Определение № 327 от 03.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Бургас, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600855 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на Ж. М. Ж. ЕГН ********** от с. П., община Р., област Б., чрез упълномощения му повереник адв. Н. Д. от АК-Шумен, против Определение № 1327 от 07.07.2022г., постановено по НЧД № 2388/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Бургас от 31.05.2022 г. за прекратяване на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, на наказателно производство по Досъдебно производство № 3388 ЗМ- 423/2021г. по описа на V РУ на МВР-Бургас, Пор. № 2011/2021г. по описа на същата прокуратура, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.

Въззивната частна жалба представлява пълен препис на жалбата, подадена до районния съд, и съдържа идентични оплаквания за непълнота на разследването, непълен и едностранчив анализ на събраните доказателствени материали, предоверяване от страна на прокурора само на показанията на виновния водач Х. Д. и на заключенията на автотехническата експертиза, и подценяване на показанията на пострадалия Ж.. Настоява се, че по делото не е обсъден и не е решен въпросът за видимостта и предотвратимостта на удара от водача Д., не е установено дали скоростта на движение на управлявания от нея автомобил е била съобразена с конкретните пътни условия, и в частност с ограничената видимост в този пътен участък, който факт бил известен на Д., липсвали и доказателства дали Д. била с отклонено внимание, и ако да – дали това съставлявало нарушение на ЗДвП. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно определение и потвърденото с него прекратително прокурорско постановление, и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона по посочените по-горе неизяснени въпроси.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, 1 срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХ II от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект – физическо лице, конституирано като пострадал от разследваното в досъдебното производство престъпление, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

След преглед на всички налични по делото доказателства и доказателствени средства, в границите на съдебния контрол, очертани в разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, настоящият въззивен състав констатира, че първоинстанционният съд е осъществил надлежно и добросъвестно пълна проверка на обоснованосттта и законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, в резултат на която е достигнал до убедителни и съответстващи на закона и съдебната практика фактически и правни изводи. Изведената от прокурора фактическа обстановка, споделена и от районния съд, се възприема за безспорно доказана и от настоящата инстанция, и се свежда накратко до следното:

Жалбоподателят Ж. Ж. работел като водач на автобус. Около 07.30 часа на 02.09.2021 г. в гр. Бургас Ж. управлявал автобус марка „*******“ рег. № *******, в който превозвал около 40 души. Движел се по път I-9, в посока към кв. „Сарафово“, в дясната пътна лента, с ширина 4 метра. Въпреки ранния час, движението в тази посока било интензивно.

Достигайки до км 233 по посочения път, управляваният от жалбоподателя автобус се повредил. Ж. спрял превозното средство вдясно, отчасти в обхвата, и отчасти извън границите на пътното платно. Мястото, където бил спрян автобусът, попадало в сенчест участък от пътя. Ж. слязъл от автобуса, придвижил се зад него и поставил светлоотразителен триъгълник на пътното платно. Не след дълго триъгълникът бил ударен от преминаващ автомобил, като почти веднага и втори автомобил, движещ се по същия път в същата посока, преминал през светлоотразителния триъгълник, без да спре. Жалбоподателят Ж. поставил друг светлоотразителен триъгълник, който бил прегазен от л. а. „********“ рег. № ********, управляван от свид. В. Г. След удара свид. Г. спрял автомобила, слязъл и дал на пострадалия Ж. своя светлоотразителен триъгълник, като го предупредил, че липсва видимост към него и спрелия автобус, както и че трябва да облече светлоотразителна жилетка. Жалбоподателят се оплакал, че това е третия триъгълник, който му чупят, и съобщил на свид. Г., че управлявания то него автобус е аварирал и не могъл да стигне до отбивката. Докато свид. Г. изчаквал интензивното движение, за да се включил в лявата пътна лента, пострадалият, без да облече светлоотразителна жилетка, тръгнал отново по дясната лента на платното за движение, за да постави дадения му от Г. светлоотразителен триъгълник.

По това време в дясната лента за движение към кв. „Сарафово“ свид. Х. Д. управлявала товарен автомобил марка „*******“, модел „*****“, с рег. № ******.

Приближавайки мястото, където бил спрян автобусът на пострадалия, свид. Д. забелязала, че движещите се в същата посока по лявата пътна лента автомобили започнали да намаляват скоростта. Макар да не видяла каква е причината за това, Д. също намалила скоростта си на движение до около 55 км/ч и включила аварийните светлини на автомобила, за да сигнализира движещите се след нея автомобили. В този момент слънцето се намирало ниско над хоризонта и заслепявало свид. Д.. При навлизане от силно осветено пътен участък към сенчест район, Д. видяла на пътя пред себе си пострадалия Ж., който бил приведен и държал в ръка светлоотразителен триъгълник. Свидетелката предприела незабавни действия за спиране чрез аварийно 2 задействане на спирачната система на автомобила, вследствие на което скоростта намаляла до 43 км/ч, но въпреки това последвал удар между т.а. „*********“ и Ж. Ж..

При удара тялото на пострадалия се възкачило върху предния капак на автомобила и при окончателното му спиране, на 10.05 метра след мястото на удара, паднало на пътното платно пред автомобила.

Свид. Г. не видял, но чул шума от удара, поради което незабавно се отправил към местопроизшествието и подал сигнал на ЕЕН 112 за настъпилия инцидент, след което се заел да регулира движението чрез отклоняването му в лявата пътна лента.

Пристигналият специализиран автомобил на ЦСМП откарал пострадалия Ж. в УМБАЛ-Бургас АД, където претърпял оперативно лечение на левия крак Съгласно заключението на извършената Съдебномедицинска експертиза № 500/ 2021г., в резултат на удара жалбоподателят Ж. получил фактура на латералния кондил на лява тибия (голям пищял) и вътреставно такова, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, както и лезия на повърхностната и дълбоката част на медиалната колатерална връзка, водеща до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

В досъдебното производство е назначена и изготвена автотехническа експертиза. Съгласно заключението, преди сблъсъка скоростта на движение на товарния автомобил, управляван от свид. Д., е била 55 км/ч, с опасна зона за спиране от 33.85 метра, при конкретните пътни условия и скорост на движение. Водачът Д. е имала техническа възможност да забележи засенчената зона от разстояние 50-60 метра, но не и обектите, попадащи в обхвата на сянката, поради което тя е възприела опасността от възникването на пътнотранспортно произшествие твърде късно и не е успяла да спре преди мястото на удара. Свидетелката Х. Д. е възприела пострадалия Ж. като опасност за движението, когато се е намирала на 24.25 метра от мястото на удара.

Ударът е могъл да бъде избегнат от Д., ако скоростта на движение на товарния автомобил не е надвишавала стойност от 43.52 км/ч. Самият пострадал Ж. също имал техническа възможност да възприеме приближаващия към него автомобил от разстояние 60-70 метра, а автомобилът окончателно преустановил движението на 10.5 метра след мястото на удара. Като причина за възникване на пътнотранспортното произшествие е идентифицирано поведението на жалбоподателя Ж., който се движел по средата на пътната лента, а не по банкета на пътя, и без да е поставил светлоотразителна жилетка. По отношение на свид. Д.а експертизата е дала заключение, че е следвало да съобрази скоростта с предстоящо навлизане в засенчен участък от пътя така, че при поява на опасност да може да спре безопасно в рамките на своята видимост.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва и от жалбоподателя, районният съд споделил извода на прокурора, че макар да са налице част от обективните елементи на престъпния състав по чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК - причинена на Ж. средна телесна повреда при управление на моторно превозно средство и възникнало пътнотранспортно произшествие, такова престъпление в случая не е осъществено, тъй като поведението на свид. Х. Д. представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Тези заключения на районния съд се възприемат в пълна степен и от настоящата инстанция, тъй като са резултат на старателна, прецизна и обективна преценка на законосъобразността и обосноваността на прокурорското постановление в контекста на събраните доказателства, при съблюдаване на принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.

3

В обстоятелствената част на оспореното определение е налице детайлен и логически издържан анализ на събраните гласни и писмени доказателства, както и заключенията на изготвените експертизи. Обосновано показанията на свидетелите А.

Р., П. М., Х. Д., В. Г., Д. В. и пострадалия Ж. Ж., са приети за достоверни и кредитирани изцяло като последователни, логични и взаимно допълващи се, и най-вече обективни и добросъвестни. Те са надлежно съпоставени с изводите от извършените химическа, съдебномедицинска и автотехническа експертизи, чиито заключения са изготвени от квалифицирани вещи лица, поставените им въпроси са получили научно обосновани и съобразени с доказателствата отговори, които са ясни, еднозначни и категорични, и не пораждат съмнения за тяхната правилност. Съвкупният анализ на цялата доказателствена маса има за резултат достигането от страна на прокурора, а впоследствие и от първоинстанционния съд, до фактически верни и надлежно мотивирани правни изводи за липса на осъществено от свид. Д транспортно престъпление.

Процесният участък от път I-9, в посока от гр.Бургас към кв. „Сарафово“ е с регламентиран скоростен режим с ограничение до 80 км/ час, указано с пътни знаци В26. Произшествието е настъпило на 02.09.2021г., около 07.30 часа, в който момент слънцето, изгряло в гр.Бургас в интервала 06.45-06.50 часа, се е намирало ниско над хоризонта. Тъй като посоката на пътя към кв. „Сарафово“ в обсъждания участък е на изток, със леко отклонение на север, в този момент слънцето е светело фронтално в предното обзорно стъкло на автомобилите, движещи се в този пътен участък, а крайпътната растителност вдясно от пътното платно е причинявала засенчване на част от пътното платно в тази част от пътя. За наличието на слънчево заслепяване при движение в района на произшествието около 07.30 часа на процесната дата ясно съобщават свидетелите Г., Д. и Б., а засенчването на значителна част от дясната пътна лента от разположените вдясно от пътното платно дървета и храсти е очевидно на приложените към протокола за оглед на местопроизшествие фотоснимки (л.13,14 от досъдебното производство). При тези безспорни факти прокурорът се е постарал да изследва цялостно и обективно поведението на свид. Д. като водач на МПС, като констатирал, че скоростта й на движение преди инцидента е възлизала на около 55 км/ час, т.е. с около 1/3 по-ниска от установената максимално допустима скорост в пътния участък. Д. намалила скоростта когато забелязала, че движещите се в лявата пътна лента автомобили забавят, и наред с това включила аварийните светлини, за да избегне евентуален удар отзад от идващите зад нея автомобили. Предвид траекторията на пътното платно, тя е могла да възприеме от около 50-60 метра преди мястото на удара с пострадалия Ж. засенчения участък от пътя, но не и обектите, попадащи в засенчената зона – нито автобуса, нито самия пострадал, който се намирал на пътното платно десетки метри зад автобуса. На практика, свид. Д. възприела Ж. като опасност за движението, когато управляваният от нея автомобил се намирал на около 24.25 м от мястото на удара. В този момент разстоянието между нейния автомобил и тялото на Ж. било по-малко от опасната зона за спиране, възлизаща на 33.85 м, поради което ударът е бил неизбежен. Следва да се отбележи, че според показанията на свидетелите Г. и Д., по това време имало интензивно движение на автомобили по лявата пътна лента в същата посока, което по мнението на настоящата инстанция е попречило както на свид. Г. да потегли бързо, след като дал своя триъгълник на пострадалия, така и на свид. Д. да се отклони вляво с навлизане в съседната лента, за да избегне удара с Ж.