Решение № 382 от 13.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900755 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път" №260, чрез адв. М. Ц. срещу В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******, за установяване вземанията на ищеца от ответника в качеството на кредитополучател, произтичащи от сключен на 29.11.2023 г. Договор за потребителски кредит № FL1438565 в следните размери: 28 423.50 лв. главница, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване; 1 469.52 лв. договорна лихва, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 14.02.2025 г.; 1 538.78 лв., мораторна лихва, дължима за периода от 18.06.2024г. до 31.03.2025г.

Твърди се в исковата молба, че В. В. Д. като кредитополучател е ползвал банков кредит по силата на сключен на 29.11.2023 г. с „Юробанк България" АД Договор за потребителски кредит № FL1438565. Съгласно договора банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 30 000 лв. за текущи нужди, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при 1 условията на договора. Уговорено било кредитът да бъде погасен съгласно погасителен план на 96 месечни вноски в размер на 405.52 лв. с краен срок на договора - 18.11.2031 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора била уговорена възнаградителната лихва в размер на 5.290%, при годишен процент на разходите - 7.940%.

На 18.06.2024г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите вноски за главница и за лихви и изпаднал в забава. С оглед формираното просрочие банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 14.02.2025 г. с връчена покана до длъжника, с която бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението пред съда, вземанията са в следните размери: а) 28 423.50 лв. главница, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 31.03.2025 г.; б) 1 469.52 лв. договорна лихва, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 14.02.2025 г.; в) 1 538.78 лв., мораторна лихва, дължима за периода от 18.06.2024г. до 31.03.2025г.

Вземанията се претендират като предсрочно изискуеми, считано от дата 14.02.2025 г. - датата на връчване на поканата до длъжника. Сочи се, че към датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 553/2025г. по описа на Районен съд Провадия и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита към Банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

При преценка на отправеното от ищцовото дружество в съдебно заседание на 15.07.2026г. искане за постановяване на неприсъствено решение съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК, а именно: с връченото на ответника по месторабота разпореждане №278/15.01.2026г. са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от 2 неявяване в съдебно заседание, предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените писмени доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, прието в с.з. на 15.07.2026г. С оглед наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ бъдат уважени и ответникът осъден да заплати претендираните суми.

Предвид изхода от спора и поради направеното искане и представени писчени доказателства в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 2763,30 евро разноски за исковото производство, включващи заплатена по делото държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, както и сумата 1 434.67 евро разноски за заповедното производство, вкл. държавна такса и адв.възнаграждение.

Сумите следва да се приемат за установени в евро на основание чл.11, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл.6-9 от Регламент (ЕО) №974/98, съгласно който стойностите, посочени в левове, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ, че ответникът В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес:

******, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път" №260, следните суми, произтичащи от сключен на 29.11.2023г. Договор за потребителски кредит № FL1438565: 14534.24 евро /28 423.50 лв./ главница, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване; 751,32 евро /1 469.52 лв./ договорна лихва, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 14.02.2025 г.; 786.77 евро /1 538.78 лв./ мораторна лихва, дължима за периода от 18.06.2024г. до 31.03.2025г., за които е издадена заповед за изпълнение №365/16.04.2025г. по ч.гр.дело №553/2025г. по описа на 3

РС - Провадия.

ОСЪЖДА В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******,, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, сумата 2763,30 евро разноски за настоящото производство, както и сумата 1 434.67 евро разноски за заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900755 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път" №260, чрез адв. М. Ц. срещу В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******, за установяване вземанията на ищеца от ответника в качеството на кредитополучател, произтичащи от сключен на 29.11.2023 г. Договор за потребителски кредит № FL1438565 в следните размери: 28 423.50 лв. главница, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване; 1 469.52 лв. договорна лихва, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 14.02.2025 г.; 1 538.78 лв., мораторна лихва, дължима за периода от 18.06.2024г. до 31.03.2025г.

Твърди се в исковата молба, че В. В. Д. като кредитополучател е ползвал банков кредит по силата на сключен на 29.11.2023 г. с „Юробанк България" АД Договор за потребителски кредит № FL1438565. Съгласно договора банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 30 000 лв. за текущи нужди, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при 1 условията на договора. Уговорено било кредитът да бъде погасен съгласно погасителен план на 96 месечни вноски в размер на 405.52 лв. с краен срок на договора - 18.11.2031 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора била уговорена възнаградителната лихва в размер на 5.290%, при годишен процент на разходите - 7.940%.

На 18.06.2024г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите вноски за главница и за лихви и изпаднал в забава. С оглед формираното просрочие банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 14.02.2025 г. с връчена покана до длъжника, с която бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението пред съда, вземанията са в следните размери: а) 28 423.50 лв. главница, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 31.03.2025 г.; б) 1 469.52 лв. договорна лихва, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 14.02.2025 г.; в) 1 538.78 лв., мораторна лихва, дължима за периода от 18.06.2024г. до 31.03.2025г.

Вземанията се претендират като предсрочно изискуеми, считано от дата 14.02.2025 г. - датата на връчване на поканата до длъжника. Сочи се, че към датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 553/2025г. по описа на Районен съд Провадия и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита към Банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

При преценка на отправеното от ищцовото дружество в съдебно заседание на 15.07.2026г. искане за постановяване на неприсъствено решение съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК, а именно: с връченото на ответника по месторабота разпореждане №278/15.01.2026г. са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от 2 неявяване в съдебно заседание, предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените писмени доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, прието в с.з. на 15.07.2026г. С оглед наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ бъдат уважени и ответникът осъден да заплати претендираните суми.

Предвид изхода от спора и поради направеното искане и представени писчени доказателства в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 2763,30 евро разноски за исковото производство, включващи заплатена по делото държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, както и сумата 1 434.67 евро разноски за заповедното производство, вкл. държавна такса и адв.възнаграждение.

Сумите следва да се приемат за установени в евро на основание чл.11, ал.2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл.6-9 от Регламент (ЕО) №974/98, съгласно който стойностите, посочени в левове, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ, че ответникът В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес:

******, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път" №260, следните суми, произтичащи от сключен на 29.11.2023г. Договор за потребителски кредит № FL1438565: 14534.24 евро /28 423.50 лв./ главница, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване; 751,32 евро /1 469.52 лв./ договорна лихва, дължима за периода от 18.06.2024 г. до 14.02.2025 г.; 786.77 евро /1 538.78 лв./ мораторна лихва, дължима за периода от 18.06.2024г. до 31.03.2025г., за които е издадена заповед за изпълнение №365/16.04.2025г. по ч.гр.дело №553/2025г. по описа на 3

РС - Провадия.

ОСЪЖДА В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******,, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №260, сумата 2763,30 евро разноски за настоящото производство, както и сумата 1 434.67 евро разноски за заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.