Решение № 2339 от 16.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2339 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110134353 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от [*********] срещу [*********] иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 9848,41 лева, представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1362,47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.11.2020 г. до 28.03.2022 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 05.08.2020г., около 20:00 часа, по път II66 /околовръстен път на гр.[*********]/, в непосредствена близост до т.нар.

„телеугоително стопанство“, настъпило ПТП, при което лек автомобил „Ауди А 8“ с ДК № [*********] бил ударен в дясната му част от лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № [*********], водачът на който предприел неправилна маневра при завиване наляво и преминаване в друга лента за движение, в която се движел пострадалия автомобил.

Ищецът поддържа, че към датата на ПТП-то лек автомобил „Ауди А 8“ с ДК № [*********] имал валидна застраховка „Каско на МПС“ в дружеството, а лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № [*********] валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Поддържа още, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, а за причинените от ПТП-то вреди при 1 ищеца била образувана щета № [*********] г., по която били изготвени опис на вредите и доклад, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на автомобила била изплатена сумата в размер на 9833,41 лева. Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от общо 9848,41 лева, представляваща размера на застрахователното обезщетение с вкл. 15,00 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Тъй като от страна на ответното дружество било отказано плащане, ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 16901/2022 г. по описа на СРС и издадена заповед за всички посочени в заявлението суми. Поддържа, че срещу издадената заповед било подадено възражение от длъжника – настоящ ответник, поради което обуславя правния си интерес от предявените установителни искове за главница и обезщетение за забава. Претендира сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество и за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на ПТПто застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на лек автомобил „Опел Корса“ с ДК № [*********], както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил „Ауди А 8“ с ДК № [*********] по имуществена застраховка „Каско“, както и извършеното от страна на ищеца плащане към сервиза, извършил ремонта на застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва основателността на иска по предявения иск с доводи, че по делото липсват доказателства относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП-то. Сочи се, че представения двустранен констативен протокол не е официален свидетелстващ документ, който да разполага с материална доказателствена сила, обвързваща съда.

Оспорва се неговото съдържание и се излагат доводи, че същия отразява версията на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, без в схемата в т.12 от ДКП да са посочени предприетите от него действия. Прави се и възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Поддържа се становище, че претендирания размер на обезщетение е завишен и не отговаря на действителните цени, при които е възможно да бъде отремонтиран увредения лек автомобил, като се поддържа становище, че последния не подлежи на гаранционно обслужване, поради което отремонтирането му в официален сервиз не е резонно и икономически обосновано. По изложените в писмения отговор доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за 2 установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 16901/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [*********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответника да заплати на кредитора сумата от 9848,41 лева, представляваща главница за застрахователно обезщетение по регресно вземане по щета № [*********], ведно със законната лихва, считано от 30.03.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 1362,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.11.2020 г. до 28.03.2022 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 26.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 16901/2022 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

От представеното по делото полица и досие на полица ********** Каско на МПС се установява, че лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с рег. № [*********], е имал валидно сключена застраховка към датата на ПТП-то с ищцовото дружество. По делото са приложени и ОУ за застраховка на МПС „Каско“.

От представената по делото разпечатка от информационната система на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП-то МПС с рег.№ [*********] е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Предходното се потвърждава и от приложената по делото полица.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 05.08.2020 в 20:00 часа, на път II-66 до телеугоително стопанство, община [*********], между превозно средство А - „Опел Корса“ с рег.№ [*********] и превозно средство Б - „Ауди 8“, с рег. № [*********], е настъпило ПТП. В протокола е описано, че ПТП-то е настъпило при завиване на ляво от страна на водача на л.а.

„Опел Корса“, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината е негова.

По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в ищцовото дружество преписка по щета № [*********] – заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, удостоверение за техническа изправност на ППС, свидетелство за регистрация Част I на увреденото МПС, опис на щетите, доклад, възлагателно писмо, приемо-предавателни протоколи, фактури, калкурации-ремонт, контролен списък.

По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на 01.10.2020 г. ищцовото дружество е превело сумата от 9833,41 лева на собственика на увредения лек автомобил.

По делото е приложена покана по регресна претенция, от която се установява, че 3 ответното дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума. Видно от поставения печат с вх.№ е, че претенцията е заведена на 16.10.2020 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи, участвали в ПТП-то – К. К. К. и Д. Б. Д..

В показанията си св.К., разпитана по делегация пред РС – [*********] е, разказва, че се движела в посока към кв.Железник, като правела ляв завой. Минавайки от дясната в другата лента, преди да завие била ударена от автомобила „Ауди“. При инцидента имало добра видимост, не си спомня маркировката и пътните знаци на мястото на произшествието. Разказва още, че когато забелязала другия автомобил, той вече бил на 3-4 метра от нея. След инцидента се обадила на полицията. Един от полицаите я убедил да подпише двустранен констативен протокол, тъй като нямала право да завива наляво по черния път. Според свидетелката, мястото на ПТП-то било на склон и й се сторило, че другият автомобил се движи много бързо за ограничение от 60 км./ч.

В показанията си св.Д. разказва, че ПТП-то настъпило на околовръстния път на гр.[*********], при предприета от него маневра изпреварване. Когато вече почти подминавал другия автомобил, шофьорът без да подаде мигач, завил на ляво. Според свидетеля, пътят е с две ленти и ограничение на скоростта „около 70 км./ч.“. Той се движел с 60-70 км.ч., изпреварването било разрешено. Разказва, че преди да предприеме изпреварване, подал светлинен сигнал и дори „присветнал“. Когато дошли полицаите, поради липса на пострадали лица, написали двустранен констативен протокол. Всеки водач сам попълнил неговата част от протокола.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че от разчитане на схемата към ДКП, свидетелските показания и образувана при ищеца преписка по щета, вещото лице е приело, че най-вероятния механизъм за настъпване на ПТП-то е при приближаване района на черен път, преди телеугоително стопанство, водещ към кв.“Маджерито“, вляво от маршрута на автомобилите, водачката на л.а.

„Опел“ намалила скоростта на движение и отклонила автомобила наляво с разчет завой към черния път, разполагайки го върху разделителната линия. Към този момент, водачът на л.а. „Ауди“, движещ се с по-висока скорост, преминал в лява пътна лента и предприел маневра изпреварване на преднодвижещия се автомобил. Водачът на л.а.

„Опел“, без да се огледа, продължил маневрата завой наляво и навлязъл в лявата пътна лента в момент, когато л.а. „Ауди“ бил достигнал около средата на л.а. „Опел“.

Настъпил е сблъсък между двата автомобила, при който л.а. „Ауди“ се приплъзва с части по десния си габарит по предната лява част на л.а. „Опел“. Съгласно заключението, отразените обстоятелства при възникване на застрахователното събитие в ДКП, заявлението на водача на л.а. „Ауди“ и свидетелските показания, може да се 4 допусне извод, че така описаните щети по л.а. „Ауди А8“ са в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и последица от него. Вещото лице е посочило, че стойността на щетите, описани в опис на щета от 27.08.2020 г. възлиза на 11 195,54 лева. Това е така, тъй като автомобилът е от висока класа, с много екстри по отношение на влаганите части и оборудването му, със системи за обезопасяване, управление и висок комфорт. В случая, вещото лице е посочело, че издадената от официалния сервиз извършил ремонта фактура, е на стойност 9833,41 лева.

Претендираната в настоящото производство сума в размер на 9848,41 лева, е завишена със сумата от 15,00 лева – ликвидационни разходи. При отговор на поставените от ответника въпроси, вещото лице е отговорило, че в процесния пътен участък не се наблюдават пътни знаци за ограничение на скоростта. Данни в тази насока са единствено показанията на св.К., че ограничението е 60 км./ч. Поради липса на извършен оглед и обективни данни, вещото лице е посочило, че динамична скица на произшествието не може да се изготви. При анализ на данните по делото вещото лице дава заключение, че ударът е бил непредотвратим. При средни пазарни условия и части от алтернативни източници, вещото лице е посочило, че стойността на ремонта възлиза на 9539,21 лева. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че л.а. „Ауди“ би следвало да е бил в гаранция, тъй като към датата на ПТП-то е бил на 3 години, но не е извършвал нарочна проверка в тази насока.