Решение № 530 от 22.06.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Сливен, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230100236 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на пасивно субективно съединяване е предявена частична искова претенция с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 във .вр. с чл. 268 от ЗЗД за заплащане на сумата 1000 лева, като частичен иск от глобална претенция в размер на 138 014,00 лева, която ответниците са получили на отпаднало основание – договор сключен на 22.06.2011 г. за извършване на строително-монтажни работи на конкретно описан в исковата молба обект, с която сума са се обогатили за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на настоящото производство до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и разноските по делото.

В исковата молба на ищцовата страна Община Сливен се твърди, че ответните дружества са съдружници в гражданско дружество „Стройинвест – Сливен“ - гр. Сливен. Твърди се, че на 22.06.2011г. между ищцовата страна и гражданското дружество е сключен договор, по силата на който на гражданското дружество е възложено да извърши СМР на конкретно описан в исковата молба обект на обща стойност 816 919,24 лв. без ДДС. Сочи се, че в договора е уговорено възложителят да преведе аванс и е посочен срокът за изпълнение на договора, а именно 500 календарни дни. Посочени са конкретни разпоредби от договора, както и обстоятелството, че в изпълнение 1 на договора, на изпълнителя е заплатен аванс в размер 392 121,00 лв. с ДДС.

Сочи се хронологията на извършената работа от страна на изпълнителя, като се твърди, че към настоящия момент са настъпили основателни причини за поръчващия, да се откаже от договора на основание чл. 268 от ЗЗД. Посочва се, че на изпълнителя ще бъдат заплатени направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата, като прихващането ще се извърши чрез изплатения аванс по договора. Сочи, че основателната причина от отказ на договора е загубата на доверие в ответниците, поради некоректното им поведение свързано с други търговски правоотношения между страните, като се сочат делата, по които са осъдени да заплатят на ищцовата страна суми в големи размери, но тези задължения не били погасени. Това довело до загуба на доверие за възможност и желание да изпълнят сключения договор предмет на настоящия правен спор. По тази причина ищцовата страна се отказва от договора на основание чл. 268 от ЗЗД, като се признават направените разходи, извършената работа и печалбата, която ответниците биха получили от изпълнение на работата в размер на сумата 254 106,89 лв. Ищцовата страна заплатила аванс по договора в размер на 392 121,00 лв. и след извършване на прихващане на горните суми, ответниците дължат на ищцовата страна солидарно сумата 138 014,00 лв., от която се предявява като частичен иск сумата 1000 лв. Обосновано е наличието на солидарна отговорност от страна на ответниците и от съда се иска да постанови решение, с което да уважи предявената частична претенция.

От страна на ответниците са постъпили отговори на исковата молба, с които предявената искова претенция се приема за допустима, но се оспорва нейната основателност. Твърди се, че съдружниците в гражданското дружество са били три юридически лица и независимо, че едно от тях впоследствие е било заличено, тъй като към момента на сключване на договора и получаване на аванса е било съдружник, следва имуществената отговорност да бъде разпределена между тримата съдружници в гражданското дружество поравно. Твърди се, че не е налице солидарна отговорност. Не се оспорва, че между страните е бил сключен договор за изработка на описаните в исковата молба СМР, че е преведен аванс в размер на 40 % от договорената стойност и че е уговорен срок за изпълнение - 500 дни от датата на превода на аванса. Твърди се, че срокът за извършване на 2 уговорените СМР е изтекъл на 02.11.2012 г. и от тази дата е възникнала възможността за възложителя да се откаже от договора и да търси даденото на отпаднало основание, като това му право се погасява с петгодишен давностен срок. Прави се възражение за изтекла погасителна давност и се иска отхвърляне на предявената искова претенция. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от пълномощник, който моли за уважаване на исковата претенция.

Ответните дружества се представляват в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа отговорите на исковата молба и моли за отхвърляне на иска. Изрично се заявява, че не се претендират разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ответниците „Топстрой декор” ООД и „Лукском” ЕООД” са съдружници в ГД ”Стройинвест - Сливен”. Последното е учредено с договор от 04.09.2007г. по реда на чл. 357 до чл. 364 от ЗЗД за извършване на дейност: участие в открита процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, включваща и ремонт на сгради общинска собственост на територията на Община Сливен.

Въз основа на рамково споразумение от 23.10.2007 г. и проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, между Община Сливен и ГД „Стройинвест - Сливен" - гр. Сливен на 22.06.2011г. е сключен договор. По силата на този договор, общината възлага на изпълнителя ГД ”Стройинвест Сливен” да извърши срещу възнаграждение СМР на обект „Изграждане на подземни клетки за контейнери за ТБО с доставка и монтаж“, съгласно одобрен проект и количествено-стойностна сметка общо на стойност от 816919.24 лв. без ДДС (980303.09 лв. с ДДС). В чл. 5 от Договора е уговорено че възложителят превежда на изпълнителя аванс в размер до 40 % от стойността на обекта, който се приспада пропорционално от стойността на извършените и отчетени СМР в Протокол за извършените СМР (акт обр.19).

Посочена е банкова сметка, по която следва да бъдат преведени сумите.

Отчитането изплащането на извършената работа се извършва при завършен етап на строителство, чрез протокол за количеството и стойността на СМР 3

(чл.З ал. 1 от Договора).

Общият срок за изпълнение на договора, според чл 6. ал.1 е 500 календарни дни и започва да тече от датата на превод на аванса от Възложителя към Изпълнителя. Съгласно чл. 6. ал. 2 от договора, в срокът по предходната алинея не се включва времето, през което Изпълнителят не изпълнява възложените му СМР, поради неосигуряване на средства за финансиране на обекта от страна на Възложителя. За тези периоди от време се съставят тристранни протоколи, подписани от Изпълнителя, лицето упражняващо строителен надзор и инвеститорския контрол.

В изпълнение на договора, на изпълнителя е заплатен аванс в размер на 326766, 50 лв. без ДДС или 392121,00 лв. с ДДС, за което е издадена фактура №1059 от 22.06.2011г.

Между страните са водени и други съдебни производства във връзка с други договори и са налице задължения на ответниците към ищцовата страна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими, безпротиворечиви и неоспорени.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

В чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три отделни фактически състава на института на неоснователното обогатяване. Първият фактически състав изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

Начална липса на основание е налице също така, когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно задължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в 4 случаите на чл.118 от ЗЗД и т. н. При втория фактически състав престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т.н. В този последен случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл.55, ал.1 от ЗЗД няма приложение, защото по силата на чл.25, ал.1 от ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало.При третия фактически състав основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. В процесния случай предявената претенция е при хипотезата на чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД, тъй като се основава на твърдяното от ищцовата страна приложение на хипотезата на чл.268 от ЗЗД-отказ от договора.

В случая срока на договора между страните е изтекъл през 2012г. и до него момент ищцовата страна е разполагала с правото по чл.268 от ЗЗД за отказ от договора. Разпоредбата на чл.268 от ЗЗД предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните му последици. Поръчващият има право да се откаже от действащия договор за в бъдеще, ако са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение. В случая договора между страните не е прекратен при условията на чл.268 от ЗЗД до изтичането на срока му през 2012г., като съдът не споделя довода на ищцовата страна за наличие на хипотезата на чл.6, ал.2 от договора между страните. При това положение възражението на ответниците за наличие на погасителна давност на ищцовото вземане е основателно. Петгодишния давностен срок за процесното вземане на ищцовата страна е започнал да тече след изтичане на срока на договора през 2012г. и е изтекъл през 2017г., тоест повече от пет години преди образуване на настоящото производство.

Вземането на ищеца е погасено по давност, поради което претенцията му следва да се отхвърли като неоснователна.

Ръководен от гореизложеното, съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Сливен, с адрес: гр.Сливен, бул.“Цар Освободите“ №1 ПРОТИВ „Лукском“ ЕООд, ЕИК 119634603, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“Георги Данчев“ №2 и „Топстрой декор“ ООД, ЕИК 119632456, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“Георги Данчев“ №2 частичен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 във вр. с чл. 268 от ЗЗД за заплащане солидарно на сумата 1000 лева, като частичен иск от глобална претенция в размер на 138 014,00 лева, получени на отпаднало основание – отказ от сключен на 22.06.2011г. договор за извършване на строително-монтажни работи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2023г. до окончателно изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6