Решение № 997 от 11.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Д., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230101032 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с.

Д., ул. „***“ № 3 срещу Ж. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „****“ № 7, с която се иска упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Ж.в Л., ЕГН ********** да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето на детето бъде при нея на адрес: гр. Д., ул. „***“ № **, вх. Б, ет. 2, ап. 5.

Иска Ж. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „****“ № 7 да бъде осъден да заплаща на детето Д. Ж.в Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител – Т. Д. Д., ЕГН **********, месечна издръжка от 1000, 00 лева, до десето число на месеца, считано от подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Предлага режим на лични отношения с бащата.

В исковата молба се твърди, че по време на съвместното съжителство между страните се е родил синът им Д. Ж.в Л.. Сочи се, че тримата са живеели заедно в дома на родителите на ответника в гр. К.. Подчертава се, че в този период майката и бабата на ответника са налагали мнението си по различни въпроси – за готвене, пране, излизане, възпитанието и грижите за детето.

Изразили съмнение също, че ищцата има връзка с друг мъж. Настоява се, че Т.

Д. е споделяла многократно притесненията си с ответника, но той не взимал отношение.

1

Вследствие на критиките от семейството на ответника, отношенията между страните се влошили. Връзката им напълно се е прекъснала след месец април 2024 г., когато ответникът започнал работа като международен шофьор.

При така стеклите се обстоятелства, през месец ноември 2024 г., ищцата се е прибрала с детето в гр. Д., където живеят под наем на адрес: ул. „***“ № **, вх. Б, ет. 2, ап. 5.

Излагат се твърдения, че страните не поддържат контакт. От раздялата им ответникът е виждал детето веднъж. Два пъти е изпращал по 500 лева за издръжка. Сочи се, че Т. Д. е подпомагана в отглеждането на детето от майка си.

С исковата молба се заявява, че нуждите на детето са обичайни за възрастта му. Акцентира се на обстоятелството, че ищцата не е трудово ангажирана, докато бащата получава висока заплата като международен шофьор.

В съдебно заседание се явява лично. Представлява се от адвокат Ф.

Ш., която поддържа исковата молба.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника.

Последният оспорва единствено размера на претендираната издръжка. Счита, че претенцията е основателна до размера на сумата от 400, 00 лева. Заявява, че необходимата издръжка на детето възлиза на 700, 00 лева, като 300, 00 лева следва да се поемат от майката. В тази връзка желае да бъде взето предвид, че погасява кредит с месечна вноска от 700 лева, погасява лизингови вноски от 710, 34 лева и няма собствено жилище.

Ответникът се явява лично пред съда и с процесуалния си представител – адвокат В. Х.. Последната пледира за присъждане на издръжка в размер от 500, 00 лева.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане на л. 8 от делото се установява, че детето Д. Ж.в Л., ЕГН ********** произхожда от родители – Т.

Д. и Ж. Л..

Установява се, че бащата работи по трудово правоотношение при „Еди Стобарт Лоджистикс Германия“ ООД, като „международен шофьор“.

Получава трудово възнаграждение в размер на 12, 41 евро на час (трудов договор от 05.04.2024 г. на л. 79 от делото). В тази връзка като писмено доказателство е прието удостоверение за възнаграждение (л. 102), от което е видно, че в периода от месец септември 2024 г. до месец август 2025 г. е получавал трудово възнаграждение в размер от 568, 53 евро до 1963, 74 евро.

По делото е представен погасителен план, от който е видно, че Ж. Л. е задължен да заплаща месечна лизингова вноска от 612, 82 лева за периода от 15.08.2024 г. до 15.07.2029 г. (л. 54).

2

Ищцата работи като „служител, обслужващ магазин“ по трудово правоотношение с „Кауфланд България“ ЕООД, видно от трудов договор от 01.08.2025 г. на л. 74 до 78. Получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1400, 00 лева. Представено е удостоверение от Националния осигурителен институт № 24-00246685/18.06.2025 г., от което се извежда, че майката е получавала обезщетение по чл. 50 и ** от КСО в размер от 1077, 00 лева до 444, 29 лева за периода от месец ноември 2024 г. до месец май 2025 г.

(л. 72).

Т. Д. е сключила договор за наем на недвижим имот с В.А. на 29.11.2024 г. (л. 9). Последният е предоставил за ползване недвижим имот – самостоятелен обект, находящ се в гр. Д., ул. „***“ № **, вх. Б, ет. 2, ап. 5.

Ищцата се е задължила да плаща месечен наем от 500, 00 лева.

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143 том III рег. № 3758 дело № 457/22.06.2023 г. на нотариус Е.Щ., ищцата е придобила недвижим имот, находящ се в с. А., Област Я., ул. „****“ № 18. Д., ул. „***“ № 28, вх. А, ет. 2 – застроено и незастроено дворно място, съставляващо поземлен имот № 287 с площ от 1460 кв.м., за който е отреден УПИ XI – 287, разположен в кв. 47 по плана на с. А., ведно с построените в дворното място жилищна сграда с площ от 43, 00 кв.м., второстепенна постройка с площ от 68, 00 кв.м., второстепенна постройка с площ от 9, 00 кв.м., жилищна сграда с площ от 16, 00 кв.м., второстепенна постройка с площ от 24, 00 кв.м., ведно с всички направени подобрения, приращения и трайни насаждения в имота (л. 11).

Представен е социален доклад, в който отразено, че Т. Д. отглежда сина си сама в жилище на адрес: гр. Д., ул. „***“ № **, вх. Б, ет. 2, ап. 5 .

Ищцата е обяснила, че в отглеждането на детето получава подкрепа от родителите си. Социалният работник е констатирал, че жилището, в което живее Т. Д., разполага с необходимите условия за отглеждане на детето.

Последната е споделила, че разходите на детето за облекло, храна, козметика и медикаменти възлизат месечно на 660, 00 лева.

При изслушването си Т. Д. разказа, че с ответника са се разделили през месец ноември 2024 г. Обясни, че ответникът работи като международен шофьор и прекарва в Република България около 20 дни на тримесечие. Пред съда сподели, че месечните разходи за детето възлизат на 1700, 00 лева.

Отделно плаща и наем от 500, 00 лева.

При изслушването си Ж. Л. заяви, че работи като международен шофьор. Счита, че отсъствието му от дома е станало причина за раздялата с ищцата. Уточни, че три месеца работи и един почива. Пред съда обясни, че не е съгласен с размера на претендираната издръжка от ищцата. Не се противопоставя на останалите искания. Настоява, че няма възможност да плаща по-голяма издръжка от 500, 00 лева.

Свидетелите Д. Д. и А. Д. заявиха пред съда, че ищцата се грижи сама за детето Д. Ж.в Л.. Последната им е споделяла, че не стигат средствата за 3 отглеждане на детето.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират както помежду си, така и с останалата част от доказателствения материал по делото.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадена е молба по чл. 127, ал. 2 от СК от СК.

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Втората алинея на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Характерно за този вид решения е, че при определени обстоятелства постановеният правен резултат може да бъде променян.

В настоящото производство водещ за съда е „интересът на детето“.

Легалната дефиниция на това понятие е дадена в ДР на пар. 1, т. 5 от ЗЗДт.

Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.

Съвкупната преценка на всички доказателства по делото налагат извода, че интересът на детето изисква то да бъде отглеждано от неговата майка – Т. Д. и местоживеенето му да бъде при нея. Установи се, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за възпитанието на малолетното дете. От изслушването на майката и от доказателствата по делото стана ясно, че Т. Д. полага усилия да задоволява потребностите на Д.. От социалния доклад се установи, че детето се отглежда в добри битови условия и се чувства спокойно при ищцата. От друга страна, ответникът не желае да упражнява родителските права по отношение на детето. Тези обстоятелства сами по себе си отхвърлят възможността родителските права да бъдат предоставени на бащата.

Затова съдът счита, че съществуващото положение трябва да бъде съхранено и родителските права по отношение на детето Д. Ж.в Л. да продължат да се осъществяват от Т. Д., като местоживеенето му бъде при нея 4 на адрес: на адрес: гр. Д., ул. „***“ № **, вх. Б, ет. 2, ап. 5.

Бащата изрази пълно съгласие с предложения от ищцата режим на лични отношения. Поради тази причина съдът следва да се съобрази с волята на страните, но при съблюдаване интереса на детето. За всяко дете е важна връзката както с двамата родители, така и със семействата на двамата родители. Непосредственият контакт с двамата родители и с прародителите в по-голяма степен способства за пълноценното формиране на добродетели у детето и изграждането му като личност.

Подобен резултат би могъл да бъде постигнат при по-разширен режим на лични контакти между бащата и детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10, 00 часа до 18, 00 часа, в присъствието на майката; всяка четна година от 10, 00 часа на 24.12 до 16, 00 часа на 26.12, с преспиване в дома на бащата; всяка нечетна година от 10, 00 часа на 31.12 до 16, 00 часа на 02.01, с преспиване в дома на бащата; през великденски празници (официални почивни дни) всяка нечетна година от 10, 00 часа на Разпети Петък до 18, 00 часа в неделя (Великден), с преспиване в дома на бащата; двадесет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване в дома на бащата; бащата има право да присъства на празненства, организирани от майката по случай рождения ден на детето, като в този ден по време на празненството детето ще бъде с двамата си родители, независимо какъв ден се пада.

Предявени е и иск с правно основание по чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на Ж. Л. да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер от 1000, 00 лева.

Искът има за предмет вземането на ненавършилото пълнолетие дете за издръжка, дължима от родителя му. Задължението на дължащия издръжка е законоустановено и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.

При определяне размера на издръжката съдът се ръководи от податните възможности на дължащия издръжка и от нуждите на детето.

Съдът следва да държи сметка за обикновените условия на неговия живот, като взема предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни. В този смисъл е и Решение № 9 от 29.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 4657/2013г., IV г.о., ГК.