Решение № 377 от 08.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Велико Търново, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500304 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 ГПК.

Предмет на подадената от името на Р. Ц. У. , Г. С. У. и К. С. У. чрез пълномощника им – адвокат Т. М. от ВТАК въззивна жалба е Решение № 432/08.03.2024 г. по гр.д. № 2824/2023 г. на ВТРС с което е признато за установено по отношение на тях , че ищците М. А. М. , В. А. М. , Р. П. Ц. и Г. И. Ц. , че са съпритежатели според припадащите им се по силата на наследяването по закон дялове / съответно – 19/180 идеални части, 19/180 идеални части , 13/240 идеални части и 19/180 идеални части / на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралния регистър на с.И , Община Велико Търново , одобрени със Заповед № РД-1804-15/09.03.2012 г. на Началника на СГКК , с площ от 2407 кв.м. , заедно с построените в него сгради с идентификатори*, ** и ** , отменил е по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот от 23.10.2012 г. № 1496, том 8 , рег.№ 10162, н.д. № 1124/2012 г. на помощник нотариус при нотариус вписан в регистъра на НК с № 283, с район ВТРС , в частта му относно 89/240 идеални части от обема на правото на собственост.

Молят за обезсилването му като недопустимо по причина произнасяне по непредявени искания, а евентуално- да бъде отменено като неправилно и необосновано, с отхвърляне на иска - поради постановяването му в нарушение на изискването за обсъждане на всички събрани по делото доказателства и неточната преценка на онези от тях , установяващи значимите за спорното вещно право обстоятелства, запълващи осъществен в тяхна полза фактически състав на придобивната давност/ чл.79, ал.1 от ЗС/, с присъждане на разноските по производството .

1

В с.з. пълномощникът им . поддържат жалбата.

Ищците чрез пълномощника си - адвокат М. Николова от ВТАК оспорват жалбата с доводи за пълно съответствие на решението със събраните доказателства и правилно прилагане на материалния и процесуалния закон.

Молят обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на разноските по въззивното производство.

Съдът , като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл.124, ал.1 от ГПК субективно съединени искове за установяване на право на собственост съразмерно с припадащите се по закон наследствени дялове за всеки от ищците .

Обхватът на обжалването налага цялостно въззивно разглеждане на вещноправния спор- чл.269 изр.1-во ГПК.

Ищците М. А. М. , В. А. М.- от гр.В.Т. , Р. П. Ц. и Г. И. Ц. от с.В.в. твърдят , че са наследници по закон на М.Г.. М., починала на 26.10.2021 г./ първите двама от тях- нейни деца / и И Г. У. , починал на 11.10.1993 г. / третата – съпруга на сина му Б И.

Ц. , починал на 20.05.2017 г., а четвъртият – негов син /. Общият им наследодател Г. Ц. У., починал на 02.03.1976 г., макар и да не се е снабдил с нотариален акт, е придобил / подразбираемо - по давност/ правото на собственост върху дворно място, представляващо понастоящем заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.И. , Община В.Търново, одобрени със Заповед № РД- 18-04-15/09.03.2012 г. на началника на СГКК – Велико Търново поземлен имот с идентификатор **, с площ от 2407 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор **, с площ от 68 кв.м., сграда с идентификатор **- гараж с площ от 39 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор ** с площ от 49 кв.м. Съпругата му М. Г..У. е починала на 23.04.1983 г. , като преките им законни наследници / деца/ са Ц Г. У., В Г. Х / омъжена , но без деца/ , И Г. У. , М Г. М. и С Г. У. , починал на 02.08.2014 г. и наследен от ответниците Р. Ц. У. / съпруга/ , Г. С. У. и К. С.

У./ синове/.

На 23.10.2012 г. С Г. У. и Р. Ц. У. неоснователно се снабдяват с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 1496, том 8, рег. 10162, н.д. № 1124 на нотариус вписан в регистъра на НК под № 283 с район на действие ВТРС , с който са признати за носители на пълното право на собственост върху имота като придобито по наследство и давностно владение, без да е осъществен фактическия състав на придобивната давност, тъй-като ищците никога не са губили интерес към него , посещавали са го, участвали са в извършването на ремонти на жилищната и стопанската сгради, заплащали са местния данък според декларираните от тях припадащи им се части в съсобствеността до 2017 г. , а ответниците и преди това наследодателят им С Г. У. никога не са показвали във времето , че вече не зачитат/ отричат правата им чрез възпрепятстване/ отнемане на достъпа им до този имот.

Предвид горетвърдяното молаят съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответниците , че всеки от тях притежава съответно 19/180 , 19/180 , 10/180 и 19/180 идеални части от обема на правото на собственост върху имота , с присъждане на направените по производството разноски .

Ответниците оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени с възражения, основани на обстоятелствата, че от 2001 г. насетне С Г. У. и съпругата му по предишна уговорка с всички братя и сестри на първия /сънаследниците/ са установили непрекъсната, явна и необезпокоявана от ищците и наследодателите им пълна фактическа власт върху имота/ владение/ , включваща както ползването му , така и извършване на различни 2 подобрения и необходими разноски / прокарване на водопровод , направа на септична яма, изграждане на постройка за баня и тоалетна , подмяна на електрическата инсталация на жилищната сграда, подмяна на керемиди и т.н. /, данъчно са го декларирали изцяло за себе си, поради което в тяхна полза са настъпили последиците на придобивната давност още преди датата на снабдяването им с констативния нотариален акт, а дори и да не би се приело , че са настъпили тогава , то до датата на подаване на исковата молба така или иначе пак е изтекъл 10 годишния давностен срок.

Безспорни и установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез събраните писмени доказателства и свидетелски показания са почти всички обстоятелства – предмет на твърденията, изложени в исковата молба и писмения отговор , описани по- горе.

Тъй-като въззивният съд изцяло споделя констатациите им в мотивите на обжалваното решение , упражнява правомощието си да препрати към тях /чл.272 ГПК/ , без да е нужно /практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря .

Спорно е правното значение на онези от тях, настъпили след 2000-2001 г. относно приложими или не са последиците на придобивната давност в полза на ответниците , чието главно градиво / основание / за начало на упражнявано пълно владение те твърдят да е оспореното от ищците обстоятелство за съществуване на уговорка / изразена като резултат от «теглене на жребий»/ между всички наследници на Г. Ц. У. имотът да остане за С Г. У. и семейството му още преди да се установи да живее в него.

Отговорът на този въпрос следва да бъде отрицателен.

Твърденията и становищата на страните не попадат в противоречие , а в логическо съответствие, подсказващо несъмнения извод, че правото на собственост е било елемент от актива на наследството на общия им наследодател/ макар и да не е установено с пряко писмено доказателство придобивното му основание , представената по делото декларация от 14.05.1963 г. за целите на облагането на Г. С. У. с данък върху сградите в дворното място е косвено доказателство за принадлежността на това право , доколкото в нея като негов произход е посочено „застрояване“ и „наследство“ - обстоятелства в полза на давността – чл.2 ЗД/отм./, чл.79, ал.1 ЗС/ .

След неговата смърт петте му деца и съпругата му са го придобили общо по силата на наследяването по закон при равни дялове / чл.30, ал.1 ЗС, чл.1, чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 ЗН.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично или чрез другиго като своя – чл.68, ал.1 от ЗС.

Разгърнато и пояснително казано то е факт , състоящ се в реалното упражняване на стопанското съдържание на едно вещно право/ ползване по предназначение , промяна на предназначение , отдаване под наем, заем за послужване , правене на необходим ремонт , подобрения , охрана срещу чужд достъп и др. / вместо действителния му носител , или в поддържана възможност/ след като е установена фактическата власт върху обекта му / за такова реално упражняване - аргумент от чл.70, ал.3, вр. с чл.71, чл.72, чл.75, изр.1-во от ЗС.

Тази фактическа власт , наречена държание като обективен елемент на понятието, логически трябва да се изразява в такъв начин на обладание , който явно да е противопоставим на собственика , т.е. да е видим за него, но и за всички трети лица, т.е. да личи че е вече лишен свободния си достъп до обекта/ вещта по собствен доброволен почин или чрез отнемането му. За да има обаче значение за теченето на придобивната давност, отнемането не трябва да бъде установено с насилие/ аргумент от чл. 76, чл. 80 от ЗС, чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./

Тази противопоставимост образно казано е рамката на сигурност, в която реално се упражнява или е създадена и поддържана възможността да се упражнява стопанското /типичното/ съдържание на вещното право.

3

Субективният елемент на владението: отношението / намерението за своене, т.е. вещта да се третира в съзнанието на установилия фактическата власт като негова, се предполага , че съществува до доказване на противното, а противното е , че я държи за другиго на някакво договорно основание или на основание повелено от закона – чл.69, ал.1 от ЗС.

Упражняването на непрекъснато/ да не е загубено за повече от 6 месеца – чл.81 от ЗС/ явно /да не е установено по скрит начин, т.е. да е обективно видимо за всички и разбира се за собственика /, спокойно / да не е установено или смутено по насилствен начинаргумент от чл.76, изр.1-во , пр.1-во, чл.75 от ЗС/ и несъмнително / т.е. упражняването на фактическата власт и/ или намерението на упражняващия да държи вещта за себе си да е изразено с действия или да следва от обстоятелствата по съвсем ясен и сигурен начин , а не да възниква съмнение дали е така / владение в продължение на 10 години е основание за придобиване по давност на правото на собственост - чл.77, пр.2-ро, чл.79, ал.1 от ЗС, чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./.

Няма в закона обаче изрични правила, приложими по въпросите за владението на съсобствен имот от съсобственик, намиращо отражение в отношенията с другите съсобственици , когато тази съсобственост е възникнала в резултат на наследяване.

По една стара традиция в правната теория и практика / идеята може да бъде извлечена от чл.184 от ЗН/отм./ и чл.309, ал.1 от ЗИСС/ отм./, възприети от Френския и Италианския граждански законници, постановяващи , че „владението се продължава по право в лицето на общия наследник” и „ владението на имуществата на умрелия преминава по право върху наследника”/, се приема, че всеки наследник, станал съсобственик е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници , независимо че той би могъл трайно и явно да го стопанисва и ползва единствен, т.е. самостоятелно да упражнява необезпокоявана фактическа власт върху него.

Това положение на нещата би могло да се обоснове правно логически така:

Щом собственикът притежава правомощието да обладава пълно фактическо господство / владение/ върху вещта , която е обект на правото му на собственост, то особеното правно явление съсобственост/ общо право на собственост – чл.30, ал.1 от ЗС/ също дава това правомощие на съсобственика , но то е ограничимо до размера на участие/ правата/ на другите съсобственици , определен чрез идеалните им части в съдържателния му обем.