Решение № 86 от 25.03.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Плевен, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600050 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат Р. И. от АК-Плевен, в качеството й на служебен защитник на осъдения В. С. К., с ЕГН **********, срещу Присъда № 160/4.12.2023г., постановена по НОХД № 1094/2023г. по описа на Районен съд – Плевен.

С присъдата Плевенският Районен съд е признал подсъдимия В. С. К. за виновен в това, че през периода месец май 2022 година до месец април 2023 година /включително/ в град Плевен, като осъден със съдебно решение по гр.дело № 7850/2021г. по описа на Районен съд – град Плевен, влязло в сила на 20.05.2022 година, да издържа свои низходящи – малолетните си деца В. В.

К. и Е. В. К. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 /дванадесет/ месечни вноски, всяка по 177.50 лева, за детето В. В. К. и 12 /дванадесет/ месечни вноски, всяка по 177.50 лева, за детето Е. В. К. общо в размер на 4 260.00 лева, поради което и 1 на основание чл.183, ал.1 от НК и във вр. чл.54 от НК, го е осъдил на наказание „Пробация“ при кумулативното налагане на следните пробационни мерки:

– по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр. Кресна, обл.Благоевград, ул.„Вардар“ № 35 – за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при явяване и подписване при пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

– по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца;

– по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 /сто/ часа годишно за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

Във въззивната жалба се изразява становище, че постановената първоинстанционна присъда е незаконосъобразна. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като размерът му е завишен, както и че същото не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл.36 от НК. В заключение се моли да бъде намалено така наложеното от Районен съд – Плевен наказание на В. К..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция Окръжна прокуратура – град Плевен, чрез своя представител, изразява становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като наказанието е адекватно, по вид и размер, на обществената опасност на извършеното деяние и на дееца. Прокурорът допълва, че същото не следва да бъде редуцирано по размер или да бъде заменяно с друг вид наказание, като намира така определеното наказание за най-лекото такова и поради това предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия К. – адвокат Р. И. от АК-Плевен заявява, че наложеното наказание е явно несправедливо и съществено завишено. Излага, че се касае за лице, което не е осъждано. Моли настоящия съдебен състав да счете, че мотивите на районния съд относно отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: продължителността на периода на неплащане на дължимата издръжка, значителния й общ размер, засегнатите низходящи и тяхната възраст, са неотносими към настоящия 2 казус. Моли да бъде намален размерът на определеното наказание „Пробация“.

Въззивният жалбоподател В. С. К., редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери въззивната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. С. К. е роден на 6.03.1972 година в град Кресна, област Благоевград, живее в град Кресна, област Благоевград, ул.„Вардар“ № 35, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Свидетелката Т. Е. Г. и подсъдимият В. С. К. имали сключен граждански брак, от който имат родени две деца – В. В. К. /родена на 14.01.2015 година/ и Еманоела В.ова К.а /родена на 13.06.2017 година/.

По силата на съдебно решение, постановено по гражданско дело № 7850/2021 година по описа на Районен съд–Плевен, влязло в сила на 20.05.2022 година, бракът между двамата съпрузи бил прекратен, като родителските права върху родените от брака им деца – Василена и Еманоела, били предоставени за упражняване на майката – свидетелката Т. Г., а подсъдимият К. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 177.50 лева за всяко едно от децата.

Оттогава – месец май 2022 година, до месец април 2023 година, включително, подсъдимият К., без да е налице уважителна причина, не заплатил дължимата издръжка за децата си. Задължението му за този период 3 било общо в размер на 12 /дванадесет/ месечни вноски, всяка на стойност 177.50 лева, за детето В. В. К. и 12 /дванадесет/ месечни вноски, всяка на стойност 177.50 лева, за детето Е. В. К. или всичко на обща стойност 4 260.00 лева.

През инкриминирания период свидетелката Т. Г. и децата й – В. К. и Е.

К., живеели в град Плевен.

Във връзка с неплащането на издръжката свидетелката Т. Е. Г. подала жалба в Районна прокуратура – град Плевен, въз основа на която било образувано и проведено досъдебно производство № ЗМ 195/2023 година по описа на Първо РУ – град Плевен, пр.пр.№ 525/2023 година по описа на РППлевен. В хода на същото са разпитани свидетели и са събрани писмени доказателства. С Постановление от 28.04.2023 година, предявено на 9.05.2023 година, в качеството на обвиняем е привлечено лицето В. С. К., с ЕГН **********.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, тоест, до гореизложените фактически констатации.

Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е обоснован, последователен и всеобхватен. Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. При анализ и проверка на всички доказателства и доказателствени средства, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, се установява, че въпросните обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и 4 обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно фактите.

В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите си относно фактите, респективно, приел е за установена изложената фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелката Т. Г., а също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че с извършеното деяние подсъдимият В. С. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на кръга от лица, посочени в нормата, да е дължима по силата на влязло в сила решение по гражданско дело, същата да не е платена за период не по-малко от два месеца, като изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, изразяващо се в пълно или частично неплащане на дължимото.

От доказателствената маса е видно, че посочените елементи от състава на престъплението са установени по безспорен и несъмнен начин по делото.

На първо място, по силата на Решение № 625/3.05.2022 година, постановено по гр.д. №7850/2021 година по описа на Районен съд – Плевен, подсъдимият В. К. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на своите низходящи – малолетните си деца В. К. и Е. К., в размер на 177.50 лева, за всяко едно от тях. Този съдебен акт е доведен до знанието на подсъдимия, като това обстоятелство не е оспорено по делото, а напротив – потвърдено е лично от подсъдимия. Следователно, авторът на неправомерното деяние е имал изградена у себе си представа за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и въпреки това същият не е изплащал дължимите суми, въпреки угрозата от наказателна отговорност, която следва от това негово неизпълнение.

На следващо място, по делото е установен и периодът, в който В. К. не е 5 изпълнил задължението си – от май месец 2022 година /след влизане в сила на съдебния акт по гражданското дело/ до месец април 2023 година, включително /месецът, предхождаш подвеждането на подсъдимия под наказателна отговорност/. Тоест, общо 12 /дванадесет/ на брой са неплатените месечни издръжки.

Поради това, настоящата инстанция приема за правилни мотивите и изводите на контролирания съд относно наличието на обективния елемент от състава на престъплението, за което на подсъдимия К. е повдигнато обвинение.

Следва да се отбележи, че са правилни и доводите на районния съд относно двете суми – 500 лева и 150 лева, които подсъдимият В. К. е заплатил в хода на провелото се първоинстанционно производство, за което действие свидетелстват показанията на Г., депозирани пред районния съд. Както контролираният съд е посочил в мотивите си, тъй като въпросното плащане не е конкретизирано като плащане за издръжка, същото се възприема като предоставяне на парични средства за други нужди. Тоест, не може да се приеме, че с предоставянето на сумата в общ размер на 650 лева подсъдимият е покрил част от задължението си. Това съждение се споделя и от настоящата инстанция.

От правна страна, първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице и субективният признак на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

Посредством доказателствената съвкупност по делото, в процесния случай е доказан и този елемент от престъпния състав на противоправното деяние. Правилно съдът е преценил, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му, като чрез бездействието си по повод задължението си за заплащане на издръжка на двете си непълнолетни деца същият е искал настъпването на последните – неполучаване на дължимата ежемесечна парична издръжка от низходящите му. Същото се потвърждава изцяло от поведението на подсъдимия К..