Протокол № 394 от 25.02.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 394 гр. Пазарджик, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Е. Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20255220104536 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Т. Г. Х., редовно призован, не явява и не изпраща процесуален представител. Не се явява и процесуалния му представител адв. И. - М., редовно упълномощена да го представлява ,с пълномощно приложено по делото.

Ответното дружество „...............................“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.

Явява се вещото лице Б. С. Д., редовно призована.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

По делото е постъпила молба вх. № 4559/17.02.2026 г. от адв. Е. И., пълномощник на ищеца Т. Х., с която моли да бъде даден ход на делото.

Същата няма възражения по доклада и поддържа направените доказателствени искания. Моли да се приеме заключението на изготвената ССЕ. В случай, че съда обяви делото за решаване моли да бъдат уважение 1 предявените искове като основателни и доказани.

Претендира присъждане на разноските. Към молбата е приложена и молба по чл. 214 от ГПК, с която същата намалява размера на предявения иск от 700,00 лева до размера на 308,79 лева.

По делото е постъпила молба с вх. № 4682/17.02.2026 г. от юрк. С. – процесуален представител на ответното дружество, с която моли делото да се гледа в нейно отсъствие поради обективната й невъзможност да присъства в днешното заседание. Моли да бъде даден ход на делото, в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Същата оспорва предявените искови претенции и поддържа изразеното в отговора на исковата молба. Моли заключението на ССЕ да бъде прието и заявява, че няма въпроси към него.

Моли съда да отхвърли предявените искове по съображения изложени в отговора на исковата молба. Претендира направените разноски. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като страните не се явяват, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11 и чл.19, ал. 4 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал.1 от ЗЗД от Т. Г. Х., чрез адв. И.-М., в която се сочи, че доверителят й е страна по договор за потребителски кредит № 40003818309. Съгласно договора за потребителски кредит, доверителят й е следвало да върне сумата по кредита в размер на 800 лева при ГПР 49,00%, годишен лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 10 погасителни вноски върху главницата от 800лв., с обща стойност на всички плащания в размер на 1049,40 лева.

Постигната е договореност в раздел 6, за заплащане на пакет от допълнителни услуги или за срока на договора е следвало доверителят й да върне сумата от 1651,50 лева.

Сочи се, че процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на 3ПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение 2 за закупен допълнителен пакет от услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от 3ПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, по икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

По отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника, същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Сочи се, че сумата търсена на базата на това споразумение е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от 3ПK във вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава 3 изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва но просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС № 426/14г.

В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Възразява се, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в кои го е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.00%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Същевременно по силата па чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поелите с него права и задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му редакция /така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015г., 1 г.о./. Също така, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена но право от повелителни правила на закона или ако не може да се 4 предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски креди т е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит.

Твърди се, че аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал.1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота, относно правата и задълженията на потребителите и за попълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР - представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да ги призове на съд и като се увери в основателността на твърденията им, да прогласи нищожността на Договор за кредит № 40003818309 сключен с „..............................." ЕООД, като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит от ЗПК, както и да осъди ответното дружество да възстанови на ищеца заплатените от него без правно основание суми в общ размер на 700лв., съставляващи престирани от него в парични плащания без основание, ведно 5 със законна та лихва от датата на подаване на искова та молба до окончателното плащане.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „...............................“ ЕООД, чрез юрк. С.- К., с който сочи, че намира предявения осъдителен иск за неоснователен по основание и размер.

Оспорва се твърдението, че са заплатени посочените в исковата молба суми над главницата. Представя се извлечение по сметка, от което е виден размерът на заплатените суми по кредита, както и размерът на отпуснатата главница – 1700.00 лева. Поради това дори и съда да намери сключеният договор за потребителски кредит за недействителен, моли съда да отхвърли предявения осъдителен иск. Отпуснатата по процесния договор за кредит главница е 1700.00 лева, а не както е описано в исковата молба – 800.00 лева.

Параметрите на кредита също са грешно изписани в исковата молба.

Сочи се, че на първо място, в процесния договор за потребителски кредит № 40003818309 се съдържа приложимият лихвен процент по кредита.

Освен това същият не противоречи на добрите нрави. Видно от раздел VI „Параметри“ приложимият лихвен процент е фиксиран, а условията за прилагането му се съдържат в чл. 4.1. и чл. 4.2. от общите условия, които са подписани от страните. Счита обективираното в исковата молба твърдение, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави за неоснователно. В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент.