Решение № 26 от 19.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002101940 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3073/13.02.2023 година, подадена от В. П.

В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу част от решение № 1520/09.12.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3363/2021 година.

С касационната жалба въззивно решение на Софийския апелативен съд се обжалва в частта му, с която след частично изменение и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 261 774/17.03.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 3101/2018 година, са отхвърлени предявените от В. П.

В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за претърпени от тях, вследствие на смъртта на П.

В. В., син на първия и втората, и фактически съжител на третата, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 08.11.2015 година, за разликата над уважените размери от по 130 000.00 лева за първия и втората, и от 20 0000 1 лева за третата, до предявените такива от по 200 000.00 лева за първия и втората, и от 50 000.00 лева за третата, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 08.11.2015 година до окончателното плащане.

В подадената от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. касационна жалба се излагат доводи за това, че в обжалваната му част въззивното решение на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново, с което предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София искове, с правно основание чл.

236, ал. 1 от КЗ (отм.), да бъдат уважени до посочените по-горе размери.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София е подал отговор на същата с вх. № 6944/24.03.2022 година, с които жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като същата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Жалбата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1378/25.03.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? и за това липсата на посочване и анализ, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителни критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС № 1/25.05.1961 година?.

2

Отговорът на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване се съдържа в т. 11 от диспозитива и раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на Решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС. Съгласно тях размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Тъй като така посочените в мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година обстоятелства не са изброени изчерпателно, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдилищата трябва да извършват конкретна преценка кои от установените по делото обстоятелства са от значение за това и да ги преценяват в съвкупност с останалите такива. В съдебната практика като такива обстоятелства са утвърдени икономическото положение в страната, към момента на настъпването на увреждането и размерът на присъдените при сходни случаи обезщетения за неимуществени вреди. Когато искът за обезщетение е насочен не срещу прекия причинител на вредите, а срещу неговия застраховател по риска „Гражданска отговорност“ съдилищата могат да вземат, като ориентир нормативно определените лимити по застраховката, което обаче не означава, че трябва да определят размерът на обезщетението с 3 оглед на посочения в тях размер. При определяне на размера на обезщетението съдилищата трябва да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства, които по тяхна преценка, са от значение за това, а неизпълнението на това задължение води до процесуално нарушение на съда, което може да се отрази на правилността на постановеното от него решение.

Поради това, че извършеното в ППВС 4/23.12.1968 година изброяване на обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

4

За да постанови решението си съставът на Софийският апелативен съд е приел, че с прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) разполагал увредения от ПТП срещу причинителят на вредите или неговият застраховател. Пострадалият можел да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговарял за чужди виновни действия и по характер отговорността му била гаранционно– обезпечителна. За да се ангажирала отговорността на дружествотозастраховател било необходимо да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца, пред първоинстанционния съд, било да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. По делото те били установени чрез допуснатите доказателства-протоколи за оглед на местопроизшествието и автотехническа експертиза. Тя била изяснила механизма на произшествието и причините, поради което то било настъпило. По делото била представена влязла в сила присъда, с която виновният водач бил признат за виновен за настъпилото на 08.11.2015 година ПТП. Тя имала задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици за това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца на основание чл. 300 от ГПК. По тези обстоятелства имало формирана сила на пресъдено нещо, тъй като в една част първоинстанционното решение било влязло в сила. По делото било установено и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между ответника и деликвента. Поради това „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София било пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове. Активно легитимирани да предявят прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) били и близките родственици на починалия при ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ на деликвента. Ищците по делото черпели своето субективно право от закона и от ППВС № 4/25.05.1961 година, според което кръгът на лицата, имащи право на неимуществени вреди, включвал низходящи, възходящи и съпруг. Това постановление било допълнено с ППВС № 5/24.11.1969 година, както и с ТР № 1/21.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС. По делото не било спорно, а и от събраните писмени доказателства, се 5 установявало, че ищците били от кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. В. В..

Ищците В. П. В. и Г. Н. В. били негови родители и имали качеството на възходящи по отношение на него. С. С. С. извеждала своето субективно материално право от факта на фактическо съжителство с починалия П. В. В..

ППВС 5/24.11.1969 година включвало в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт и лицето, което било съжителствало на съпружески начала с починалия. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че те били имали такова съжителство, което я определяло като правоимащо лице да получи обезщетение поради болките и страданията, които са били предизвикани от смъртта му. Пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове бил застрахователят, застраховал гражданската отговорност на деликвента. Настъпил бил покрит риск, който ангажира неговата отговорност. Спорело се относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени на ищците.

Разпечатката съдържа 27 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c3de4d6-3fb8-49ec-868a-48580428160a