Решение № 3147 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3147 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330115761 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Й. П., ЕГН: ********** против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 98, 31 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по сключения между страните Договор за паричен заем №* г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозирано на исковата молба в съда 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 999, 77 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за неустойка по сключения между страните Договор за паричен заем №* г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозирано на исковата молба в съда - 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане /размерът на исковете е увеличен в съдебно заседание от 07.05.2025г.

Предявени са от страна на "Сити Кеш" ООД в условията на евентуалност насрещни осъдителени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника Р.

П., която е ищца по първоначално предявения иск да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 56 лева, представляваща незаплатена част от главница в размер на 1200 лева по сключения между страните Договор за паричен заем №* г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова 1 молба – 08.11.2024г. до окончателното плащане и евентуално да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 56 лева - представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № * г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 08.11.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът по първоначалния иск твърди, че между страните бил сключен процесния договор за кредит, по силата на който му били предоставени в заем сумата от 1200 лева. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора същият следвало да бъде обезпечен по един от предвидените в договора начини, като при непредставяне на обезпечение ищцата дължала неустойка за непредставяне на обезпечение. Твърди се, че тази клауза е недействителна доколкото неустойка е излязла извън присъщите си функции, недействителна била и клаузата за възнаградителна лихва, доколкото същата била уговорена в противоречие с добрите нрави.

В законоустановения срок по чл.131 е постъпил писмен отговор на исковата молба на ответника, с който се оспорва като неоснователен иска.

Ищецът по насрещния иск не оспорва сключването на договора за потребителски кредит между страните. В насрещната исковата молба се твърди, че сумата за главница не е била заплатена от страна на ответницата П., поради което предявява и насрещния иск.

Ответницата по насрещния иск е депозирала писмен отговор на насрещната искова молба, в който поддържа становище за неоснователност на насрещния иск. Твърди плащане на процесната сума в полза на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Между страните по делото не е спорен фактът на сключване на процесния Договор за паричен заем №* г., както и неговите параметри.

Съгласно чл. 11 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен, като в случай на непредставявне на обезпечение, ищецът дължал заплащането на неустойка в размер на 1079, 90 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Изискванията, които чл. 11 от Договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че 2 последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в съответния размер, за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поръчител, който да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56, 71 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 1424,10 лв. В тази величина, обаче, не е включена дължимата по чл.

11 от Договора „неустойка” в размер от 1079, 90 лева. Тоест, налице е и пълно 3 разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

В настоящия случай, видно от представения по делото договор за кредит, чистата стойност на кредита /главницата/ възлиза в размер на 1200 лева. От приетото по делото заключение на вещото лице К. по ССчЕ, което съдът кредитира, се установява, че ищцата Р. П. е заплатила по кредита сумата от общо 1144 лева. Т.е. установява се, че заплатената от ищцата сума не е достатъчна да покрие главницата по кредита, поради което предявените главни осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ще се отхвърлят като неоснователни.

Действително, съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът е този, който определя предмета на спора и вида на търсената защита.

Вярно е, че в настоящия случай се търси връщане на недължимо платените суми по клаузите за неустойка и възнаградителна лихва, но съдът достигна до извод за нищожност на целия договор за потребителски кредит, което обосновава приложението на чл. 23 ЗПК. Кредиторът винаги има право да получи главницата по кредита, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Противното би означавало неоснователно обогатяване на ищцата, която не е заплатила изцяло дължимата главница, а ще получи неследваща се парична престация. Ето защо, главните искове са неоснователни.

По предявените насрещни искове:

Както вече се посочи, годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за 4 потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав прие, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, поради и което и на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита. При това положение, предявеният главен насрещен осъдителен иск на договорно основание няма как да се уважи и ще се пристъпи към разглеждане на евентуалния иск с правно основание чл. 23 ЗПК /разновидност на иска за неоснователно обогатяване/.

Установи се от заключението по ССчЕ, че ответницата по насрещния иск е заплатила сумата от 1144 лева при главница 1200 лева. Ето защо, сумата от 56 лева е дължима от ответницата в полза на насрещния ищец, поради което предявеният в условията на евентуалност насрещен осъдителен иск за чистата стойност ще се уважи като основателен, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба – 08.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът по насрещния иск, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат на 1010 лева.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c437b6c-7126-42e3-a692-76f61076cc72