Решение № 1 от 17.02.2023, Районен съд - Чепеларе

Решение № 1/13.02.2023 г. по гр.дело № 121/2022г.

Съдия-докладчик: Сона Гарабедян

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Й.А. с ЕГН **********, с адрес: с. З., община Ч., област С. против Ц. А. П. с ЕГН **********, с адрес: с. З., община Ч., област С. и А. Й. М., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Ч., област С., с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с присъда № 5/16.11.2021 г., постановена по НЧХД № 29/2021 г. по описа на от РС - Чепеларе, първият от ответниците е признат за виновен и на основание чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден за това, че за времето от 19.00 ч. на 02.10.2020 г. до 07.30 ч. на 03.10.2020 г. в с. З. противозаконно унищожил чужди движими вещи-четири броя гуми на лек автомобил „.....“ с рег. № ..... /предните две гуми летни, марка „Мишелин Енерджи“ с размер 195/65/15, задните две гуми зимни, марка „Фулда Кристал Монтеро“ с размер 165/65/15/, собственост на М.Й.А., като деянието представлявало маловажен случай - престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК, и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, платима по сметка на РС - Чепеларе в полза на Държавата. С присъдата П. е осъден да заплати на ищеца сумата от 580 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението стойността на унищожените 4бр. автомобилни гуми, да му заплати сумата от 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението дискомфорт, притеснение, несигурност, както и да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 592 лева.

Ответникът Ц.А.П. обжалвал така постановената от РС - Чепеларе присъда, като с решение № 9/24.02.2022 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по ВНЧХД № 142/2021 г., същата била потвърдена и ответникът Ц. П. бил осъден да заплати на М. Й. А. направените от него разноски по делото пред ОС - Смолян в размер на 500 лева.

Въз основа на издаден от РС - Чепеларе изпълнителен лист № 14/11.04.2022 г. за вземанията му, а именно за сумите, присъдени му с присъда № 5/16.11.2021 г. на РС - Чепеларе по НЧХД № 29/2021 г., било образувано изпълнително дело № 9/2022 г. по описа на СИС при ЧРС.

Тъй като ответникът Ц.П. не заплатил дължимите суми в срока за доброволно изпълнение, била депозирана молба вх. № 239/26.05.2022 г., с която ищецът поискал по изп.д. № 9/2022г. да бъде наложен запор върху притежаваното от длъжника П. моторно превозно средство товарен автомобил марка „.....“ с рег. № ......

Със запорно съобщение от същата дата - 26.05.2022 г. ДСИ при РС-Чепеларе наложил запор върху гореописаното МПС - собственост на длъжника Ц. А. П..

Междувременно, знаейки че ще бъде насочено срещу него принудително изпълнение, ответникът - длъжник Ц. А. П. на 28.04.2022 г. прехвърлил МПС с рег. № ....., на втория ответник, като промяната в собствеността върху автомобила била отразена в КАТ на 25.05.2022 г.

Твъърди се, че разпореждайки се със своя движима вещ, първият от ответниците е увредил интересите на ищеца, чрез намаляване на имуществото си, с което последният би могъл да удовлетвори вземанията си по изпълнителното производство.

Посредством осъществената от първия от ответниците продажба на описания по-горе товарен автомобил, същият се лишавал от собственост, върху която би могло да се насочи принудителното изпълнение, поради което било налице увреждане на взискателя и то било следствие именно от извършените от длъжника действия.

Доколкото вторият от ответниците бил от същото село - с. З., както и първият ответник, в 1 което населено място всички се познавали и били запознати с извършеното от П. противоправно деяние спрямо притежаваната от М. Й. А. движима вещ и с това, че Ц.П. дължал парично обезщетение на А. по заведено срещу него изпълнително производство, то счита, че ответникът А.М. е знаела за тези факти и обстоятелства и че сключвайки сделката за покупко - продажба на МПС, ще да бъдат увредени интересите на взискателя.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителен по отношение на М.Й.А. договор за покупко - продажба от 28.04.2022 г. по описа на нотариус Х.Д., с рег. № .... на НК, с който Ц. А. П. е продал на А.Й.М. товарен автомобил марка „....." с рег. № ...... Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ц. П., в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като оспорва същата изцяло.

Посочва, че действително срещу него ищецът е завел две изпълнителни дела в СИС при РС Чепеларе по издадени изпълнителни листове с № 8 от 02.03.2022 г. по н.ч.х.д. № 29/2021 г. и с № 14 от 11.04.2022 г. по същото дело, като съответно били заведени изп. д. № 7/2022 г. на СИС при РС - Чепеларе и изп.д. № 9/2022 г. на СИС при РС - Чепеларе.

Твърди, че на 01.06.2022 г. е получил съобщение по изп.д. № 9/2022 г., с което му било съобщено, че съдебният изпълнител налага запор на МПС с peг. № ..... по молба на взискателя М. А.. След като получил съобщението се притеснил и разговарял със съдебния изпълнител, който му разяснил, че ще следва да изплаща сумите по изпълнителните производства с №№ 7 и 9.

Към настоящия момент бил неженен и живеел заедно с родителите си и сестра си, като ползвали едно домакинство и се грижел и за тях. Това дело било поредния опит на ищеца да го натовари с разноски допълнително, знаейки тежкото му финансово положение - неговото и на родителите му. Към настоящия момент родителите му били назначени към Община Ч., едва от 15.07.2022 г., като общи работници, а сестра му не работела, така той оставал единствен в домакинството с регулярни доходи и понасящ издръжката на семейството си.

В онзи момент не разполагал с повече средства, затова и решил да преведе по двете изпълнителни дела по 25 лева, за да разбере съдебният изпълнител, а и взискателят, че не се укрива и иска доброволно да заплати дължимото.

Заявява, че не искал да става длъжник на държавата, съда или А., като не искал да злепоставя себе си и семейството си, затова и не споделил с никого, че има дълг към М., дори и на семейството си. Те знаели за присъдата и глобата от съда, но за другите суми не им е казвал, а с настоящото дело всички в кметството разбрали. Родителите му отскоро работели към Общината, но били разпределени като месторабота в с. З.. След като се получила исковата молба в Кметството хората започнали да говорят и станало обществено достояние, че има да дава пари на М. и че той пак го съди.

Твърди, че ищецът знаел, че ответникът отдавна е обявил за продан притежаваното от него МПС, тъй като бил поставил на стъклата на същото табели, че го продава както и телефонния си номер. Още от октомври месец 2021 г. го обявил за продажба, тъй като получил от Община Ч. уведомление за дължим данък в размер на 183,98 лева за 2021 г. и решил, че наред с другите поддръжки по МПС-то, изразяващи се в отделяне на сериозни финансови средства и големия годишен данък, това МПС било непосилно да бъде негова собственост, поради което решил да го продаде.

Заявява, че А. искал да навреди и на втория ответник - М., купувач на МПС-то, тъй като и нея натоварил с разходи да търси адвокати, за да се защитава по това дело независимо, че тя нямала даже представа за взаимоотношенията между него и М. А..

Не било вярно, че цялото село знаело за случая. Напротив, когато показали присъдата му по това дело, станало известно на неговата купувачка, а и на други хора, че бил осъден и дължал пари на М. А..

Моли исковата молба да бъде отхвърлена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. М., в който изразява 2 становище за допустимост на исковата претенция, но счита същата за изцяло неоснователна.

Заявява, че действително между нея и първия ответник Ц. П. бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС на 28.04.2022 г. за товарен автомобил марка „....“ с peг. № ..... и че действително е регистрирала собственото си МПС в КАТ - Смолян на 25.05.2022 г. в законоустановения едномесечен срок от придобиването му.

Заявява, че като добросъвестен купувач, не е предполагала за задълженията на продавача към ищеца към момента на сделката. Едва с исковата молба разбрала, че продавачът е бил осъден и имал задължения към ищеца.

Излага, че ищецът е поискал по заведеното от него изпълнително дело срещу първия ответник, налагане на запор на МПС, месец след покупко – продажбата - едва на 26.05.2022 г. Ищецът не бил процесуално активен да събира вземанията си и бездействал, като не е извършил своевременна проверка на имущественото състояние на длъжника и инициирайки настоящото производство увреждал ответника М., която в случая била добросъвестен купувач, което означавало създаване на правна несигурност в правния мир, увреждащо гражданския оборот.

Съгласно ал. 2 на разпоредбата на чл. 16 от Наредба № I-45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за определяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при извършване на сделка с регистрирано превозно средство, след като извърши идентифицирането, нотариусът, който извършвал сделката, отправял искане към информационната система на МВР за потвърждаване на данните относно превозното средство, собствеността му и за предоставяне на информация относно наложени запори или други законови ограничения и съгласно ал. 3 от същата разпоредба, ако имало такива запори и ограничения, нотариусът уведомявал страните по сделката.

Ответникът навежда, че е нямало как да разбере, че ищецът има каквито и да било претенции по отношение на продавача по сделката, за да се въздържи от закупуване на движимата вещ и евентуално да предпази кредитора на продавача. Твърди, че не е знаела до получаване на настоящата искова молба, че продавачът имал каквито и да било задължения към ищеца.

Несъстоятелно било твърдението, че предвид обстоятелството, че ответниците живеели в с.

З., М. е знаела за задължението на П. към А.. По логиката на ищцовата страна следвало, че всички жители на едно и също населено място знаели за дълговете помежду си по презумпция, което съждение било в разрез с правилата на формалната логика.

Ответниците не били роднини и в производството не следвало да намери приложение презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

Фактът на познанство между страните, доколкото обитават едно населено място, дори не представлявал косвен доказателствен факт за правнорелевантния факт на наличие на знание у третото лице - приобретател, респективно сам по себе си не обосновавал извод за наличие на тази предпоставка, че сключената от А. Й. М. възмездна сделка увреждала кредитора на нейния праводател. За купувача не съществувало задължение да проверява налице ли са били образувани изпълнителни дела за задължения на продавача на движима вещ или недвижим имот.

Моли съда да приеме иска за недоказан, предвид обстоятелството, че по време на изповядване на сделката надлежно били комплектовани и проверени всички документи, направени били всички насрещни справки от нотариуса, като след извършената служебна проверка в регистрите на КАТ и получено потвърждение, било осъществено същинското нотариално прехвърляне, а и от размера на продажната цена на автомобила можело да се изведе безспорен извод, че сделката била действителна.

Счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковите претенции на ищеца срещу А. Й. М.. Претендира разноски.

3

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа исковата молба. Представя списък на разноските. В хода на устните състезания моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника М. адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита. Ответникът Ц.П., редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба - становище с вх.№ 2747/21.11.2022 г. поддържа депозирания отговор на исковата молба. Ответникът А. М., редовно призована, не е явява. Същата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Представя списък на разноските. В хода на устните състезания моли да бъде приет иска за недоказан. Претендира разноски. Представя писмена защита.