Решение № 2008 от 07.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2008 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110200047 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № КПК - НП - 131/26.08.2025 г., издадено от за председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) на основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) на Ж. Р. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева.

Недоволна от наказателното постановление е останалa жалбоподателят Ж. Р. П., която го атакува чрез упълномощен представител – адв. Б., със срочно подадена жалба с искане за отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че наказателното постановление е неправилно, постановено в противоречие с чл. 6, ал. 1, т. 1-52 от ЗПК, в редакцията към датата на извършване на нарушението, който лимитативно определя кои лица са считат за такива, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, като се акцентира, че въззивникът няма качеството на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на т. 50 от посочената разпоредба. Сочи се, че дружеството „************“ ЕООД не е 1 държавно предприятие, не е създадено със специален закон, нито е създадено по ЗПП, а по търговския закон, респективно същото е публично предприятие, но не е държавно такова. Навежда се в този смисъл, че Ж. П. е управител на дружеството „************“ ЕООД, ЕИК **********, на което дружество безспорно собственик на капитала е друго търговско дружество УМБАЛ „*****“ ЕАД, ЕИК **********, но фактът, че собственик на капитала е еднолично акционерно дружеството със собственик държавата, не прави дружеството „************“ ЕООД държавно предприятие, поради което и изводите на административнонаказващия орган се считат за неправилни. По горепосочените аргументи се приема, че субектът на процесното наказателно постановление не е задължен по ЗПК и по тази причина издаденият акт е незаконосъобразен и недопустимо е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба от адв.Б. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт, депозираната жалба се поддържа изцяло по изложените в нея съображения. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.М., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, от санкционираното физическо лице и при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.12.2025 г., а жалбата е подадена на 19.12.2025 2 г.), поради което следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към 2024 г. жалбоподателят Ж. Р. П., ЕГН ********** заемала длъжността управител на „************“ ЕООД, ЕИК **********.

В срок до 15.05.2025 г. жалбоподателят Ж. Р. П., в качеството си на управител на „************“ ЕООД, не подала декларация за имущество и интереси за предходната 2024 г. пред Комисията за противодействие на корупцията.

На 06.06.2025 г. свидетелят М., заемаща към датата на извършване на проверката длъжност „главен инспектор“ в дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие на корупцията, извършила проверка в дирекция "Публичен регистър" на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за противодействие на корупцията да подават ежегодни декларации относно придобитото имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи в страната и чужбина по чл. 51, ал. 1, т. 1 - 12 от ЗПК през предходната календарна година в срок до 15 май на текущата година. При извършената проверка свидетелят М. установила, че въззивникът Ж. Р. П. не е подала в срок до 15.05.2025 г. ежегодна декларация за имущество и интереси за предходната 2024 г.

Предвид горното до жалбоподателя Ж. Р. П. била изпратена покана изх.

№ КПК-5444/06.06.2025 г. да се яви лично на 20.06.2025 г. в 13:30 часа в дирекция "Публичен регистър" на Комисията за противодействие на корупцията за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение.

На 16.06.2025 г. свидетелят М. провела телефонен разговор с жалбоподателя Ж. Р. П., в който я уведомила за причините за изпращане на покана изх. № КПК-5444/06.06.2025 г., както и за възможността АУАН да бъде съставен в нейно отсъствие на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят П. посочила, че не е получила покана изх. № КПК-544/06.06.2025 г., но изявила желание актът да бъде съставен в нейно отсъствие на датата, на която 3 е поканена – 20.06.2025 г. и да й бъде изпратен за връчване чрез органите на общинската администрация в гр. Варна. За проведения разговор свидетелят М. съставила констативен протокол № КПК-5444-1/17.06.2025 г., който бил подписан както от Т. – М., така и от З. И. С. – ст. инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, който присъствал по време на провеждане на разговора.

На 20.06.2025 г. в отсъствие на жалбоподателя Ж. Р. П. на основание чл.

40, ал. 2 ЗАНН и в присъствието на двама свидетели, свидетелят М. съставила АУАН № КПК-АУАН-ПР-464/20.06.2025 г., с който повдигнала против въззивника Ж. Р. П. административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

С писмо изх. № КПК-5445-2/23.06.2025 г. съставеният АУАН бил изпратен за връчване на въззивника Ж. Р. П. чрез общинската администрация по местоживеене и й бил връчен на 21.07.2025 г. лично и срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН № КПК-АУАН-ПР-464/20.06.2025 г. на 26.08.2025 г. А. С. – за председател на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) издал обжалваното наказателно постановление № КПК НП - 131/26.08.2025 г., с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията (ЗПК) наложил на Ж. Р. П. административно наказание "глоба" в размер на 1600,00 (хиляда и шестстотин) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител М..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, 4 от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля М. Т. – М. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание.

Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗПК (отм.) актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на Комисията за противодействие на корупцията длъжностни лица. Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № КПК - РД - 06-159/15.05.2025 г., с която А. С., действащ „за“ председател на КПК оправомощава свидетеля М. да съставя актове за установени административни нарушения. Наказателното постановление е издадено от А. С., който с решение на 44-то Народно събрание от 26.04.2018 г. е избран за заместник – председател на КПКОНПИ.

С решение, прието от 47-мо Народно събрание на 02.02.2022 г., предсрочно е прекратено правоотношението на Сотир Цацаров като председател на 5

КПКОНПИ, считано от 01.03.2022 г. Липсват данни след 01.03.2022 г. да е избран нов председател на КПК, нито пък да е бил определен временно изпълняващ длъжността председател на КПК.

Предвид предсрочното прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ, е налице хипотеза на заместване от заместник – председателя, каквито правомощия са му предоставени съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 3 ЗПКОНПИ (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ и на нейната администрация. "Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, прекратено предсрочно правоотношение на председателя на КПКОНПИ и липсата на изричен акт на Народното събрание, с който е избран председател или временно изпълняващ длъжността такъв, правомощията на председател на КПКОНПИ, следва да се изпълняват именно от заместник - председателя, тъй като изрично в закона е предвидено правомощие да го замества в негово отсъствие. Следва да се отбележи, че необходимост от заместване е налице, не само когато титулярът отсъства временно по различни обективни причини, но и в период, когато председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или временно изпълняващ тази длъжност. Следователно по силата на закона, без да е необходимо изрично овластяване, при отсъствие председателят на КПКОНПИ се представлява от нейният заместник - председател" (така Решение № 9559 от 11.10.2023 г. по адм. дело № 4743/2023 г. на ВАС).