Решение № 431 от 04.10.2018, Районен съд - Шумен

Р

Е Ш Е Н И Е

431/4.10.2018г.

№............... 04.10.2018 г. гр.

Шумен

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На трети октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД

№ 798 по описа на ШРС за 2018 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.

59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №

27-0000426/26.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “ТВМ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, представлявано от Д.Л.-М В., ЛНЧ ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/ за нарушение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Дружеството - жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано, незаконосъобразно.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Дирекция

“Инспекция по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.

61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “ТВМ” ООД е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, представлява се от управителите Д.Л.-М В. и Л.Е.М. и е с предмет на дейност транспорт на товари.

По повод депозиран на 10.01.2008 г. сигнал в Дирекция

“Инспекция по труда” - Шумен от лицата К.Ж.К. и И.Д.А., компетентни длъжностни лица извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на “ТВМ” ООД . Същата била извършена на 12.01.2018 г. в офиса на дружеството, намиращ се в гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, стопанисван от страна на “ТВМ” ООД, а на 18.01.2018 г. и 26.01.2017 г. в Дирекция “Инспекция по труда” по представени документи. При проверката, било установено, че дружеството, при осъществяване на своята дейност, в качеството на работодател е нарушило трудовото законодателство, по-конкретно било установено нарушение на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Било констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, с Акт за прекратяване № 246 от 11.12.2017 г. е прекратило трудовото правоотношение с лицето И.Д.А., ЕГН ********** на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 11.12.2017 г., без да е налице писмено изразено съгласие/искане за това от И.Д.А.. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1802571 за извършена проверка на 12.01.2018 г. – в офиса и на 18.01.2018 г. и 26.01.2018 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, като констатираните нарушения били описани в дванадесет точки в съставения протокол, а на дружеството били дадени конкретни предписания. В точка първа от протокола за извършената проверка е записано: „Да прекратява трудовия договор на работника или служителя по взаимно съгласие само при наличие на писмено съгласие за това от работника или служителя съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 27.01.2018 г. и занапред.

Протокола за извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на 26.01.2018 г. На 26.01.2018 г. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-00004526 като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на упълномощеното от дружеството – жалбоподател лице и подписан от негова страна с възражения по него, сочейки, че има такива, но без да ги конкретизира. Впоследствие дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и е депозирало допълнителни писмени възражения заведени с Вх. № 18013137/02.02.2018 г., т. е. извън срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В цитираните писмени възражения изх. № 473 от 31.01.2018г., изпратени по пощата на 01.02.2018 г., се сочи, че дружеството няма вина и не следва да носи отговорност, тъй като констатираното нарушение било по вина на работника. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000426/26.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “ТВМ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Любен Каравелов” № 1, представлявано от Д.Л.-М В., ЛНЧ ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/ за нарушение по чл. 325, ал. 1, т.

1 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Г.Т. и на свидетелите П.В.С., П.Х.Т. и Н.Г.Т., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите С.Т. и П.С., които следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

В хода на съдебното производство, въз основа на направено искане от процесуалният представител на дружеството – жалбоподател, са допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата Н.Д. и П.Т.. От показанията на тези свидетели се установява, че лицето И.Д.А. е работило в дружеството, както и че в последствие договорът му бил прекратен по взаимно съгласие. Съгласието на А.било изразено устно при проведени разговори по телефона, тъй като в този момент бил командирован в чужбина, с уговорката, че ще го заяви и писмено. След завръщането му в страната обаче А.отказал да подпише необходимите документи, вкл. и акта за прекратяване на трудовото му правоотношение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на дружеството - жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на дружеството - жалбоподател. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.

57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Доводите на жалбоподателя, че липсва конкретизация на нарушението са неоснователни.

Не е налице и допуснато нарушение на чл.

52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения извън срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Освен това, разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от Кодекса та труда /КТ/ регламентира хипотезите, при които трудовото правоотношение между страните се прекратява без която и да е от тях да дължи предизвестие. Една от тях е по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - т. 1 на чл. 325, ал. 1 от КТ. В конкретният случай трудовият договор между страните е прекратен на това основание. Взаимното съгласие изисква два елемента: волеизявление на работника и волеизявление на работодателя като двете волеизявления трябва да бъдат в смисъл, че се желае трудовият договор да се прекрати по взаимно съгласие, тъй като, ако едната страна желае договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, а другата – на друго основание, той не може да се прекрати по взаимно съгласие. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. В депозираното възражение след съставяне на АУАН, както и в хода по същество не се оспорва, че липсва писмено изразено съгласие от страна на А., а се излагат доводи, че трудовото правоотношение с И.Д.А. е било прекратено на това основание, тъй като при проведените телефонни разговори били достигнали до извода, че така е най- добре и за двете страни. Твърди се, че в конкретния случай действията за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие са били инициирани от работника и предложението изхожда именно от него. Сочи се също така, че е налице злоупотреба с права от страна на работника, който въпреки постигнатата устна договорка по телефона, впоследствие отказал да потвърди писмено съгласието си, както и да подпише акта за прекратяване на трудовото му правотношение. Доколкото И.А.е отказал да подпише и акта за прекратяване и предвид липсата на писмено изразено съгласие, означава, че лицето не е изразило воля и съгласие за прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание - по взаимно съгласие. Когато инициативата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е на работника, писменото му съгласието следва да предхожда издаването на акта за прекратяване. Разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не изиска писмено изразяване на несъгласие, а точно обратното – писмено изразяване на съгласие. Дори лицето първоначално устно да е изразило съгласие, след като не е обективирало това свое съгласие писмено, съобразно изискванията на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, не е следвало трудовото му правотношение да бъде прекратявано на това основание, тъй като е незаконосъобразно. С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че установената от законодателя писмена форма за действителност на двете насрещни волеизявление, не е спазена. Сочените причини за това от страна на дружеството нямат извинителен характер и не могат да бъдат възприети за основание, налагащо погазването на задължителния ред по прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие. При това положение, закономерно административно-наказващия орган е извел решаващия извод за безспорната установеност на приписаното на търговеца нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл.

Разпечатката съдържа 42 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c3be719-c827-4f56-9f0b-84c9f3613f00