Решение № 431 от 11.07.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. гр. Хасково, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640102777 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.138, вр. чл. 79 ал.1, вр. чл.99, и чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против

М. К. М., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 387 от 23.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1463 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково, Първи граждански състав.

Ищецът твърди, че на 17.12.2020 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/888032 от 18.01.2021 г., било изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се върнало в цялост с отбелязване „непотърсена“. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата 1 на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставял със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно договора за цесия от 17.12.2020 г., ищецът в качеството си на цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което имал изрично пълномощно от цедента "Ай Тръст" ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 07.06.2017 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и ответника М. К. М./кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит № 888032, съгласно който кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и отв.

М. К. М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 888032. В тази връзка М. К. М. дължал на „Ай тръст“ЕООД възнаграждение, което към момента възлизало на 1396,60 лв.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не бил възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в деловодството на PC Хасково. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1463 по описа на РС Хасково за 2021г. и била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславило правния интерес на ищеца от подаване на настоящата искова молба.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 1 362,47 лв. платена главница на „Кредисимо" ЕАД по договор за потребителски кредит № 888032; 1 396,60 лв. дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 277 лв. възнаградителна лихва по договора за кредит за периода 30.06.2017 г. - 30.11.2018 г.; и 461,85 лв. обезщетение за забава по договора за кредит за периода 17.12.2020 г. - 28.06.2021 г. /с изключение на периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни.

2

Посочва, че претендираното вземане произтичало от договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2020 г., сключен между „Ай тръст" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „Ай тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Заявява насрещно твърдение, че М. К. М. не е страна по договор за предоставяме на поръчителство от 29.12.2016 г., поради което с посочения договор за цесия било прехвърлено едно несъществуващо вземане.

Наред с това е направено възражение за нищожност на договора за потребителски кредит с № 888032 от 07.06.2017 г. между „Кредисимо" ЕАД (кредитодател) и М. К. М.

(кредитополучател) на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД като противоречащ на чл. 22 във вр. чл.

11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. В тази връзка се сочи, че с договор за потребителски кредит с № 888032 от 07.06.2017 г. „Кредисимо" АД (кредитодател) предоставил на М. К. М.

(кредитополучател) кредит в размер на 2000 (две хиляди) лева за срок от 18 (осемнадесет) месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % годишно и годишен процент на разходите(ГПР) 50 %, съгласно Приложение № 1 и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити към Договора.

Последният бил сключен при общи условия, които изисквали в срок до 48 часа от сключването на Договора кредитополучателят да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо" АД юридическо лице („поръчител"). На 07.06.2017 г. между „Ай тръст'' ЕООД (поръчител) и М. К. М. (потребител) бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който поръчителят се задължавал да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" АД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо'' АД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. За поемането на това задължение потребителят заплащал възнаграждение на поръчителя в размер на 139,67 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита от страна на „Кредисимо" ЕАД представлявало заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като така посоченият ГПР надвишавал императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГРП не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което пък мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на разходите като не включи разхода "вноска гарант" в ГПР.

Налице било и нарушение на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК давал легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя". Това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и 3 по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл.

19, ал. 1 ЗПК било предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлявал разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно било обявено на кредитополучателя, още в хода на преговорите по сключване на договора.

Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита от страна на „Кредисимо" АД представлявало заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за потребителски кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на кредитополучателя бил определен на 50 %, значително би надхвърлил законово определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът на това основание следвало да се счита за нищожен. С оглед на изложеното, според ответника, договорът за потребителски кредит с № 888032 от 07.06.2017 г. бил нищожен като противоречащ на чл.

22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Наред с това и Договорът за предоставяне на поръчителство от същата дата бил нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като и защото посредством него се заобикаляла императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК установяваща максимален размер на ГПР. Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави било налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието „добри нрави" предполагало известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се правел извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Вярно било, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкирала от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от „добрите нрави".

Нарушаването на императивно поставените корективи водело до нищожност на сделката. В случая кредитоискателят бил икономически по-слабият субект на правоотношението, за когото практически липсвала каквато и да било свобода да договаря условията, при които „Ай тръст" ЕООД да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект, разполагал и със защитата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, която му давала възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и 4 разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането. Т.е. поетия от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство бил напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, бил абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Не без значение било и обстоятелството че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст" ЕООД е „Кредисимо" ЕАД, като двете дружества имали един и същ адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо"ЕАД било овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславяла извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя бил известен на заемодателя, което се потвърждавало и от обстоятелството, че заемодателят изпратил на кредитополучателя обединен погасителен план, в който включил в месечната му вноска и дължимото в полза на поръчителя възнаграждение от 139,67 лв. месечно. Годишният процент на разходите бил част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Тъй като в договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, то била налице неяснота за потребителя относно неговия размер, поради което била нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, била уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвиждала, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед на изложените съображения, ответникът моли да бъде прогласена нищожността на договора потребителски кредит с № 888032 от 07.06.2017 г. между „Кредисимо" ЕАД (кредитодател) и М. К. М. (кредитополучател) и обезпечаващия го договор за предоставяне на поръчителство и да бъде отхвърлен предявения иск.