Решение № 122 от 23.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600280 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал.1 във връзка с чл. 313 следващите от НПК. и

Окръжен съд гр.Добрич, по реда на чл. 306, ал. 1,т.1 от НПК, с определение №209 от 07.06.2024г., постановено по НОХД№ 525/2023г. по описа на същия съд, на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК е групирал наложените на осъдения П. Й. Д. наказания по влезли в сила споразумения по НОХД №329/20г.на ОС Добрич, НОХД№353/2022г. на ОС Хасково и по настоящото дело,като е определил най-тежкото измежду така наложените наказания - лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при „общ“режим.На осн. чл.25,ал.2 от НК съдът е постановил да се приспадне предварителното задържане по

НОХД№328/2020г. на ОС Добрич, предпоставящо пълно изтърпяване на наказанието.

Срещу така постановеното определение е постъпил протест от прокурор в Окръжна прокуратура гр.Добрич, в който застъпва становището за неговата неправилност. Излагат се съображения за наличие на още две осъждания, които не са взети предвид от Окръжния съд и които попадат в съвкупността, 1 както и несъгласие с аргументите на проверявания съд досежно отказа от приложението на чл.24 от НК. С протеста се прави предложение да бъде извършена нова кумулация, като се съобразят всички осъждания и да се приложи чл.24 от НК, с което се завиши определеното общо наказание.

Представителят на АП-Варна поддържа протеста по изложените съображения.

Процесуалният представител на осъдения Д. в съдебно заседание моли протеста да бъде оставен без уважение, а определението –потвърдено като законосъобразно. Представя писмени доказателства.

Осъденото лице в своя защита и последна дума моли съда да не увеличава наказанието.

След преценка на изложените в протеста доводи и изразените становища на страните в хода на въззивното производство пред АС-Варна, както и след цялостна служебна проверка на определението, на основание чл.

313 и чл. 314 НПК, съставът на Апелативен съд - Варна намира следното:

Протестът е допустим, подаден е от страна, притежаваща процесуално призната възможност за това и в предвидения от закона срок, а разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

Видно от приложените данни за съдимост по ДП 25/2022г., П. Д. е осъден по дела от значение за настоящата кумулация както следва:

1. По н.о.х.д.№329/2020г. на ОС-гр.Добрич за извършено в периода 06.06.2019г.- 15.09.2019г. престъпление по чл.249, ал.1 от НК, за което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.

Определението за одобряване на споразумението е в сила от 20.11.2020г.

Санкцията е изтърпяна изцяло след зачитане на предварителното задържане от 28.11.2019г. до 28.07.2020г.

2. По н.о.х.д.№353/2022г. на ОС-гр.Хасково за извършено на 28.12.2017г. престъпление по чл.249, ал.1 от НК, за което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Определението за одобряване на споразумението е в сила от 05.07.2022г. С определение 383/05.07.2022г. по същото дело санкцията е групирана с тази по н.о.х.д.

№329/2020г. на ОС-гр.Добрич, като е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, явяващо се изтърпяно изцяло.

3. По н.о.х.д.№525/2023г. на ОС-гр.Добрич за извършени в периода от 15.10.2018г. до 13.02.2019г. престъпление по чл.253, ал.1, пр.1-во,във вр.с чл.26,ал.1 от НК и престъпление по основание чл.249, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, за които на основание чл.23 от НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Определението за одобряване на споразумението е в сила от 07.07.2024г.

2

От изисканата актуална справка за съдимост на лицето от настоящата инстанция е видно, че са налице още две осъждания, както следва:

- по споразумение от 26.09.2023г. по НОХД№476/2023г. на Окръжен съд Велико Търново за извършено престъпление по чл.249,ал.1 вр. чл.26 от НК извършено в периода 01-02.11.2019г. е наложено наказание седем месеца „лишаване от свобода“, при „общ“ режим;

- по Присъда №3 от 16.02.2024г. по НОХД№36/2023г. на Районен съдБалчик за извършено престъпление по чл.212а,ал.1 вр. чл.26 от НК, извършено в периода м.юни 2018г.-август 2019г. е наложено наказание осем месеца “лишаване от свобода“, при „общ“ режим.

Видно от изложеното, правилен е извода на проверявания съд, че постановените по трите споразумения наказания се намират в съвкупност помежду си, поради което е определено общо наказание, в размер на 8 месеца.

В същото време се установява, че и последващите две наказания по НОХД №276/2023г. и НОХД№36/2023г. също се намират в условията на кумулация с определените от Окръжния съд, което обуславя приложението на чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК и налага определяне на нова съвкупност от настоящия състав.

По отношение приложението на чл.24 от НК.

Първостепенният съд е отказал да увеличи определено общо наказание като е приел, че всички осъждания са за един и същи вид престъпления, които се намират в условията на продължавано престъпление.

На първо място настоящият състав намира, че са налице формалните предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените наказания са от един и същи вид „лишаване от свобода“. За да бъде увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Принципно правилен е аргумента на прокурора, че е необходима построга наказателна репресия по отношение на лица, извършили многократно еднородни престъпления, което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно за преценката доколко целите на чл.36 от НК биха могли да бъдат постигнати и без приложението на чл.24 от НК.

Видно от данните за съдимост, осъдения Д. развива престъпна дейност от 2017 до 2019г., в който период е извършил всички престъпления, включени в съвкупността. Четири от деянията са за еднородни продължавани престъпления по чл.249 от НК, като три от тях извършени през 2019г.

Очевидно е налице теоретична възможност за приложението на чл.24 от НК, 3 доколкото наложените наказания са от един и същи вид. Настоящият състав обаче намира същата за формална по следните съображения.

Налице са предпоставките за групиране на наказания по пет присъди, но не единствено броят на осъжданията е критерий за приложението на чл.24 от НК. Следва да се отчетат преди всичко размерите на наложените наказания с отделните присъди, включени в съвкупността и начина на тяхното изтърпяване. В случая на подс.Д. са налагани наказания „лишаване от свобода“ под една година, които са търпени реално. Видно от влизане в сила на присъдите, по четири от тях наказателната отговорност е реализирана пет години след инкриминираните деяния, което не може да са отчете като навременно правосъдие, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Към този момент подсъдимия е изтърпял всички наложени наказания.

Видно от представените доказателства пред въззивната инстанция, осъдения Д. добросъвестно е заплащал разноските по водените срещу него дела, доброволно е заплатил обезщетение на пострадалите лица, в размер на причинената им вреда от престъпленията; от 2021г. работи на трудов договор като работник в консервена фабрика, а от 2022г. и като треньор в спортен клуб с добри характеристични данни; същият има едно малолетно и едно непълнолетно дете, на които дължи издръжка по силата на съдебно решение, която издръжка плаща, видно от приложените разписки за парични преводи.

Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият състав намира, че отдалечеността във времето на извършените деяния, късно реализираната наказателна отговорност, липсата на неизтърпени наказания, социалния статус и добрите характеристични данни водят до извода, че прилагането на чл.24 от НК е закъсняло и не е необходимо за постигане на целите на чл.36 от НК, предвид данните за тежестта на извършените престъпления, наложените наказания за всяко от тях и времето на извършването им. Недопустимо е само поради наличието на формалните предпоставки на чл.24 от НК и без необходимия анализ и преценка на всички относими обстоятелства да се утежнява положението на осъдения.

Гореизложеното налага извода за незаконосъобразност на постановеното определение само в частта, досежно невключване в съвкупността на наложените наказания по два съдебни акта, които не са били влезли в сила по време на постановяване на протестирания съдебен акт, в който смисъл същия следва да бъде изменен. В останалата част, по приложението на чл.24 от НК, определението следва да бъде потвърдено, а протеста-оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 306 ал.3 вр. чл.334, т.3 от НПК и чл.336 от НПК, Варненският апелативен съд

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ като ОТМЕНЯ протоколно определение №209 от

07.06.2024г., постановено по НОХД№ 525/2023г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, досежно определено общо наказание, като

ОПРЕДЕЛЯ на П. Й. Д., ЕГН********** на основание чл.25,ал.1 във вр. с чл.23,ал.1 от НК ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото измежду наложените на осъдения по НОХД №329/2020г. на Окръжен съд Добрич, НОХД№353/2022г. на Окръжен съд Хасково, НОХД№ 525/2023г. на Окръжен съд Добрич, НОХД№476/2023г. на Окръжен съд Велико Търново и НОХД№ 36/2023г. на Районен съд -Балчик, а именно "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5