Решение № 134 от 13.03.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3331/2025
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т. 2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т. 2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. Ямбол, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Елена Г. Абрашева Влаева като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330103331 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от Л. В. К. с ЕГН ********** от гр. Я., ж. ***, със съдебен адрес в гр. Я., ул. *** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице с което се намира във фактическо съпружеско съжителство И. Д. Й., род. на ** г., жив. в гр. Я., ж. к-с ***.
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди, че с ответника живеят заедно от около три години, първоначално на ***в гр. Я, ж.к-с ***, а след това в апартамент на техен познат намиращ се в гр. Я., ж. к-с *** Молителката твърди, че първоначално се разбирали, но с течение на времето нещата започнали да се променят и когато веднъж се скарали, ответника я ударил.
Това негово поведение се повторило няколко пъти, като след това започнал да я бие, като молителката всеки път прощавала на ответника, като си мислела, че всичко ще се оправи. Преди две години заживели на посочения по горе адрес в апартамент който бил собственост на техен познат Д. Д. Т.. На *** г. молителката била седнала в хода при Д. и гледали телевизия. Ответника влязъл при тях с чаша в ръката, като поискал ракия от Д. Т., но същия не го чул. След това същия няколко пъти повторил, че иска ракия, но не бил чут, при което се обърнал към молителката и поискал цигара. Същата 1 му отговорила, че няма, като не искала да му даде, при което ответника и нанесъл шамар. Молителката попитала ответника какво прави, но последния я ударил с юмрук в рамото, като последвали още два удара. В този момент Д. Т. си извадил телефона и казал, че сега щял да види какво ще стане, като ответника тръгнал срещу него и му взел телефона. Тогава първия се разтреперил, като молителката се развикала да спре и да се успокои. Ответника бил много агресивен, защото не му била сипана ракия, като тръгнал към молителката и взел от масата газова бутилка за цигари, като и нанесъл удар с нея по главата. От главата на молителката потекла кръв, като ответника се изплашил и излязъл от стаята. Същата избягала, като се обадила за такси, което я закарало и я оставило до***, като имала приятелка в к-с *** в гр. Я. От там молителката се обадила на тел.*** като отишли полиция и линейка. Същата твърди, че в началото на месец декември отново звъняла на тел.***, като отишли органите на полицията и на ответника съставили предупредителен протокол.
Молителката твърди, че се страхува за живота си и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Прилага писмени доказателства- декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие не ответника. е постъпил такъв от
В съдебно заседание молителката се представлява от назначения и от съда особен представител адв. Д.- ЯАК, чрез който поддържа молбата за домашно насилие и претендират налагането на мерки съгласно издадената заповед за незабавна защита в максимален срок.
В съдебно заседание ответника по молбата се явява лично, като оспорва молбата и заявява, че описаното в нея не отговаряло на действителността.
Я. районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице, с което е живяла на семейни начала , като същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.
За доказване на твърденията си, молителката е ангажирал декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А. Д.
Д. и Д. Д. Т..
Свидетеля Д. пояснява, че работи в РУ- Я, на длъжност *** На *** г. , около 2
15.00 ч. деж. ОДЧ ги изпратил на сигнал за мъж който ударил приятелката си. До колкото си спомня, жената която подала сигнала се казвала Л. К. и чакала на ***в ж. кс „*** в гр. Я. Когато посетили сигнала на място с колегата си констатирали, че пострадалата имала малка видима рана на главата. Обяснила им, че по- рано в ж.к-с *** в гр. Я се била скалара с приятеля си, с човека с който живеела И. Д., като това се случило в жилището на лице, което се казвало Д.. Също така им споделила, че И. Д. я бил ударил с бутилка, с която се зареждало газ за запалки, като тя напуснала апартамента и отишла до посочената по- горе ***. Полицейските служители и предложили да извикат линейка, за да бъде оказана помощ и тя се съгласила.
Медицинските специалисти я прегледали и я оставили за домашно лечение. Тогава полицейските служители изготвили доклад за домашно насилие, като и обяснили подробно точките в доклада и когато стигнали до точката, че има възможност да бъде настанена в ***, пострадалата заявила, че желае. След това със съдействието на полицията била настанена в ***, като колегите им продължили работата по случая.
Свидетеля Т. ( без родство със страните) посочва, че живее в к-с „*** в гр. Я.
Познавал И. като били приятели, като от известно време бил при него. Л. В. К. била ходила на гости там и била приятелка на И.. Полицаи били ходили на ***.12.2025 г. когато се скарали И. и Л., като това се случило след обяд. Л. след като се скарали напуснала апартамента, като той бил в другата стая- спалнята. В хола спели И.а и Л., като последната била ходила в апартамента за ден- два, но не била живяла там.
От приложените по делото справки за съдимост се установява, че ответника е осъждан за престъпления от общ характер с влезли в сила присъди и не се съдържат данни същия да страда от психично заболяване. Нямало данни срещу него да се водят други производства по ЗЗДН, освен посоченото.
По делото е изискана и приложена образуваната полицейска преписка, като от докладната записка изготвена от полицейските служители посетили сигнала, се установява, че Л. В. К. им заявила, че от три години съжителства с ответника в жилище, намиращо са в гр. Я, ж.к-с ***, ляв апартамент. Същия направил скандал, душил я, като и нанесъл удар с флакон с газ за зареждане на запалки по главата. К. имала рана на главата, видимо цепната кожа, била прегледана от екип на ЦСМП- Я, който констатирал, че не се налагало медицинска намеса в болница и поставяне не шевове. Молителката била консултирана за извършено спрямо нея домашно насилие и настанена в ***.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство 3 или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на разпоредбите на ЗЗДН при условията на чл.3, т. 2 и т.3 ЗЗДН- с оглед на това, че ответника е лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, касаеща нейната формална доказателствена сила. Отделно от това от разпита на свидетелите, които съдът кредитира като последователни, безспорно се установява, че на посочената в молбата дата ответника извършил спрямо молителката акт на домашно насилие. Това се потвърждава и от материалите съдържащи се в приложена по делото полицейска преписка. В тази връзка на *** г. по несъмнен начин е доказано, че ответника е осъществил спрямо молителката домашно насилие, изразяващо се в скандал и нанасяне на удар с плафон с газ за зареждане на запалки в главата. С посоченото по- горе съдът приема, че на посочената дата изложените в молбата обстоятелства за упражнено психическо и физическо насилие, са действително настъпили, както с оглед изявлението на молителката в нарочно изготвената под страх наказателна отговорност декларация, която макар и съставена за нуждите на производството се явява годно за кредитиране доказателствено средство с оглед разпоредбата на чл.9, ал.3 и чл.13, ал.3 ЗЗДН, така и предвид факта, че посочената в същата дата, обстоятелства досежно извършен акт на насилие кореспондират напълно със събраните по делото доказателства. В тази насока следва да се отбележи, че физическото насилие се характеризира с нанасянето на лека телесна повреда на молителката, поради това с оглед целите на ЗЗДН и настоящото производство необосновани се явяват възраженията на пълномощника на ответника, че молбата следва да се остави без уважение, единствено с аргумента, че не е доказан конкретния акт на домашно насилие, при наличието на безспорни доказателства за осъществено такова от страна на ответника физическо, емоционално и психическо насилие.
Молителката, като намиращо се в риск лице, следва да получи защита от бъдещи посегателства срещу личността . При налагане на мерките по чл.5 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита по аргумент на чл.16, ал.1 ЗЗДН.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие, съдът 4 намира за подходяща мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 ЗЗДН.
Съдът намира, че посочените мерки ще осигурят защита в значителна степен на пострадалото лице. За първата мярка законодателят не е предвидил регламентирал срок за и същата следва да бъде наложена без такъв. За мерките по т.3 на чл.5, ал.1 ЗЗДН същата следва да е за срок от, за срок от 12 месеца.
Видът, условията и срока на продължителност на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДН, съдът определи, като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие, като в тази насока следва да се отбележи, че предвид интензитета на упражненото над нея насилие , липсата на промяна в поведението на ответника, въпреки многократните му осъждания, които не са изиграли превенцията за промяна в него , както и с оглед основателния страх, който това поведение предизвиква у молителката, посочената мярка следва да бъдат наложени за посочения по- горе срок.
В тази връзка следва да се отбележи, че основният проблем между страните, който е много съществен, като същия е проявена агресия от страна на ответника, чрез нанасяне на удари по тялото и главата на молителката, след отказа на последната да му сипе ракия. Съдът счита,че определения срок на посочената по горе мярка по ЗЗДН ще бъде достатъчен за постигане целите на закона. В случай, че проблемите между страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.
Предвид обстоятелството, че молителката е напуснала пределите на страната, то съдът намира, че останалите предвидени в чл.5 ЗЗДН мерки за защита, не са адекватни в случая.
В тази насока съдът не споделя становището на ответната страна, досежно липсата на достатъчно доказателства, от които несъмнено да се установи, че е осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката, като същите са изцяло неоснователни. Същите изцяло се опровергават от събраните писмени, така и гласни доказателства, като от цялостния и подробен анализ на същите и събраната доказателствена съвкупност, безспорно се установява и изяснява фактическата обстановка за прилагане на ЗЗДН.