен инцидент не замества установяването на посочените обстоятелства. Рискът, обуславящ задължението за писмени инструкции, следва да се прецени с оглед характеристиките на оборудването и условията на използването му, а неизпълнението на задължението не може да се извежда единствено от настъпилия неблагоприятен резултат.

Като не е събрал посоченото относимо писмено доказателство и не е проверил и обсъдил противоречията в доказателствената съвкупност, районният съд е нарушил изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, приложими по силата на чл. 84 ЗАНН. Нарушенията са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, защото засягат установяването на обстоятелства, които могат да доведат до различен извод относно извършването на вмененото нарушение, и са препятствали пълноценната проверка на защитната теза на санкционираното дружество.

Тези пропуски не могат да бъдат преодолени само чрез различна правна оценка на установените от районния съд факти. Необходимо е приобщаване и проверка на относимия документ и нова съвкупна оценка на писмените и гласните доказателства, включително преценка дали се налагат допълнителни доказателствени действия. Поради това решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пещера на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

При новото разглеждане съдът следва да изиска от административнонаказващия орган представената при проверката инструкция за безопасност при работа с автомобилна електрическа лебедка, посочена в приемно-предавателния протокол от 26.01.2026 г., а при необходимост – и от дружеството. Инструкция СВ-01-72/3 следва да бъде представена в пълнота, включително с данните за нейното издаване или утвърждаване и приложимата към 08.01.2026 г. редакция.

След приобщаването ѝ съдът следва да обсъди нейното съдържание съвместно с документите за проведените обучения и свидетелските показания, като изложи съображения относно установените между тях противоречия. Ако останат неизяснени обстоятелства относно предоставените на работниците писмени правила, следва да прецени необходимостта от допълнителни разпити на свидетелите.

След приобщаването на инструкцията и относимата документация на производителя съдът следва да прецени и необходимостта от съдебно-техническа експертиза. Ако разрешаването на спорните технически въпроси изисква специални знания, следва да назначи такава на основание чл. 144, ал. 1 НПК. Предмет на изследването могат да бъдат предназначението на конкретния модел, допустимите захващани материали, предвидимите опасности при използването му с автомобилната лебедка и наличието в инструкцията на технически правила, обхващащи тази употреба. Правната преценка за изпълнението на задължението по чл. 166 от наредбата принадлежи на съда.

След отстраняване на допуснатите нарушения районният съд следва да се произнесе отново по законосъобразността на наказателното постановление, като обсъди всички относими възражения на страните. Настоящото решение не предрешава изхода на спора по същество.

С оглед връщането на делото за ново разглеждане и предстоящото разрешаване на спора по същество настоящият състав не се произнася по искането на касатора за присъждане на разноски. По разноските за двете съдебни инстанции, включително за настоящото касационно производство, следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане съобразно окончателния изход на спора и чл. 226, ал. 3 АПК.