Решение № 833 от 08.10.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. П., 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220100266 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. ЮМ. АЛ., ЕГН **********, ДЖ. ИС. АЛ., ЕГН **********, Х. С. АЛ., ЕГН **********, лично и като законен представител на М. И. АЛ., ЕГН ********** и на ДЖ. Х. АЛ., ЕГН **********, всички с адрес: обл. П., общ. В., с. А.а, ул. „Д." 2, чрез адвокат Я.Я. от САК, с адрес за призоваване: гр. С., ***, ет. 1, ап. 3, против „К. Б. А. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., п.к. 4400, ***, представлявано от Й. Г..

В исковата молба се твърди, че на 18.08.2020 г. на пътя между селата Ветрен дол и Братаница (път II- 84км.6+700) в резултат на тежко пътно-транспортно произшествие загива И. С. А., ЕГН **********, син на М. ЮМ. АЛ. и ДЖ. ИС. АЛ., баща на М. И. АЛ. и ДЖ. Х.

АЛ. и живеещ във фактическо съпружеско съжителство с Х. С. АЛ.. В момента на произшествието той е управлявал собствения си лек автомобил „Форд Фокус", рег. № ****** и е пътувал за работа по маршрут с. А.а - гр. В. - гр. П., за да изпълнява задълженията си по трудов договор с „К. Б. А. ЕООД. Трудовото правоотношение между тях датирало от 2019 г., когато той е назначен на длъжност „монтажник електронни елементи" с трудов договор № 302190 от 03.04 2019 г.. Посочено е, че около 13:50 ч. на злополучната дата, И. А. е пътувал заедно с Х. С. АЛ.. На правата след с. Ветрен дол, след като се уверил, че платното за насрещно движение е свободно, предприел изпреварване на намиращите се пред него в същото платно лек автомобил и товарен автомобил (ТИР).

Когато предницата на управлявания от него автомобил се изравнила с движещия се пред 1 него лек автомобил, водачът на последния внезапно тръгнал също да предприема изпреварване на товарния автомобил пред него, без да забележи опасността от изпреварващия го автомобил управляван от загиналия. За да избегне удара със засичащата го кола, И. А. завил наляво, при което лявата предна гума се ударила в дърво, стоящо наблизо до пътя и автомобила се преобърнал, ударил се в друго дърво, превъртял се още два-три пъти и застанал по таван. И. А. е изваден от колата и транспортиран в МБАЛ-П. от пристигналият на място екип на „Бърза помощ", но по пътя към болницата той починал.

Твърди се, че в деня на злополуката, 18.08.2020 г., И. А. е отивал на работа, тъй като е бил втора смяна според графика на предприятието и съобразно трудовия му договор местоработата на И. А. е била в гр. П.. Поради това инцидентът бил признат за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО с Разпореждане № 35/29.09.2020 г. на НОИ - Териториално поделение - гр. П..

Излагат се твърдения, че смъртта на И. А. е съкрушителен удар за неговото семейство. До преди злополуката, той живеел заедно с двамата си родители, съпругата си и двете си деца в едно домакинство, в семейната къща в с. А.а. Посочено е, че родителите на И., М. и Д., преживяват изключително тежко загубата на сина си, с когото винаги са били в изключително близки и сърдечни отношения, тъй като винаги са живели заедно със сина си в едно домакинство, в семейната къща, като помежду им е съществувала силна семейна връзка, особено подсилена с характерните за етноса и религиозната им принадлежност традиции. Починалият се е отнасял с безкрайна любов и уважение към родителите си, полагал е постоянни грижи за тях и всячески им е оказвал материална подкрепа. Сочи се, че след смъртта на сина им, М. и Д. вече не са същите хора, тъй като болката от загубата им е непреодолима. Никога не са си представяли, че ще им се наложи да погребват детето си.

След инцидента те се затворили в себе си и силно ограничили контактите си с външни хора.

Почерненото им битие е допълнително затруднено и от силно влошеното им материално състояние, тъй като с труда си, синът им И. е осигурявал и съществената част от прихода на домакинството и незаменима помощ в ежедневието и селскостопанската работа. От друга страна, той е бил млад и енергичен мъж, който естествено е бил и основен стълб в семейството, източник на морална подкрепа, грижа и защита на всички в него. Двамата са неутешими и от черното събитие насам живота им изпълнен със скръб.

По отношение на съвместната съжителница на починалия - Х. С. АЛ. се твърди, че шокът и болката са неизмерими. Независимо, че не са имали сключен брак със загиналия И., двамата са живели заедно във фактическо съпружеско съжителство от повече от 15 г., като липсата на граждански брак за тях е била само формална. Отношенията помежду им са били изпълнени с обич, доверие и взаимни грижа и уважение. Смъртта му е нанесла тежка душевна травма. След катастрофата, тя изпитва огромна празнота и тъга, от които не може да се възстанови и до момента. Това се отразило и на отношенията й с околните, на работата й, на плановете й за бъдещето и на гледната й точка към живота въобще. Вследствие на злополучния инцидент, тя останала вдовица едва на 35 г., с две деца, които са в такава възраст, в която имат нужда от духовна и материална подкрепа, което е трудна и отговорна 2 задача дори и за двама родители.

За синът и дъщерята на И. А., М. и Д. се сочи, че травмата е най-тежка, тъй като са загубили баща си по най- жесток начин, което почернява живота им още от най-млада възраст. Твърди се, че между тях винаги е имало трайна и дълбока емоционална връзка. За загиналия И., двете му деца са били неговата най-голямата радост, както и че тежкият инцидент им е нанесъл сериозен стрес и неизлечими рани в още крехките им съзнания. Сочи се, че известно време след инцидента отказват да приемат факта, че баща им го няма, което помрачава разсъдъка им.

Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците, на основание чл.200 от Кодекса на труда, обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на настъпилата при трудова злополука смърт на И. С. А., в размер на по 150 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука, 18.08.2020 г,. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В проведеното последно съдебно заседание при редовност на призоваване ищците не се явяват. Представляват се от адвокат Я.Я. от САК, който моли съда да уважи исковата претенция като основателна и доказана.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „К. Б. А. ЕООД депозира отговор на ИМ, чрез адвокат П.М. Б. лично и като представляващ управител и съдружник в Адвокатско дружество „Б. и партньори”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1606. бул. „Г. Т.” 53-55.

Ответникът оспорва, че смъртта е в резултата на трудова злополука, тъй като съгласно съдържанието на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП, в момента на това ПТП, работникът А. /като водач на МПС/ е имал концентрация на алкохол в кръвта в стойност 0,35 промила и тъй като съгласно КТ и изискванията на правилника за вътрешния ред и безопасните условия за труд на работодателя, с които работникът е бил изрично запознат, същият несъмнено е знаел, че няма право да се явява и съответно, че въобще няма да бъде допуснат на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения. А явяването на работа в нетрезво състояние е именно такова.

Сочи, че съгласно чл.201, ал.1 КТ, работодателят не може да носи отговорност за нея, защото същата явно се дължи на умишлени действия на самия работник, поради наличието на следните обективни факти:

- работникът А. /като водач на МПС/ е имал концентрация на алкохол в кръвта в стойност 0,35 промила, при което той е нарушил умишлено съответните императивни разпоредби на ЗДвП, с оглед на които той въобще не е трябвало да управлява МПС, а още по-малко пък да предприема маневра за едновременно изпреварване на лек автомобил и товарен автомобил, което в исковата молба се сочи като причина за катастрофата;

- извършил маневра за изпреварване на движещо се пред него МПС „без да се увери, че пътят срещу него е свободен”, с което е нарушил съответните императивни разпоредби на ЗДвП, регламентиращи осъществяването на маневрата за изпреварване на МПС;

3

- А. е управлявал МПС-то без да е поставил обезопасителен колан, тъй като се е намирал на задната седалка на катастрофиралия автомобил, което е в нарушение на законовите изисквания;

- вместо да предприеме намаляване на скоростта на движение и престрояване в първоначалната му лента за движение/, и произтеклото от това поведение неконтролирано напускане на пътното платно, последвано от удар в едно, а след това и в друго дърво, и няколко на брой преобръщания, а предприетите от него действия /подаване на звуков сигнал и опит за отбиване на управлявания от него лек автомобил в ляво/, категорично сочили на осъществено от работника неправилно маневриране, както и явно управление на МПС с несъобразена е пътната обстановка скорост над допустимата.

Излага твърдения, че в условията на евентуалност, в случа че се установи, че смъртта на работника А. има характер на трудова злополука и тя не е била причинена в резултат на негови умишлени действия, то тогава евентуално допуснатите до разглеждане исковете се явявали частично неоснователни по размер и съответно същите трябва да бъдат уважени в значително занижен спрямо първоначално предявения от ищците размер при императивно съобразяване със следните два релевантни за определяне на размера на обезщетението фактора: размерът на обезщетението трябвало да се съобрази/намали е оглед наличния фактор на съпричиняване под формата на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, обосноваваща намаляването на отговорността на работодателя с 95 % /толкова определя съпричиняването от страна на починалия/ и изложените аргументи отнасящи се до умишлените действия на работника и посочени по-горе. На второ място счита, че размерът на обезщетението трябва да се съобрази с фактора справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и наличието на законова/родствена връзка между пострадалия работник и ищците М. ЮМ.

АЛ. и Д. Ю. А., липсата на взаимно създадена законна брачна връзка с ищцата Х. С. АЛ. и липсата на доказана законна родствена връзка между пострадалия работник и детето ДЖ. Х.

АЛ..

В проведеното съдебно заседание за ответника се явява адвокат АТ. УЗ. от АК, който моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказа. Представя писмени бележки, като съдът не му е предоставил срок за това и същите не са съобразени от съда.

Третото лице помагач на страната на ответника „Застрахователно дружество „Е. Р.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. С., район „И.“, *** взема становище по депозираната искова молба. Оспорва исковете по основание и размер, като излагаме следните доводи и прави доказателствени искания. Присъединява се към изложените в отговора на исковата молба оспорвания, като твърди, че на първо място за лицата М. ЮМ.

АЛ.ов, ДЖ. ИС. АЛ. и ДЖ. Х. АЛ. не са представени доказателства за твърдяната родствена връзка. В случай че такава връзка се докаже, оспорва нейната дълбочина и интензивност, която да обоснове присъждане на обезщетение в поисканите размери. Оспорва и основателността на претенцията на Х. С. АЛ.. Оспорва, че тя и И. А. са живеели в едно домакинство, както и че връзката им по естеството си е била такава, че да изпълни съдържанието на емоционална връзка на обич и уважение, такава каквато традиционно се приема, че е налице когато между мъжа и жената има сключен граждански брак. Оспорва, че между ищците и починалия е имало такава изключителна връзка, във основа на която да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва, че са налице основанията на чл. 200 от КТ. Оспорва, че описаният инцидент е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Сочи, че не е било страна в производството по издаване на индивидуалния административен акт и поради това за него не се е преклудирало правото да оспорва верността на обявените в разпореждането на НОИ обстоятелства. В случай, че по делото 4 бъде безспорно установено, че инцидентът следва да се оценява като трудова злополука, то сочи, че са налице редица основания за намаляване на размера на обезщетението. В този смисъл, на първо място посочва, че е налице основанието на чл. 201, ал. 2 от КТ и отговорността на работодателя следва да се намали, тъй като починалият е допринесъл в голяма степен за настъпването на пътния инцидент и злополучният му край. На следващо място сочи, че следващо основание за намаляване на претендираното обезщетение е прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ, според която присъдените в полза на наследниците на И. А. обезщетения следва да се намалят с получените суми по договори за застраховане на работниците и служителите. Във връзка с горното счита, че е налице основание въпросът за това дали ищците или някой от тях е получил застрахователна сума по Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" да бъде изследван в настоящото дело. За изясняването на този въпрос, прави доказателствено искане. Прави възражение по отношение на основателността на привличането му като трето лице - помагач на страната на ответника „К. Б. А.“ ЕООД, тъй като твърди, че от една страна, към датата на инцидента не са носили твърдения в исковата молба риск, а от друга страна, въпросното събитие въобще не е покрит риск съобразно застрахователна полица №240519035110000063 и Специални условия „Отговорност на работодателя“, неразделна част от нея (прилагам към настоящото становище). В подкрепа на горното излага доводи.