Решение № 95 от 06.06.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Свищов, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20224150100101 по описа за 2022 година за да се произнесе взема предвид:

Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс, обективно съединен с небрачните искове по чл. 53 СК - за фамилното име след развода, по чл.56, ал. 1 СК - за ползване на семейното жилище, по чл. 59, ал. 1 СК - за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете, по чл. 143 от СК - относно издръжката на детето и по чл. 149 от СК - относно издръжка за минало време.

Ищецът К. АЙХ. С. твърди, че с ответницата Ф.Е. С.а (съгласно справка от НБДН, извършена служебно от съда) са съпрузи. Бракът им бил сключен на 19.09.2015 г., като същият е първи и за двамата. Твърди, че по време на брака им е родено едно дете - син Е.К.А., роден на ***** г. в гр. Левски. Заявява, че първоначално отношенията между него и ответницата били нормални. Заживели с детето им в дома на нейните родители. Твърди, че повече от 10 години трайно се е установил в Р. Германия. След сключване на брака им, ответницата заминала с него в Германия, но останала няколко месеца, защото не успяла да се адаптира към новата обстановка и се върнала в България. Твърди, че въпреки огромното разстояние, което ги деляло, са поддържали нормални, семейни отношения, като се стремял доколкото е възможно, по-често да се прибира при семейството си. Заявява че това положение продължило до преди около 2 г., когато от познати в ****** научил, че в живота на ответницата има и друг мъж. Заявява, че не оспорва правото на същата на личен избор и начин на живот, но от тогава двамата преустановили всякакви отношения, присъщи за едно нормално семейство. Твърди, че поддържали връзка по повод парите, които той изпращал за издръжка на детето. Заявява, че със сина си е поддържал и продължава да поддържа редовна връзка чрез социалните мрежи. Претендира възлагане упражняването на родителските 1 права, като на майката бъде определен разширен режим за лични отношения с детето им, на което майката да заплаща издръжка в минимално предвидения от закона размер.

Алтернативно претендира, ако упражняването на родителските права бъде възложено на майката, на ищеца да бъде определен режим на лични отношения с малолетния Е. в параметри, заявени в петитума на исковата молба, като бащата да заплаща издръжка на детето в минимално предвидения от закона размер. Относно брачното фамилно име, заявява че ответницата следва да избере дали и след развода ще продължи да носи фамилно име С.а, прието при сключването на брака, или ще възстанови предбрачното си такова - Р..

Ползването на семейното жилище в ************ след прекратяване на брака да бъде предоставено на ответницата. Ищецът не претендира присъждане на разноски.

В предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирала отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв. П.Д. от ВТАК.

Твърди, че след сключване на брака с ищеца са заминали за Германия и са се установили в град Людвигсхафен. Там са живеели родителите на ищеца. Три или четири месеца след пристигането им в Германия се завърнали в България. Причината била лошото отношение на свекърва й към нея. При връщането им в България ответницата разбрала, че е бременна.

Заявява, че с ищеца се настанили при родителите й в с. ******* общ. Свищов.

Твърди, че в България тя и съпругът й били издържани от нейните родители. В България ищецът работел нередовно и бил уволняван заради лоша трудова дисциплина, защото закъснявал за работа и не бил изпълнителен. Твърди, че той започнал да тегли заеми от частни лица, често без тя да знае, които и досега не са изцяло погасени. Заявява, че по-късно установила, че ищецът е длъжник и по т.нар. бързи кредити, но не знае за какво са изразходвани заетите на ищеца средства.

След раждането на детето им тя и ищецът живели няколко месеца в град Свищов на квартира. Ищецът започнал работа в местния месокомбинат. По негово настояване родителите й му дали заем в размер на 4000 лв. и той закупил автомобил „Ауди”. След това продал колата за 1000 лв., за да може да финансира свое пътуване за Германия. До момента не е върнал този заем. Притесняван от кредиторите му, ищецът започнал да редува по-дълги пребивавания в Германия с кратки негови престои в България. От Германия понякога изпращал пари за погА.ване на кредити, но част от задълженията му са актуални и към момента.

Твърди, че по указание на ищеца изпращаните от него пари от Германия не са използвани за издръжка на малолетния Е., а за удовлетворяване на кредиторите му.

Ответницата оспорва като невярно твърдението в исковата молба за нейна извънбрачна връзка. Твърди, че до началото на декември 2021 г., в периодите, когато ищецът пребивавал в България, отношенията им били нормални и живеели заедно.

Твърди също, че в периодите на отсъствие на ищеца от България двамата общували редовно по телефона и чрез социалната мрежа Фейсбук. През пролетта или в началото на 2 лятото на 2021 г. ищецът я уведомил, че е започнал работа в Германия по трудов договор с месечно възнаграждение от 2200 евро. Той многократно обещавал да се завърне в България за Коледа и заедно да прекарат Коледните и Новогодишните празници. От социалните мрежи разбрала, че ищецът се е сгодил с жена на име И.К.. Същевременно ищецът публикувал свои снимки, на които демонстрирал стандарта си на живот в Германия чрез нови дрехи и лек автомобил „Мини Купър”.

Твърди, че в хода на тези публикации ищецът я блокирал в приложението „Вайбър”, чрез което общували преди Коледа 2021 г. и същият спрял да им се обажда. Заявява, че след като ищецът се е сгодил И.К. същият не е изпращал никакви парични суми- както за погА.ване на негови кредити, така и за издръжка на малолетния Е..

В иницииран от ищеца разговор той я заплашил, че ще се завърне в България и ще я „почупи”, т.е. пребие, ако тя в бъдеще опита да общува с годеницата му И.К.. В същия разговор по телефона ответницата поставила въпроса за издръжката на детето им. Ищецът започнал да псува доверителката ми. Препоръчал й да проституира, за да си гледа детето.

Оспорва като невярно твърдението в исковата молба, че от около две години живеят с ищеца в условията на фактическа раздяла поради нейна брачна изневяра. Оспорва претенцията на ищеца да му бъдат възложени за упражняване родителските права по отношение на малолетния Е., тъй като същият не притежава никакви умения да полага грижи за детето и досега не е полагал такива грижи. Твърди, че ищецът няма жилище в България, в което да отглежда детето. Семейната къща на негови баба и дядо в ****** е изоставена след смъртта им преди няколко години и не е подходяща за отглеждане на дете.

Оспорва като неоснователен искът на ищеца тя да заплаща издръжка на малолетно им дете в минимално определения размер.

Ответницата моли съда да прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнА. по въпроса за вината относно това състояние на брака им.

Претендира ползването на семейното жилище в *******************. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Р.. С отговора на исковата молба ответницата предявява насрещна претенция със същото искане, а именно претендира местоживеенето на малолетното дете Е.К.А. да бъде определено на нейния адрес, като на нея бъдат възложени упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете. Претендира на ищеца да бъде определен режим на лични отношения с малолетния Е. в параметри, заявени в петитума на отговора на исковата молба. Моли съда да осъди ищеца да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 300, 00 лв. за малолетно дете, считано 01.01.2022 г. до настъпване на обстоятелства, които налагат изменяването й или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна издръжка от датата на забавата до датата на заплащането й. Не претендира присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. М.С. от АК – Плевен с изрично пълномощно да го представлява по делото за развод.

3

Ответницата, редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения адв.

П.Д..

В съдебно заседание и двете страни, чрез процесуалните си представители, отделиха спорното от безспорното. Потвърждават, че единственият спорен въпрос между страните е относно режима на лични отношения на малолетното дете с бащата, като изразиха становището на представляваните от страни, че след прекратяване на брака, съдът следва да предостави родителските права по отношение на малолетното дете на страните на неговата майка, като определи местоживеенето му на адреса на майката, както и размера на издръжката, който бащата следва да заплаща.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са законни съпрузи от 19.05.2015 г. видно от приложеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0002/19.09.2015 г. от длъжностно лице по гражданското състояние на кметство ******, Община Свищов, като съпругата е приела фамилното име на съпруга С.а.

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0087/25.07.2016 г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние на Община Левски, по време на брака на страните е родено детето Е.К.А., роден на ***** г.

Видно от представената служебна бележка с изх.№ 54/11.04.2022 г., издадена от Директора на ДГ ******, детето Е. А. е записано в изнесена група ******** и към момента на издаването посещава учебното заведение.

Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 20, том 3, дело № 892/1990 г. ползването от ответницата жилище ****** е собственост на нейните родители.

Видно от изготвения по делото социален доклад от ДСП-Свищов от месец декември 2021 г. родителите на детето Е. живеят в условията на фактическа раздяла. Към момента на изготвяне на доклада грижи за детето Е. полага неговата майка, която е осигурила подходяща семейна среда, в която рисковете за детето са сведени до минимум. Майката и детето живеят на адрес в ******, ************* в жилището на прародителите по майчина линия, което е къща на едно ниво с няколко входа и се състои от няколко стаи. В единия вход има две спални помещения, които се използват от майката и вуйчото на детето, а във втория вход има кухня и всекидневна, като с преходна врата е отделена спалнята на прародителите на детето, детското легло и обособен кът за Е. с лаптоп и бюро. Жилищното пространство е обезопасено и функционално разпределено, съобразно нуждите на живущите. Потребностите на детето Е. са задоволени по адекватен начин в семейната среда на майката с подкрепата на прародителите по майчина линия. Относно здравословното състояние е констатирано, че детето е в много добро здравословно състояние, редовно е водено на детска консултация, има завършен имунизационен статус. Няма отклонения в психиката и поведението, няма констатирани белези от наранявания.

4

Детето е записано в ******** за учебната 2021/2022 г., но към 19.04.2022 г. не е посещавало учебното заведение, тъй като е било с навехнат крак по данни на А.С. – прародител.

Майката е безработна с регистрация в дирекция „Бюро по труда“ Свищов. Не е подпомагана от ДСП Свищов. Финансовата подкрепа получава от своите родители и брат си.

При социалното проучване е установена силна емоционална връзка между майката и сина Е.. В заключение е посочено, че майката, с помощта на своите родители полага качествени грижи за детето Е., които задоволяват потребностите му от здравословен, емоционален и здравен аспект. Родителят разполага с необходимия родителски капацитет, подкрепяща среда и възможности за задоволяване на потребностите на детето.

По делото бяха събрани доказателства чрез разпита на двама свидетели – А.Ф.С. и И.Й.П.