Решение № 1625 от 06.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1625 гр. Пловдив, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330204088 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-004230 от 17.05.2021г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на СТ. АЛ. М. от гр.Перущица, обл.Пловдив ЕГН ********** са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено че на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР се отнемат 10 точки.

С жалбата от С.М. се прави искане за отмяна на наказателното постановление и се представят доводи по същество на искането. В жалбата се представя твърдение че не му е била дадена възможност да даде кръвна проба поради изчакване в болничното заведение и отказ за вземане на кръвна проба от лекар на болничното заведение, поради закъснение за което няма вина.

Прави искане за събиране на допълнителни гласни доказателства – разпит на свидетели в режим на довеждане.Жалбоподателят редовно призован, в 1 съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв.Ц.К. който поддържа жалбата. Ангажира събирането на гласни доказателства – разпит на един свидетел в режим на довеждане, както и писмени доказателства – Лист за преглед на пациент в КДБ/СО при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив. В пледоарията си представи доводи до същество на искането си за отмяна на НП. Претендират се разноските по дело, като се ангажират писмени доказателства във връзка с това.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Преди даване ход на делото е депозирана писмена молба становище от Началник Сектор пътна полиция при ОДМВР-Пловдив, в която излага доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и за неговото потвърждаване. Прави и алтернативно искане при уважаване на жалбата, съда да намали размера на адвокатския хонорар до предвидения в закона минимум.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и притежава надлежно издадено СУМПС № 283818231, категории А В С ТКТ АМ и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 01.05.2021г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 978938 от свидетел Р. Ст. В. – полицейски служител, група „Сигма“ при СПС на ОДМВР Пловдив против жалбоподателя С.М. за това, че на 01.05.2021г. около 16:27 часа в гр.Перущица, ул.Спас Гинов № 27 управлява товарен автомобил ВАЗ 232900 с рег. № ****,собственост на „ДИНИКОМ“ ЕООД като: Водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта, чрез измерване му в издишания въздух, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510+ с фабричен номер ARDM – 0244, който отчете положителен резултат 0,88 ‰ (промила). Издаден е талон за медицинско изследване с № 0015345, получен от жалбоподателят С.М. на 01.05.2021г. в 16,45 часа, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП. Актът за установяване на административното нарушение е редовно предявен и връчен препис на 2 жалбоподателя на 01.05.2021г., за което е оформена разписка за получаване.

Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след запознаване със съдържанието му не е вписал обяснения/възражения относно неговото съдържание. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения от жалбоподателя М. относно съставения акт и посоченото в него нарушение. Въз основа констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като по делото не се установи да е била дадена кръвна проба и извършено медицинско изследване за употреба на алкохол, за извършено нарушение по ЗДвП. В издаденото НП по идентичен с акта начин е даде описание на нарушението и посочена нарушената правна норма. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя М. на 31.05.2021г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Р.В. посочи че като полицейски служител, от група „Сигма“ е участвал в специализирана полицейска операция в района на гр.Перущица, при която спрели за проверка жалбоподателят, който бил водач на МПС. Свидетелят посочи, че при проверката водачът миришел на алкохол и заявил че е пил бира. Било е извършено изследване с техническо средство което отчело концентрация над 0,5 промила. Свидетелят посочи че е съставил АУАН и издал талон за медицинско изследване.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел И.А.Г. който заяви че познава жалбоподателя, съседи са и че е потърсил помощта му да бъде докаран до гр.Пловдив за да му вземат кръвна проба. Свидетелят посочи че са пристигнали в гр.Пловдив, в УМБАЛ Свети Георги около 18:20-18:25 часа, както и че отишли до спешния кабинет където казали на жалбоподателя да изкача. Свидетелят посочи че след това е напуснал болничното заведение и е изчакал жалбоподателя в колата с която пристигнали, на паркинг до медицинското заведение.

Така изложеното от фактическа страна съдът намира като установено от всички приети по делото доказателства, включително и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира. Разпитаните свидетели изложиха приетите от тях факти от значение за делото, които по отношение на тяхната достоверност съдът не констатира наличието на доказателства 3 които да ги опровергават.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че 4 критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери, дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и оправомощителна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, относно допълнение на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.

Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. В този смисъл описанието на нарушението е пълно, точно, ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.

5

42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването му на пълномощник на управителя на санкционираното дружество лице. На същият е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Както АУАН така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия и в изискуемите от закона срокове. Спазена е нормативно установената форма, отговаря на материалноправните изисквания и процесуалноравните изисквания на закона, от което следва извода, че издаденото НП е законосъобразно. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното дружество чрез управителя си да разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита не е било нарушено по никакъв начин, като то е реализирано и чрез депозиране на жалба до настоящата инстанция.