Решение № 1261 от 27.12.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Кюстендил, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520100749 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 3748/27.03.2024г. на К. И. М. срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

В исковата молба е посочено, че на 16.02.2023 г. ищецът, К. И. М. е сключил договор за потребителски кредит № 720031106179 с ответника "ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като страните се били договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1180 лева, при погасителен план от 24 месечни вноски, със срок на договора 05.03.2024 г. Също така се твърди, че в посочения договор, кредиторът ответник бил уговорил, че ГПР е в размер на 48,22%, а годишен лихвен процент за кредита бил в размер на 41,05%, а месечния лихвен процент бил посочен като 1/360-та част от ГЛП. Уговорена била и клауза за забава, според която потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Така общата сума по кредита възлизала в размер на 2410,67 лева, която страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски в размер на 100,45 лева всяка, за периода на кредита. Съгласно чл.19 от процесния договор, кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен агент и съгласно договора заемателят се присъединил към предлаганите застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, като към задълженията му по процесния договор била включена сумата от 446,50 лв., представляваща застрахователна премия. В исковата молба се посочва, че към настоящия момент К. И. М. е погасил частично дължимите по договора суми.

Навеждат се доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор е 1 недействителен. Твърди се, че същият е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Смята се, че е нарушено изискването процесния договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра, посочва се и че договорът не е подписан на всяка страници. Също така се посочва, че съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и действия, свързани с управлението на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси – то те трябва да бъдат конкретно и точно посочени в договора. В случая застраховката по застрахователните програми е сключена между „Кардиф Общо застраховане, клон България“ и ищеца, като последният е застрахователен посредник и ползващо се лице, но същият не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя. С оглед на това неясно остава в случая, че застрахователната премия се заплаща директно към застрахователя, като този разход е включен в сумата за връщане на кредитодателя, но не е отразен в ГПР. На следващо място се сочи, че така уговорено съдържанието на сключения договор само формално съответства на изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 и 8 ЗПК, като са изложени подробни съображения за това. Освен това се посочва, че няма данни застрахователната премия да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за да има последният правно основание да претендира въпросната сума от кредитополучателя. Ищецът счита, че така уговорената застрахователна премия, добавена отделно към вноската по кредита, е елемент от същественото съдържание на договора, за което страните се уговарят индивидуално, доколкото ясно и разбираемо и по начин, позволяващ на клиента да осъзнае действително произтичащите от него икономически последици от съгласието му да бъде застрахован от кредитора. С оглед на това се смята, че всички вноски по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ представляват съществени услуги по усвояване и управление на кредита, които се явяват в противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Застрахователната премия се явява общ разход по кредита съгласно пар.1, т.1 от ДР към ЗПК и е следва да бъде включена при изчисляването на ГПР. С оглед на това се счита, че клаузата е нищожна поради заобикалянето на закона на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Посочва се, че реалният размер ГПР по договора не може да надвишава допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК, с оглед на което се твърди, че в сключения договор ГПР е некоректно посочен и в този смисъл е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК определя тази клауза от договора като нищожна.

Предвид изложеното е отправено искане до съда да постанови решение, с което да бъде признато в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 720031106179 от 16.02.2022г. е нищожен, както и да се признае за установено, че К. М. не дължи на ответното дружество сумата в размер на 50 лева, частично предявени от общия размер от 1230,67 лв., на основание нищожност на сключения между тях Договор за потребителски кредит. В условията на евентуалност се иска прогласяването за нищожна клаузата на чл.7 от Договор за потребителски кредит № 2

720031106179 от 16.02.2022г. сключен между страните, с която се задължава К. М. да заплаща застрахователна премия, поради противоречие със ЗПК.

Претендират се и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Заявява, че изложените в исковата молба твърдения са общи и бланкетни, посочва се, че нарушаване на чл.10а, ал.2 от ЗПК би довело до нищожност на съответната клауза, но не и на целия договор. Сочи се, че сключването на договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договор за застраховка. Последният е бил сключен по желание и усмотрение на ищеца, като преди датата на сключване на договора за кредит на К. М. е бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, в който е отразена главницата, както и дължимата сума за застраховката, като е посочена и общата дължима сума в края на периода. Освен това ищецът е подписал декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, в която е заявил, че се интересува от застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития, с което е приел, че застрахователните програми съответстват на изискванията и потребностите му. Освен това се посочва, че ищецът като застрахователно лице има право да прекрати застраховката и застрахователите ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия, но същият не е предприел никакви действия в тази насока. Направено е възражение по отношение на твърденията в исковата молба, че застрахователните премии представляват разход по сключения договор за кредит и следва да бъдат включени в ГПР, като се изтъква, че в случая се касае за предоставена услуга по желание на кредитополучателя, което е проявление на принципа на свободата на договаряне. Предвид изложеното се иска предявените от ищеца претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират сторените разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В проведените открити съдебни заседания страните, редовно призовани, не се явиха, нито изпратиха процесуални представители. С депозирани молби от ищеца, същият уведоми съда за служебната ангажираност на пълномощника си и изрази желание делото да се разгледа в негово отсъствие.

По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза като на изготвилото я вещо лице бяха зададени отправените в молба вх. № 13485/25.11.2024 г от страна на ищеца въпроси.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен e иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор 3 за потребителски кредит № 720031106179 от 16.02.2022г. е нищожен, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата на чл.7 от Договор за потребителски кредит № 720031106179 от 16.02.2022г., с която кредитополучателят се задължава да заплаща застрахователна премия, е нищожна като противоречаща на ЗПК и ЗЗП. Предявен е и отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 50 лв. /частично от 1 230,67 лв./ на основание нищожността на Договор за потребителски кредит № 720031106179 от 16.02.2022г. Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

С Определение № 868/26.06.2024г. съдът обяви за безспорен факта, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 720031106179 от 16.02.2022г.

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от представеното копие на Договор за потребителски кредит № 720031106179 от 16.02.2022г. /л.40 от делото/, е видно, че страните по силата на посочения договор са се намирали в облигационно отношение, по силата на което ответното дружество, в качеството си на кредитор, е предоставило потребителски кредит на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер на 1180 лева, при условия: срок на договора: 05.03.2024 г., размер на вноската по кредита – 100,45 лева, при ГПР в размер на 48,22%, годишен лихвен процент – 41,05%, общо дължима сума от потребителя в размер на 2 410,67 лева, при включена застраховка „Защита на кредита и сметките“ с общ размер на застрахователната премия от 446,50 лв.

Не е спорно между страните, че предоставеният кредит е бил усвоен от ищеца, като от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, ищецът е получил сума в размер на 1626,50 лв. по процесния договор и е погасил: главница в същия размер; 162,27 лв. – договорна лихва; 3,85 лв. – наказателна лихва;

15,35 лв. – такса за предсрочно погасяване. Според вещото лице общата сума за изплащане по договора възлиза на 2 410,67 лв. при ГПР от 49,7257%. При изслушването й в открито заседание в.л. М. В. заяви, че застрахователната премия е включена при формирането на ГПР, а разликата между уговорения в договора размер на ГПР от 48,22% и определения от нея такъв – 49,7257% е минимална и се обяснява с използването на различни програмни продукти при изчисляването.

По предявения главен иск чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността поради противоречие със закона на сключен между ищеца и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 720031106179 от 16.02.2022г., съдът счита, че процесният договор за кредит се квалифицира като потребителски такъв, като кредитополучателят – ищец се явява физическо лице – „потребител“ по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП, а ответната финансовата институция - търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП. В чл.9 ЗПК е дадена легална дефиниция на договор за потребителски кредит, съгласно която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се 4 задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото по делото не се събраха доказателства и не се изложиха твърдения относно това, сумата по кредита да е използвана за търговска дейност на кредитополучателя, се налага извод, че процесният договор за кредит попада в обхвата на разпоредбата на чл.9 ЗПК.