Решение № 12085 от 19.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12085 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110162701 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Ц. П. Д., както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 1000.00 лева непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № 2104868/10.10.2019г., сключен с „Кредисимо“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца съгласно договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.04.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 229.64 лева - договорна лихва за периода 10.10.2019г. – 10.10.2020г.; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 198.22 лева - мораторна лихва за периода 10.10.2019г. - 14.03.2022г.

Ищецът - „АПС Бета България“ ЕООД, твърди, че между „Кредисимо“ АД и ответника Ц. П. Д. е сключен договор за потребителски кредит № ../10.10.2019г. по електронен път по силата на ЗПФУР, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя посредством отправяне на предложение чрез използване на 1 средства за комуникация от разстояние. Заявява, че по силата на договора за кредит на ответника била отпусната сумата в общ размер от 1000.00 лева, като последният се е задължил да върне същата на 12 броя вноски, всяка в размер на 102.47 лева в срок до 10.10.2020 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и ГПР в размер на 50 %. В чл. 2, раздел X от общите условия към договора страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителната вноска, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с разноските за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба и на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т. ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ АД, и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си процесуална легитимация от качеството си на цесионер, придобил вземането от кредитора по силата на договор за цесия от 02.03.2021г. и приложение № 1 към него, за която цесия длъжникът бил уведомен на посочения от самия него електронен адрес в договора за кредит на 01.04.2021 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18099/2023г. на СРС, 55 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ц. П. Д., с който оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че не е подписвал приложения договор за потребителски кредит нито лично, нито по електронен път, както и не получавал сумата по договора. Оспорва всички представени към исковата молба документи като неподписани от него и като неверни. Навежда довод, че липсват документи, от които да се установява обстоятелството поръчителят по договора за кредит „Ай Тръст“ ЕООД, да е погасил вземането на кредитора по процесния договор „Кредисимо“ АД. Релевира при евентуалност възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност.

Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит ../10.10.2019г., от който се установява, че „Кредисимо“ ЕАД и Ц. П. Д. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 1100.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 12 месечни вноски, считано от 10.11.2019г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40%. Предвидено било, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и Ц.

2

П. Д. е сключен договор за поръчителство от 10.10.2019г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора, според който възлиза в размер на 74.31 лева на месец, или 889.56 лева за целия срок на договора. Сключен е и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, според който поръчителя „Ай Търст“ ЕООД се задължава пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД да отговаря солидарно за дълга на ответника. В договора – чл. 13, ал. 1, се съдържа овластяване кредиторът да приема и администрира вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключения между потребителя и поръчителя договор за предоставяне на поръчителство.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти прехвърлят на „АПС Бета България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между първия цедент като кредитодател и физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Към молба от 19.03.2024г. ищецът е представил счетоводна справка за клиент Ц.

П. Д. по договор за кредит №... към 23.02.2022г., от която е видно, че ищецът е осчетоводил вземане в размер на 1427.86 лева по сметка 531006 „вземания от клиенти по претенции Кредисимо“ ЕАД като непогасена сума по договор за кредит и по сметка ... „разчет гаранция – кредити Ай Тръст“ като прехвърляне на суми по искане от поръчителя Ай Тръст. По делото липсва потвърждение за извършена цесия от „Кредисимо“ ЕАД. В договора /стр. 68/ се съдържа задължение на цедентите да уведомят длъжниците за извършената цесия чрез пълномощник – цесионера, каквото пълномощно, представляващо приложение № 3 към договора, не е приложено по делото.

По делото няма приложено уведомление от „АПС Бета България“ ЕООД до Ц. П. Д. за извършената цесия.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: заемната сума в размер на 1000.00 лева е била получена от заемополучателя в брой на 10.10.2019г.; заемателя не е извършвал плащания по договора;

ГПР по договора възлиза на 382% при включен в него разход по договора под формата на възнаграждение за поръчителство;

Оставащата непогасена част от вземанията по договора възлиза на 1000.00 лева главница, 229.64 лева договорна лихва и 348.93 лева мораторна лихва за забава.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на 3 ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

Сключеният между „Кредисимо“ ЕАДД и Ц. П. Д. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ. Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или 4 логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК. Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017 г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.