Определение № 686 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. София, 14.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20251000600780 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при ОП Кюстендил, срещу Определение от 30.05.2025 г. на Окръжен съд Кюстендил съд по НОХД № 104/2025 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

В протеста се изразява несъгласие на представителя на обвинението с изводите на съда, че прочитът на обвинителния акт не позволява да се научи обвинението по ясен и безспорен начин. Според прокурора, не са налице констатираните в обстоятелствената част на обвинителния акт неясноти.

На първо място, прокурорът възразява срещу становището на съда, че посочването на период за извършване на инкриминираното престъпление с неопределен начален момент в края на м.10.2023 и крайна дата 6.11.2023 г. не създава неяснота. Описва фактическите основания, които са обосновали посочване на такъв времеви интервал.

На следващо място, представителят на обвинението изразява несъгласие с възприетото от първия съд противоречие относно причините за настъпване на смъртта на пострадалия и относно механизма на причиняването и. изтъква, че съдът е тълкувал разширително позицията, изразена в ТР № 2/2002 г. на ОСНК; че някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния актне съставляват елементи на обвинението относно извършването на престъплението и участието на обвиняемия в него.

С оглед на изнесените възражения, в частния протест се предлага да 1 бъде отменено атакуваното определение и делото да се върне на КОС с указание за внасяне на делото за разглеждане в съдебно заседание.

Въззивният съдебен състав, след като прецени доводите изложени в протеста и доказателствата по делото, намира следното:

На 26.02.2025 г. в ОС Кюстендил е внесен обвинителен акт против И. А.

К., за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предложение второ и трето, във вр. с чл. 115 от НК.

За да се произнесе с атакуваното определение решаващият състав на Окръжен съд Кюстендил е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати процесуални нарушения, нещо повече, в две насоки:

1. Налице е неяснота относно времето на извършване на престъплението. Според съда посочването на „края на месец октомври“ като начален момент е нееднозначно. Също така, в редакцията с посочване на период за извършване на убийство се създава впечатление, че изпълнителното деяние е било извършвано продължително през целия период до 6.11.2023 г.

2. На следващо място, съдът е счел, че при описание на изпълнителното деяние и начина на извършване на престъплението е допуснато вътрешно противоречие. От една страна е посочено в обстоятелствената част, че престъплението е извършено чрез нанасяне на множество удари в областта на устата, но от тези удари са настъпили множество изброени увреждания не само по лицето, но и по части на тялото – гръдна травма, многофрагментни счупвания на ребрата двустранно. Същевременно като причина за смъртта е посочена механична асфикция от удушаване. Според съдебния състав в обстоятелствената част на обвинителния акт в действителност липсва фактическо твърдение за настъпила смърт на пострадалия, при което остава неясно как се поддържа обвинението.

Според задължителното становище, защитено в ТР № 2/2002г. на ОСНК ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемия в него, като липсата на посочване на всички факти от тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия.

Настоящият въззивен състав споделя изложените от съдебния състав на окръжния съд мотиви относно наличието на съществен порок в обвинителния акт във втората насока. В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно и последователно е описано вмененото на обв.К. поведение спрямо пострадалия К.. Твърди се по фактите, че след спречкване между двамата, обвиняемият е нанесъл на К. удар с ръка, с което го е извел от равновесие, след това е затиснал тялото му на земята чрез натиск върху гърдите с коленете си и е започнал да му нанася удари с ръце по лицето. По-нататък обв.К. преустановил ударите и започнал да души пострадалия с две ръце за гърлото докато К. спрял да се съпротивлява и се отпуснал безжизнено. Обвиняемият 2 извлачил неподвижното тяло на пострадалия в другата стая и се върнал в хола, за да продължи да пие алкохол /стр.2, абзац първи от ОА/. На стр. 6, абзац последен и стр. 7 в обстоятелствената част на ОА, прокурорът е вменил на обв.К., че умишлено е умъртвил К., като убийството е било извършено по мъчителен начин – чрез нанасяне на множество удари в областта на устата.

Следва механично и последователно изброяване на всички травми, констатирани по пострадалото лице, като в списъка са включени и травмите в областта на гърдите и ребрата. Не се твърди тези травми да са нанесени от нещо друго различно от ударите, както правилно е констатирал съдът в първата инстанция, въпреки че по-горе прокурорът е описал действия по коленичене върху снагата на пострадалия. Дългото изречение, започващо на стр.6 с „-престъпление по чл. 116, ал., т.6….“ завършва на стр. 7 абзац първи със следната фраза: „…като причина за смъртта се дължи на механична асфикция- удушаване.“ Без съмнение в едно изречение се откриват три взаимно противоречащи си твърдения. Твърди се че убийството е извършено по мъчителен начин чрез удари, но причина за смъртта е удушаване. Това създава недоумение доколко е възможно да се осъществи убийство извършено по един начин, който не кореспондира с друга причина за смъртта. Не е даден отговор на въпроса има ли причинна връзка между ударите в областта на устата и нанесените гръдни травми, както и съществува ли причинна връзка между описаните удари и изтъкнатата причина за смъртта от асфикция. Това въззивният състав намира за съществено, доколкото в обвинителния акт задължително следва да се опише причинно-следствения процес между всяко от действията на обвиняемото лице и настъпилия резултат. Също така, множеството травмиращи удари се изтъкват като начин на извършване на убийство, сиреч способ за умъртвяване, но се твърди различна причина за настъпилата смърт - удушаване. Необяснима остава конструкцията на обвинението относно фактите- налага се впечатление, че с множеството травматични увреждания предхождащи удушаването са били причинени мъчителните болкови преживявания на пострадалия, но не се изяснява имат ли те принос за настъпване на смъртта и какъв е той, съответно как се обосновава квалифицирането на деянието по чл. 116, ал.1, т.6 от НК в хипотеза ударите да не допринасят за умъртвяването или в обратния случай.

Така установените вътрешни противоречия в обвинителната теза са възпроизведени изцяло в заключителната част на обвинителния акт, където отново се открива разлика между начин на извършване на убийството / мъчително, чрез удари, довели до множество травми/ и причина за смъртта /асфикция-удушаване/. Отново е възпроизведено фактическо твърдение за обективно наличие на предмет /орех/ в устната кухина на пострадалия, описано като част от изброените травми причинени от обвиняемия, без посочване на ролята на този намерен предмет към настъпването на уврежданията, респ.смъртта.

Следва да се споделят частично и аргументите на първостепенния съд и относно констатираното първо процесуално нарушение в обвинителния акт, относно времето на извършване, което според САС е несъществено и напълно отстранимо. В принципен план съдебната практика трайно допуска и приема, 3 че е достатъчно ясно за обвиняемия и защитата да се посочи определяем времеви период на същинското извършване на престъплението. Очевидно е намерението на прокурора да твърди, че убийството е извършено в конкретен момент, в неустановена дата и час, в рамките на интервала между края на м.10.2023 г. до 06.11.2025 г., но чисто редакционно е изписал,че деянието е било извършено „за времето“ през този период, което създава предпоставки за двусмислено тълкуване, възприето от окръжния съд. Тази неяснота е твърде лесно отстранима и по мнение на настоящия въззивен състав не може да служи като самостоятелно и единствено основание за прекратяване на делото и връщане на прокурора, но при положение, че са налице други съществени пороци на ОА визирани по-горе, следва да бъде отстранена наред с тях.

Съществено се накърнява правото на защита на подсъдимите лица, ако същите следва да се защитават по изначално вътрешно противоречиви твърдения

В обобщение, Софийският апелативен съд намира за изцяло издържани, подробни и конкретни дадените от съда с Определението указания за отстраняване на допуснати нарушения, свързани с излагане на непротиворечиви фактически твърдения относно механизма на причиняване на уврежданията, наличието на причинна връзка между всяко от действията на обвиняемия и съставомерния резултат. Поради което протестът на прокурор от ОП Кюстендил се явява неоснователен.

След извършената въззивна проверка

САС намира, че поради установените от съда допуснати отстраними процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт против И. А. К., изразяващо се в противоречие в обстоятелствената част, между обстоятелствената част и диспозитива, както и в самата заключителна част на акта, то атакуваното определение на КОС се явява правилно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените мотиви, Софийски апелативен съд, НО, 5 наказателен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.05.2025 г. на Окръжен съд Кюстендил съд по НОХД № 104/2025 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5