Определение № 1847 от 18.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1847 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Т. Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Т. Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против разпореждане № 6314/30.05.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 3793/2025г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК (счетоводно извлечение от банка) срещу длъжника Т. Г. Г., ЕГН: ********** от ****** за следните суми: 2 479,35 лева, представляващи част от главницата по договор за потребителски кредит № 7053647053/ 04.10.2024г. – за застрахователни премии; 1 424,61 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024г. до 05.05.2025г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит № 7053647053/04.10.2024г.; 72,55 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане върху главницата по договора за периода от 05.12.2024г. до 15.05.2025г. и разноски в размер на 202,47 лева.

Частният жалбоподател оспорва изводите на районния съд и твърди, че застраховката, която длъжникът е сключил, не е задължително условие за отпускане на кредита. Дружеството – жалбоподател твърди, че договорната лихва и обезщетението за забава се дължат по реда и размера, уговорен между страните в договора за кредит. Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за изпълнение за процесните суми.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 22.05.2025г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника Т. Г. Г. за следните суми:

7 170,18 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 7053647053/04.10.2024г. съгласно извлечение от счетоводни книги от 15.05.2025г.;

1 424,61 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024г. до 05.05.2025г., начислена върху главницата по договора за потребителски кредит;

72,55 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 05.12.2024г. до 1

15.05.2025г. законна лихва върху главницата и

323,35 лева – съдебни разноски, от които 173,35 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Със заповед № 1748/30.05.2025г., Районен съд – Бургас разпорежда на длъжника Т. Г.

Г. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 4 690,83 лева, представляващи главница, дължима по договор за потребителски кредит № 7053647053/ 04.10.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2025г. до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 120,88 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 6314/30.05.2025г., Районен съд – Бургас отхвърля заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за следните суми: 2 479,35 лева, представляващи част от главницата по договор за потребителски кредит № 7053647053/ 04.10.2024г. – за застрахователни премии; 1 424,61 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024г. до 05.05.2025г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит № 7053647053/04.10.2024г.; 72,55 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане върху главницата по договора за периода от 05.12.2024г. до 15.05.2025г. и разноски в размер на 202,47 лева.

За да постанови това разпореждане, съдът изследва съотношението между дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск и приема, че застрахователната сума не е включена в годишния процент на разходите. Съдът подчертава, че в конкретния случай е уговорена застрахователна премия в размер на 2 231,52 лева при размер на кредита от 5 000 лева. Застраховката е сключена и в полза на кредитора, като представляващ застрахователя – срещу получаване на комисионна, което допълнително обосновава извод, че тя е условие, наложено от банката, а не е избрана свободно от потребителя.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл.3, б. „и“ от Директивата, „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2.

В чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит е разписана възможността на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с 2 договора за потребителски кредит. В алинея втора е въведена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Алинея четвърта предписва видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

Според чл.19, ал.1 и ал.3 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Според чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от закона. Последицата от тази недействителност е разписана в чл.23 – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай е безспорно установено, че главницата по договора за потребителски кредит е в размер на 5 000 лева, годишния лихвен % е 41,12 %, а ГПР е в размер на 49,72 %. При сключването на договора за потребителски кредит, длъжникът е сключил договор за застраховка, за която дължи еднократна сума в размер на 2 231,52 лева.

Едновременно с това, в договора за кредит е посочено, че общата дължима сума от длъжника е в размер на 14 840,30 лева. Уговорените в договора за застраховка премии представляват част от „общите разходи по кредита на потребителя“, а оттам и на „годишния процент на разходите“ според решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, тъй като закупуването им се явява задължително за получаването на кредита. Дори да се приеме за основателно възражението на заявителя – частен жалбоподател, че кредитополучателят не е бил длъжен да сключи тези договори, то същите представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Според § 55 от решение СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В § 56 от решението е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и на чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница. В конкретния случай, отпуснатият кредит е в размер на 5 000 лева, а допълнителните услуги са на стойност 2 231,52 лева. С включването на тази сума в годишния процент на разходите, последният надвишава размера, посочен в договора. Непосочването или неточното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит (според решението по дело С – 714/22) е основание за недействителност на договора, което има за последица връщане на чистата стойност на 3 кредита – чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Изложеното дотук, обоснова извод, че договорът за потребителски кредит не съответства на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК. След като договорът е недействителен на посочените основания, приложение следва да намери разпоредбата на 23 от ЗПК, според която в този случай кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихвите и другите разходи. Законната лихва е дължима на основание чл.86 от ЗЗД и правилно е присъдена, считано от датата на подаване на заявлението, от която дата длъжникът следва да се счита поканен.

По изложените съображения, частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното разпореждане в обжалваната част.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6314/30.05.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 3793/2025г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК (счетоводно извлечение от банка) срещу длъжника Т. Г. Г., ЕГН: ********** от ****** за следните суми: 2 479,35 лева, представляващи част от главницата по договор за потребителски кредит № 7053647053/ 04.10.2024г. – за застрахователни премии; 1 424,61 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.12.2024г. до 05.05.2025г., начислена върху главницата по договор за потребителски кредит № 7053647053/04.10.2024г.; 72,55 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане върху главницата по договора за периода от 05.12.2024г. до 15.05.2025г. и разноски в размер на 202,47 лева.