Решение № 560 от 03.12.2021, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 1189/2021
- Вид
- Решение № 560
- Подписан
- 03.12.2021
- В сила
- 05.05.2022
- Състав
- Йоханна Иванова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 20 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 560 гр. Търговище, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20213530101189 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 23, ал.1 от СК(чл. 21,ал.1 от СК /отм./).
Ищецът ТР. П. ТР. от гр.П., действащ чрез процесуален представител адв.Ц.Х. -ТАК твърди в исковата молба, че с ответницата Н. Г. С. от гр.Д., са съпрузи, сключили граждански брак на 16.08.1975г.Твърди още, че до 1989г. работел в Щаба на 3-та армия в гр.С., където живеел със съпругата и сина си, като същата година получил назначение в гр.Търговище и съпругата му категорично отказала да го последва, а заедно с детето се върнала в родния си град Д., където се установила да живее.Ищецът поддържа, че от тогава отношенията им се влошили, като ответницата изразила категорично нежелание да продължават да живеят заедно, поради което решили да се разделят, като всеки поеме по свой път. Тогава ищецът напуснал семейното жилище и се установил в гр.Търговище, а ответницата и детето заживели в гр.Д..Твърди, че отношенията им се обострили и от 1989г., макар и в брак, двамата нямат общо домакинство и до момента не са поддържали никакви контакти. Излага, че през 2004г. се включил в изграждането на апартамент в ЖСК, находящ се в гр.Търговище, ул.”М.... като при изграждането на сградата в груб строеж през 2007г. му бил издаден НА за собственост на недвижим имот, построен по ЖСК”Валентина” гр.Търговище, вписан под № 1
92,том XVII, дело № 4013/18.12.2007г. в СлВп гр.Търговище, с който бил признат за собственик на самостоятелен обект в сграда с ид. *** по КК на града със застроена площ от 86,60кв.м., ведно с избено помещение с площ от 3кв.м., ведно със съответните ид.ч. от сградата и от отстъпеното право на строеж и ведно с 1/9ид.ч. от ПК с ид. ***, находящ се на ул.”Мургаш”, № 10.Поради изложеното и като твърди, че процесното жилище е заплатено изцяло с негови лични средства и по време на фактическата му раздяла с ответницата, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че процесният апартамент, придобит по време на брака с ответницата, е негова лична собственост; претендира разноски. В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. Ц.Х.-ТАК, която пледира за уважаването на иска, претендира разноски.Съдът е уважил искането на адв.Ц.Х. за депозиране на писмени бележки, но в определения от съда срок такива не са депозирани.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответницата, действаща чрез процесуален представител адв.Ц.И.-ТАК, претенцията се оспорва, като неоснователна, като се оспорва наличието на трайна фактическа раздяла, изразяваща се в трайно прекъсване на емоционалните, духовни и икономически отношения между съпрузите.Излага, се, че независимо от обстоятелството, че поради работата на ответника е било необходимо да живеят в различни градове, ответницата е поддържала дома и се е грижила за детето на страните, като е поддържала и емоционалната връзка с ищеца; иска се отхвърлянето на иска. В съдебно заседание възраженията се поддържат от адв.Ц.И.-ТАК, който пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.Съдът е уважил и искането на адв.И. за депозиране на писмени бележки, но в срока за това, такива не са постъпили.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че са законни съпрузи от 1975г., като по време на брака им ищецът е придобил собствеността върху процесния имот с адм.
2 адрес гр.Търговище, ул.”М.... ет.2,ап.1.Имотът е подробно описан в НА за собственост на недвижим имот, построен по ЖСК”Валентина” гр.Търговище, вписан под № 92,том XVII, дело № 4013/18.12.2007г. в СлВп гр.Търговище(приложен по делото), с който бил признат за собственик на самостоятелен обект в сграда с ид. *** по КК на града със застроена площ от 86,60кв.м., представляващ жилище на ет.2, ап.№1, ведно с избено помещение с площ от 3кв.м., ведно със съответните ид.ч. от сградата и от отстъпеното право на строеж и ведно с 1/9ид.ч. от ПК с ид. ***, находящ се на ул.”Мургаш”, № 10.Имотът е отразен в Схема № 15284951/18.03.2021г., изд. от СГКК гр.Търговище като самостоятелен обект с ид. ***, находящ се на ет.2 с площ от 86,80кв.м. при съседи: на същия етаж-***;
***; под обекта***; над обекта-***, а от Удостоверение за данъчна оценка № 7505001367/18.03.2021г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът е с данъчна оценка от 33 150,50лв. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест, в съдебно заседание съдът е указал на ищцовата страна, че не представя и не сочи доказателства относно придобивната стойност на имота, размерът на вложените средства с личен произход, които са еквивалентни на придобивната стойност на имота, както и влагането им към момента на придобиването на имуществото.Ищцовата страна е представила по делото декларация на ищеца по чл. 3,ал.1,т.1-4 от ЗПИЛЗВДД с вх.№ 8336/02.05.2012г., от която се установява, че ищецът е декларирал процесния имот като негова индивидуална собственост и с цена на придобиване от 45 000лв., като адв. Х. посочва, че други писмени доказателства относно вложените суми в имота, ищецът не притежава, предвид изминалия период от време. Посочената в декларацията придобивна цена на имота от 45 000лв. не е оспорена от ответната страна.Процесуалният представител на ответницата е оспорил единствено доказателствената стойност на този документ, като в тази връзка съдът приема, че доколкото посочената декларация има характер на подписан от ищеца частен документ, който не е оспорен нито относно неговата автентичност, нито откъм съдържание, то съдът счита, че следва да се зачете формалната му доказателствена сила по чл. 180 от ГПК относно съдържащото се изявление, касаещо собствеността и цената на имота, което се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства.По делото са ангажирани и гласни 3 доказателства, като св. Й.Я.Я., без родство със страните, твърди, че познава ищеца от 25-30години и няколко пъти го питал дали е семеен, но на ищеца не му било приятно да говори по темата.Казвал на свидетеля, че е женен, но все едно не е и не поддържа никаква връзка със съпругата си.Свидетелят твърди още, че не познава ответницата, но познава сина на страните и знае, че той е участвал в бизнеса на ищеца преди години.Посочва още, че през годините много пъти са празнували различни празници заедно с ищеца.За жилището свидетелят твърди, че са говорили с ищеца през 2004-2005г. за това, че последният се е включил в кооперацията, като ищецът му казвал, че жилището му излязло към 45 000лв.Св. П.М.П.колега на ищеца от военната академия, както и от работата му в гр.Търговище, твърди, че знае от ищеца, че е семеен, познава и сина му, на когото преди около 10 години ищецът подарил жилище в гр.Търговище, както и че синът му участвал в семейния бизнес на ищеца.Свидетелят твърди, че не знае нищо за съпругата, а ищецът избягвал да говори за семейството си, като свидетелят твърди още, че ответницата не е била в Търговище и не я познава, а с ищеца през годините са празнували заедно различни празници, на които той идвал сам.Същият твърди, че знае от ищеца, че той не поддържа никакви контакти със съпругата и сина си, нито по телефона, нито по друг начин.Свидетелят знае за имота от ищеца, като твърди, че имотът е бил на стойност 40000-45000лв., като уточнява, че заплатите на военни с ранга на ищеца са високи, същият получил и обезщетение при пенсиониране в размер на 27 заплати, а ищецът взел и заем, имал и други имоти.От разпита на св. Ж.И.К.-съдедка на ответницата в гр.Д. се установява, че познава съпрузите от 1986-1987г., когато те дошли да живеят в гр.Д..Същата твърди, че до преди 4-5 години ищецът си е идвал редовно в гр.Д.-веднъж или два пъти месечно, като свидетелката твърди, че са ходили и на гости в дома им, а твърди още, че ответницата е ходила в Търговище, особено през ваканциите. Разпитан като свидетел по делото е и синът на страните П.Т.П., който твърди, че след назначението на ищеца в гр.Търговище, свидетелят е живял с майка си в гр.Д., където е завършил образованието си, като майка му работела като учител и до скоро се е грижила и за своята майка.Свидетелят твърди, че страните са поддържали нормални отношения, макари да живеят разделени, предвид работата на ищеца, като твърди, че са контактували както по телефона, така и лично, празнували са празниците, вкл. и след като свидетелят се е оженил, като 4 всички заедно се събирали да празнуват.Съдът, при преценка на свидетелските показания съобрази обстоятелството, че страните са живели в различни градове и поради това показанията на първите двама свидетели са дадени от лица, които са имали непосредствен личен контакт през годините само с ищеца и базират показанията си относно отношенията на страните на негови твърдения, като същите не установяват освен това с какви точно средства е разполагал ищецът към момента на придобиване на процесния имот, нито влагането на конкретни суми в него.Съдът кредитира показанията на свидетелите св. Я. и св.П. единствено в частта относно твърденията им, че ищецът не е искал да говори за семейството си и че свидетелите не познават съпругата му, а показанията на св. К. съдът кредитира изцяло, като дадени от лице, което е имало непосредствени лични контакти и с двамата съпрузи за продължителен период –от 1987г. и до преди около пет години, както и показанията на сина на страните, който има и до момента лични наблюдения от отношенията на родителите си и е еднакво близък до двамата.По реда на чл. 176 от ГПК е изслушана и ответницата, която твърди, че в периода 20002007г. ищецът е живял в гр.Търговище, в жилище, в което сега живее синът им, като в събота и неделя, както и през ваканциите ответницата твърди, че е била в посоченото жилище заедно с ищеца. Ответницата твърди също, че са празнували заедно празниците не само в гр.Търговище и в гр.Д., но и при роднини в обл. Разград.Излага, че ищецът не я е информирал каква заплата получава, с какви парични средства разполага, като поради обстоятелството, че е било необходимо да живеят в различни градове, всеки е разполагал със заплатата си и е поемал разходите си, като част от тези суми страните са събирали и за общи разходи.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Съдът е сезиран с установителен иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит недвижим имот по време на брака и трайна фактическа раздяла на страните.Съдът, съобразявайки обстоятелствата, че бракът е сключен през 1975г., имотът е придобит през 2005г.(при действието на СК/1985г.отм.), а настоящият иск е предявен при действието на СК/2009г., намира, че бракът на страните е заварен по смисъла на § 4 ПЗР на СК от 2009 г.Следва да се посочи, че към релевантния момент на придобивното основание - 2005г., СК от 2009 г. не е бил част от действащото право, а това означава, че законовият режим на разделност или 5 брачния договор са неприложими за имуществените отношения на страните по повод придобитото право на собственост върху процесния имот, т.е., предвиденото в § 4 ПЗР на СК е неосъществимо. Поради това следва да се зачете възмездния характер на договора по НА за собственост на недвижим имот, построен по ЖСК”Валентина” гр.Търговище, вписан под № 92,том XVII, дело № 4013/18.12.2007г. в СлВп гр.Търговище и следва да се приеме, че в случая съвместният принос на съпрузите за придобитото право на собственост се предполага, освен ако събраните доказателства не сочат на друго.С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК /85г.-отм. се урежда съпружеската имуществена общност, обхващаща вещите и права върху вещи, както и паричните влогове придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос не се доказва, тъй като е установен със законовата презумпция с чл. 19, ал. 3 СК /85- отм. и се определя като "влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството". В СК/85г.-отм. законодателно са уредени двете хипотези на пълна и частична трансформация - по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК/85 г. (отм.). В този смисъл, в ППВС № 5 от 31.10.1972 г., въпросът дали жилището е придобито през време на брака следва да се решава с оглед на момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост, а доколкото имотът е придобит по реда на ЗЖСК, според чл. 35, ал. 2 ЗЖСК , правото на собственост върху имота се придобива от момента на снабдяването с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 от същия закон. Тъй като за процесния имот ищецът се снабдил с нот. акт по време на брака през 2005г., той е съпружеска имуществена общност, като в същото време следва да се прецени какво е участието на двамата съпрузи в придобиването.
Разпечатката съдържа 14 от 24 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c40c12f-5afd-484a-b31f-d89525ae169b